Решение № 647 от 15.04.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2431/2023
- Вид
- Решение № 647
- Подписан
- 15.04.2023
- В сила
- 19.04.2023
- Състав
- Иван Георгиев Бекяров
Цитирани разпоредби
- чл. 325 · Наказателен кодекс
МОТИВИ към Решение № 647 от 15 април 2023 г. по АНД № 2431/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХI н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и следващите от УБДХ.
Образувано е по внесен Акт от 14.04.2023 г. за констатиране на проява на дребно хулиганство по чл. 2 от УБДХ срещу Л. М. А. заради това, че същият е проявил на публично място непристойна проява, която се изразява в употреба думи, изрази и действия спрямо граждани, с което грубо е нарушил обществения ред и спокойствие.
В открито съдебно заседание нарушителят се явява лично. Признава вината си и моли за по-ниско наказание. Изразява съжаление за поведението си.
Съдът от фактическа страна установи следното:
Л. М. А. е роден на ******** г., б., български гражданин, с основно образование, неженен, работещ, неосъждан, живущ в гр. П., ул. „Ф.“ № **, ет. *, ап. ** с ЕГН ********** на 14.04.2023 г. около 22:10 ч. се качил на ет. 3 от жилищната сграда, в която живеел. Той бил употребил алкохол и бил в явно нетрезво състояние.
Започнал да тропа и блъска по входната врата на жилището на И. Й. Г. – ап. *.
Последният бил вътре заедно със съпругата си С. Г. и децата си В. Г. (на 12 г.) и Й. Г.
(на 13 г.). И. Г. решил да отвори вратата на жилището и видял нарушителя, който в този момент му казал „******! *******! *******!“. Не спрял да блъска по вратата. В един момент нарушителят посегнал към И. Г. с ръката си и го ударил със замах в областта на главата, след което започнал да го рита с краката си по неговите. Децата на И. Г. се изплашили, като В. Г. отишъл при баща си и застанал зад него. В този момент нарушителят посегнал с шамар към малолетното лице и го ударил, изблъскал го и прекрачил прага на дома на Г. И. Г. започнал да го изблъсква навън, като с усилие успял да го стори. Междувременно съпругата му се обадила на тел. 112 и подала сигнал за случващото се. На място пристигнал полицейски екип на III РУ към ОД на МВР Пловдив, състоящ се от полицейските служители З. С. и Н. Я. Пред входа на жилищната сграда ги чакал И. Г., който им обяснил за ситуацията, а като влезли вътре ги посрещнал нарушителят, който при вида на Г. посегнал с ръка и го ударил в неговата ръка. Поради възприетото и изразеното поведение се наложило от полицейските служители да се упражни сила и помощни средства белезници, въпреки които нарушителят буйствал и ритал. Бил отведен в сградата на III РУ към ОД на МВР Пловдив.
Горната фактическа обстановка се установява от самопризнанието на нарушителя и обясненията му, дадени пред съда, сведенията на свидетелите И. Г., С.
Г., З. С. и Н. Я., докладните записки, изготвени от полицейски служител на III РУ на ОД на МВР Пловдив, справка АИС БДС. При преценката на сведенията на свидетелите, обясненията на нарушителя и данните от докладните записки съдът намира, че същите са достоверни, добросъвестно дадени, последователни и без липса на противоречия, поради което следва да им се даде вяра и въз основа на тях да се приемат за установени фактите по акта. Не се събраха доказателства, които да опровергават записаното в Акта за констатиране на проява на дребно хулиганство относно времето, мястото, авторството и механизма на деянието. Установява се, че нарушителят е изрекъл ругатни, псувни и нецензурни думи и изрази по отношение на гражданин, които думи са били съпроводени с действия на физическа агресия чрез нанасяне на удари с ръце и крака на две лица, едно от които малолетно, в областта на главата, ръката и краката и по този начин с изявените непристойни думи и действия е демонстрирал явно нежеланието си да се съобрази с установения ред, като действията са извършени на публично място – във входа на жилищната сграда, пред повече хора – семейството на Г., в оскърбително отношение и държане към гражданите и обществеността като цяло. Свидетелите са възприели лично казаното от него и са видели действията му. Изводите за случилото се, се подкрепя и от обясненията на самия нарушител, който признава за поведението си. Изразява дълбокото си съжаление 1 за случилото се, макар и да оправдава поведението си с неустановена, а оттам и несъществуваща повреда. В тази връзка следва да се посочи, че обясненията на нарушителя имат двойствена природа и могат да представляват както доказателство, така и като част от защитната позиция. В конкретния случай обясненията му се подкрепят от сведенията на свидетелите очевидци, поради което се прие и, че те представляват доказателство за релевантните по делото факти. От друга страна твърдените обстоятелства и причините за поведението на нарушителя не се доказаха по делото, а и те принципно не могат да обусловят невиновност в извършване на действията и думите на нарушителя.
Тук е мястото да се посочи, че не се установява от доказателствата по делото нарушителят с извършването на непристойната проява да отправил нецензурните думи и изрази към С. Г., В. Г. и Й. Г., доколкото нито един от свидетелите не сочи такива обстоятелства. Напротив, както И. Г., така и С. Г. посочва, че думите и изразите били отправени към първия. Същевременно не се установява се нарушителят да е казал и „други“ нецензурни изрази и думи, от една страна, защото такава формулировка не е конкретизирана, а оттам и не може да се докаже, а от друга, защото само посочените изрази и думи са отправени към И. Г. От доказателствата по делото действително има индиция за други действия и думи и изрази, които да могат да бъдат включени в обвинението за извършване на акт на дребно хулиганство, но към полицейските служители. За тази проява обаче не е формирана воля от сезиращия орган, тя не е включена в обвинението към нарушителя и следователно съдът не разполага с възможността да се произнесе по нея, с което да се предизвикат законовите последици спрямо дееца. Затова на основание чл. 6, ал. 1, б. „в“ от УБДХ нарушителят се призна за невиновен по тези факти и се оправда по повдигнатото обвинение за тях.
Актът за констатиране на проява на дребно хулиганство е редовно съставен, подписан от нарушителя при условията на отказ и свидетели на отказа, двама свидетели и актосъставителя. Детайлно е очертана фактическата обстановка и при изготвянето не са допуснати процесуални нарушения. Извършеното от нарушителя деяние, а именно изричането на думи и изрази, свързани с житейския и здравословния интегритет на личността на охранителите, както и поведението по замерване към тях с павета са с подчертано негативен заряд и насочени към определени лица и представляват такава непристойна проява в оскърбително отношение към граждани и обществеността като цяло, каквато се изисква от закона, за да е осъществен състава на нарушението по УБДХ.
От правна страна съдът намира, че е осъществен състава на дребното хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, което се изразява в проявяването на действия и думи, с които се нарушава обществения ред, демонстрира се непристойна проява на превъзходство над другите граждани и тяхното здраве и живот, тяхното спокойствие и явно и публично неспазване на установения ред в обществото.
Осъщественото деяние е противоправно. Извършено е виновно, тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици, могъл е да ги предотврати, но вместо това е искал настъпването им.
Представлява и нарушаване на обществения ред и спокойствие, но поради своята пониска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете, че нарушителят не е личност с много по-висока степен на обществена опасност, поради което и наказанието „Задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ се явява неподходящо и нецелесъобразно. Тежестта на нарушението и обществено опасните последици, които са настъпили от деянието не предполагат необходимост от задържане на нарушителя, тъй като това би било неоснователна репресия спрямо него. С оглед поправяне и превъзпитание на нарушителя най-подходящо се явява административното наказание „глоба“. При определяне размера й съдът отчете като смекчаващо обстоятелство дълбокото разкайване и съжаление за стореното, признанието на съставомерните факти от дееца.
Същевременно интензитетът на засягане на обществения ред и здравето и живота на другиго представляват отегчаващи обстоятелства. Това навежда съда за по-високата 2 обществена опасност на деянието. Ето защо административното наказание глоба, което следва да се наложи, е справедливо да бъде ориентирано около средния му размер, а именно за сумата от 300 лева. Настоящата инстанция счита, че този размер на глобата би допринесла целения ефект на наказанието нарушителят да се поправи и превъзпита, и същевременно да се въздържа от евентуални бъдещи прояви на непристойни действия и думи, които да бъдат безпричинно отправяни към някого, още повече към орган на властта.
По изложените съображения постанови своя акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 647 гр. Пловдив, 15.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330202431 по описа за 2023 година РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 1, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство на нарушителя Л. М. А. – роден на ******* г., живущ в гр. П., ул. „Ф.“ № **, ет. *, ап. **, б., български гражданин, основно образование, работещ, неженен, неосъждан,
ЕГН
********** административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева, като го признава за ВИНОВЕН за извършено на 14.04.2023 г. в гр. Пловдив около 22:10 часа на ул. „Ф.“ № **, ет. * дребно хулиганство, представляващо непристойна проява, изразяваща се в силно блъскане по входната врата на апартамент № *, както и отправяне на псувни, ругатни и нецензурни изрази към И. Й. Г. с ЕГН **********, а именно „*******************“, както и нанасяне на удари в областта на главата, ръката и краката на И. Г. и удряне на шамар по лицето на В. Й. Г. с ЕГН **********, като думите и действията са извършени на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите и обществеността, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, като на основание чл. 6, ал. 1, б. „в“ от УБДХ го признава за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА в това непристойната проява,
1 съставляваща отправяне на псувни, ругатни и нецензурни изрази, да е отправена към С. А. Г. с ЕГН **********, В. Й. Г. с ЕГН ********** и Й. И.
Г. с ЕГН **********, както и да е казал „други“ нецензурни изрази, в който смисъл с акта за констатиране на проява на дребно хулиганство е повдигнато обвинение за извършване на нарушение.
Решението подлежи на обжалване в срок до 24 часа от постановяването му пред Окръжен съд гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2