Решение № 249 от 11.11.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 249

11.11.2020 г.

Град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – С.З.

I Граждански състав

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай И. Уруков

Атанас Д. Атанасов

Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно гражданско дело № 20205500503099 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М. П. И. от гр.С.З., чрез пълномощника му адв. Л.Н. от АК С.З. против решение № 471 от 10.04.2020г., постановено по гр.дело № 2819/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивникът счита, че неправилния и незаконосъобразен начин на определяне на размера на накърнената запазена част на Р. С. Х. от наследството на В.Т.И. води до неправилност и назаконосъобразност на определените части, при които се допуска делбата между сънаследниците, както и незаконосъобразност на размера на уважената претенция по чл.344 ал.2 от ГПК.

Във въззивната жалба са наведени твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно приложение на относимите правни норми и като такова се претендира неговата отмяна, а вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, ведно с всички законни последици от това.

Постъпил е писмен отговор от другата страна Р. С. Х. от С.З., чрез адв.Д.П. от АК– С.З., в който оспорва изцяло подадената въззивна жалба, моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Излага подробни съображения в тази насока. В случай, че съдът приеме, че завещанието е действително, запазената част на ищцата е 1/3 като при общо завещание и делбата на процесния апартамент следва да се допусне при определените от съда квоти, тъй като на ответника е завещано цялото имущество, поради това завещателното разпореждане следва да се намали с размера на запазената част на ищцата, а именно с 1/3 ид.част, която част следва да се възстанови на ищцата и процесният имот е 1 съсобствен между страните при квоти – 1/3 ид.част за ищцата и 2/3 ид.части за ответника при каквито съдът е допуснал делбата между страните, като в този случай моли съдът да потвърди обжалваното решение и да присъди сторените разноски по делото. Ако съдът уважи подадената насрещна въззивна жалба, претендира постановяване на решение, с което да бъде допусната делбата при равни права между двамата съделители и присъждане на направените по делото разноски.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Р. С. Х. от С.З., чрез адв.Д.П. от АК – С.З., в която моли съда да приеме, че завещателното разпореждане е нищожно, не е провело действие и имотът е наследствен. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение, като неправилно и да бъде допусната делба между страните по делото процесния имот при квоти по 1/2 ид.част за всеки от двамата съделители, както и да бъде осъден ответника да заплаща по 225 лева месечно срещу ползването на частта от имота. Претендира направените разноски по делото.

Постъпил е отговор на подадената насрещната въззивна жалба от М. П. И. , чрез адв.Л.Н., в който взема становище, че подадената насрещната въззивната жалба е допустима, но е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Излага подробни съображения. Счита, решението на Районен съд гр.С.З. за правилно и законосъобразно, в частта, в която се приема, че процесното саморъчно завещание от 21.11.2017г. е действително и поражда правни последици. Моли да бъде оставена без уважение предявената насрещна въззивна жалба.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск за делба на недвижим имот, като производството е във фаза по допускане на делбата - чл.344, ал.1 от ГПК, чл.30, ал.1 ЗН и чл.344, ал.2 ГПК.

Подадена е искова молба от Р. С. Х. , в която се твърди, че ищцата и ответникът били собственици на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1/07.01.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, адрес на имота: гр.С.З., п.к. ****, ул.*******, който се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 95.08 кв.м; прилежащи части: две избени помещения, таванско помещение; ниво 1, а съгласно документ за собственост- апартамент, построен върху държавно дворно място, находящо се в град С.З., ул.“***** /бивша ул.”*****, представляващо парцел втори от квартал 49-ти по плана на град С.З., целият парцел от 660 м2, при граници на същия: от север-парцел III и калкан, от изток-ул. *******/, от юг-парцел IV, от запад-парцел I, с отстъпено право на строеж на групов строеж - кв, 49/четиридесет и 2 девет/ от гр.С.З. върху 660 кв.м. празно дворно място, върху което място кооперацията е построила чрез държавна строителна организация от гр.С.З. една жилищна сграда, като при разпределението на същата от общото събрание на кооперацията, молителите получили в дял и придобили правото на собственост върху един апартамент, застроен върху 95.08 м2/ деветдесет и пет цяло и осем стотни квадратни метра/, намиращ се на втори етаж с изложение изток-запад, състоящ се от: две спални, хол, дневна, столова с кухненски бокс, две антрета, баня, клозет и три балкона, при граници: от изток-двор и ул.

„*******************/, от запад- двор, от север-калканен зид. от юг-стълбище и апартамент на Т.ИД.Д.; заедно с две избени помещения под №1/едно/ и 2/две/, при граници: от изток- двор и ул.“******/, от запад-мазе на Т.И М.Б., от север-калканен зид, от югкоридор и мазе на Н.И Д.Н., както и едно таванско помещение под №1/едно/ при граници : от изток- двор и ул. *************/, от запад-таван на С. И С.К., от север- калканен зид, от юг-коридор и таван на Н.И Д.Н.; общи помещения: в избения етаж: една пералня, един клозет, едно помещение за смет и едно подстълбищно помещение, както и заедно с 12.62% идеални части от общите части на сградата съгласно чл.38 от ЗС /без мястото/. Имотът бил собственост на дядото и бабата на ищцата - Т.И.Т. и Р.Г.Т. - родители на майка , които починали съответно на 01.08.1990г. и 06.07.1989г. Като единствен техен наследник, В.Т.И. наследила процесния имот изцяло след смъртта на майка си. На 07.05.2018г. В.Т.И. починала и оставила за свои законни наследници ищцата, като единствена дъщеря, и ответникът - като втори съпруг. Страните придобили по наследство процесния имот при равни квоти.

Ищцата моли съда да допусне до делба посоченият недвижим имот между нея и ответника при равни квоти от по 1/2 ид. част за всяка от тях, В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от М. П. И. - втори съпруг на наследодателката. Оспорва качеството на собственик на ищцата. Признава фактите, че съпругата му В.И. е наследила процесния имот от своите родители и че е починала на 07.05.2018г. Твърди, че със Саморъчно завещание от 21.11.2007г., обявено на 15.05.2018г. от Нотариус Б.Г. с per. №** и район на действие PC - С.З. - акт №113 том II per.

№4291/30.05.2018г. по описа на нотариуса, вписано в Агенция по вписванията под акт №237 том II, дело №2884/2018г., вх. per. №5083/30.05.2018г., В.И. завещала на него описания в исковата молба недвижим имот. Съпругата му и ищцата били в много лоши взаимоотношения. През последните 12 години В.И. била в тежко здравословно състояние.

Още преди съвместното им съжителство била прекарала инфаркт, а в последствие през 2006г. - и инсулт. След това състоянието рязко се влошило, но и тогава дъщеря не идвала да я види, нито се интересувала от нейното състояние. В.И. се нуждаела от ежедневни грижи. Единственият човек, който се грижел за нея бил ответникът. Ищцата не само, че не полагала нужните грижи и внимание за майка си, но при всяко посещение предизвиквала скандали, които се отразявали негативно на съпругата на ответника и задълбочавали нейните страдания. В.И. многократно заявявала, че предвид отношението, което получава от дъщеря си, не желае тя да наследи дял от жилището ѝ.

3

Ответникът моли съда да не уважава иска за делба, тъй като счита, че е единствен собственик на процесния имот.

Ищцата оспорва всички обстоятелства, изложени в отговора на исковата молба, изрично оспорва представеното саморъчно завещание, като счита, че същото е нищожно, евентуално унищожаемо. Твърди, че завещанието не е написано от нейната наследодателка и не е подписано от нея. Твърди, че липсва достоверна дата на завещанието, което се установява от текста на завещанието, че се завещава на съпруга на завещателката, а ответникът и наследодателката не са били в законен брак към посочената дата -21.11.2007г.

Твърди, че завещанието е било написано с различен почерк, в самия текст има различни почерци. Твърди, че завещанието е нищожно, поради липса на предмет, тъй като имотът, който се завещавал и който е процесен в настоящото производство, не е бил описан по надлежен начин. В случай, че се установи, че завещанието не е нищожно, твърди неговата унищожаемост, тъй като счита, че наследодателката не е била в състояние да изразява воля към момента, посочен като дата на съставяне на завещанието, поради заболяванията си. В случай, че завещанието бъде прието за действително, прави възражение, че е накърнена запазената й част от наследството, като моли завещанието да бъде намалено с 1/3, която представлява нейната запазена част. Ответната страна оспорва възраженията по посоченото завещание, като твърди, че ще се ползва от него.

По делото е безспорно установено, че страните са единствените наследници на В.Т.И., починала на 07.05.2018г. и същата е придобила по наследство от своите родители процесния недвижим имот. Тези обстоятелства се установяват от представените и приети като писмени доказателства копия на Нотариален акт №8, том III, дело №1237/1973г. на нотариус при Народния съд гр.С.З., Удостоверение за наследници с изх.№2617/13.05.2019г. на гр.С.З., Удостоверение за наследници с изх.№2616/13.05.2019г. на гр.С.З., Удостоверение за наследници с изх.№2618/13.05.2019г. на гр.С.З..

По делото е прието като писмено доказателство Саморъчно завещание от 21.11.2007г., вх.рег.№5083/30.05.2018г., акт №237, том II, дело №2884/2018г. на Служба по вписванията гр. С.З., от което се установява, че наследодателката на страните е завещала на ответника процесния недвижим имот.

Във връзка с оспорване автентичността на завещанието, първоинстанционният съд е открил производство по оспорване истинността на писмен документ по реда на чл.193 ГПК.

Съгласно разпределената доказателствена тежест, по искане на ответника съдът е назначил съдебно-графологична експертиза за изследване автентичността на почерка на текста на завещанието и за изследване автентичността на подписа на завещателя. Видно от заключението на вещото лице, ръкописно изписаният буквен и цифров текст на „Саморъчно завещание” от 21.11.2007г. от В.Т.Х. и подписът, положен долу вдясно под текста му, за „Завещател” на същото завещание, са изпълнени от В.Т.Х.. Процесният ръкопечатан текст 4

„Саморъчно завещание”, буквите „НА” и б. „г.” в началото на първи ред от завещанието и представеният сравнителен материал от ръкопечатан текст, изпълнен от името на В.Т.Х., са изписани от едно и също лице. Въпреки оспорването на използвания при експертизата сравнителен материал, съдът е приел заключението на вещото лице като добросъвестно и компетентно. Вещото лице е използвало като сравнителен материал документи, подавани от завещателката пред официални органи през различни периоди от време, за които вещото лице е категорично, че са напълно достатъчни като обем да обосноват извода му.

Допълнително ползваните материали - литературни разработки, само са послужили на вещото лице за да затвърдят заключението му. Вещото лице е извършило изследването и изготвило заключението съобразно установените правила за този тип експертизи и изводите му са с много висока степен на категоричност. Настоящият състав не намира основания за да не възприеме изводите на вещото лице. Поради тази причина съдът приема, че оспорването на истинността на Саморъчно завещание от 21.11.2007г. не е доказано и същото е изписано и подписано от наследодателката на страните.