Решение № 4432 от 23.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4432 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Кацаров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100508344 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците Ц. И. К., Р. А. К. и И. А. К., чрез адв. К., срещу решение № 6110/19.04.2023г., постановено по гр.дело № 72988/2021г. по описа на СРС, 26-и състав, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че ответниците дължат разделно на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, при дялове 4/6 части за Ц. К., и по 1/6 част за Р. К. и И. К., сумата 487.18 лева, представляваща стойност на доставена в периода от м.10.2018г. до м.04.2020г. топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 118, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 82792, и сумата 34.56 лева – такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.07.2021г. до окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 41285/2021г. по описа на СРС, 26-и състав на 20.09.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответниците Р. К. и И. К. не били в облигационни отношения с ищеца. Видно от фактурите, отчетите и съобщенията ищецът установил единствено ответника Ц. К. като потребител на ТЕ, откриването на партида било със силата на 1 договор между страните, приложима към казуса била общата разпоредба на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а не специалната такава по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Не било установено вземането на ищеца за дялово разпределение – нямало доказателства нито за основанието им, нито за размера, не се установявало, че ищецът платил сумите на ФДР. Ищецът не представил доказателства за съобщен ред по чл. 36, ал. 2 ОУ за заплащане на услугата дялово разпределение. Молят за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От представеното по делото писмо от Столична община, район Младост, № ОС19-7000-10/24.07.2014г., се установява, че А. И.в К. и ответникът Ц. И. К., на 24.09.1990г. закупили от СО процесния апартамент № 118, находящ се в гр. София, 2 ж.к. ****, като върху същия била вписана законна ипотека за отпуснатия им от ДСК заем за жилищно строителство (молба от ДСК за вписване на л. 24 от преписката на делото на СРС). От представеното по делото удостоверение за наследниците на А. И.в К. се установява, че същият починал на 14.10.2002г., оставяйки за свои наследници по закон ответникът Ц. И. К. – съпруга и децата си – ответниците Р. А. К. и И. А. К..

Безспорно между страните, след смъртта на А. К., правото на собственост върху процесния апартамент се притежавало от ответниците при квоти 4/6 ид.ч. за ответника Ц. К. и по 1/6 ид.ч. за ответниците Р. К. и И. К..

По делото е представена молба-декларация с вх. № 12524/25.10.2002г., видно от съдържанието на която, след смъртта на съпруга й, ответникът Ц. И. К., поискала водената при ищеца партида за топлоснабдяването на процесния имот на името на съпруга й, да бъде променена на нейно име. Декларирала, че домакинството й се състои от 1 член. От представените по делото съобщения към фактури и талони за отчет, неоспорени от страните и др., се установява, че на името на ответника Ц. И. К. такава била открита под абонатен № 82792. С депозираната пред ищеца молбадекларация за откриване на партида волеизявлението на съсобственика на процесния недвижим имот ответника Ц. И. К. за договорно обвързване с ищеца достигнало до последния. От счетоводното откриване на партидата на името на ответника Ц. И. К. се установява и писменото приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между „Топлофикация София“ ЕАД и собственика на имота ответникът Ц. И. К..

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметка за аб. № 82792/4000398234, талон за отчет, протокол от проведено на 12.07.2002г. общо събрание на етажните собственици за избор на ФДР, в списъка към който наследодателят А. К. положил подпис като клиент (титуляр) за аб. № 82792, договор, сключен на 23.08.2002г. между етажните собственици и „Т.“ ООД за извършване на услугата топлинно счетоводство и др., както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ се установява, че ответникът Ц.

И. К. през процесния период бил потребител на доставяната до процесния топлоснабден имот ап. 118, с аб. № 82792, находящ се в гр. София, ж.к. ж.к. ****, топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника 3 и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът Ц. К. да се възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца по делото и ответника Ц. И. К. за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

При наличието на изрично сключен писмен договор между ищеца и ответника Ц. И. К. без значение е дали другите двама ответници притежават вещни права от процесния имот и в какъв обем. Основанието за облигационната обвързаност на ищеца и ответника Ц. И. К. не е специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ето защо през процесния период единствено ответникът Ц. И. К. била страна по облигационното договорно отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за същия топлоснабден имот. По тези мотиви възражението във въззивната жалба, че липсва облигационна обвързаност между ответниците Р. К. и И.

К. и ищеца се явява основателно, тъй като сключеният от ответника Ц. И. К. изричен договор по чл. 149, ал. 1 ЗЕ изключва приложението на специалната хипотеза на чл.

153, ал. 1 ЗЕ. Ето защо исковете срещу ответниците Р. К. и И. К. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметки за аб. № 82792/4000398234, подписани от ответника Ц. К. талони за отчет, фактура № 1005244934/31.07.2020г., и обща фактура № 0106409845/31.07.2019г., както и от неоспорените по делото заключения на изслушаните СТЕ и ССчЕ, които правилно СРС кредитирал при съблюдаване нормата на чл. 202 ГПК, по делото се установява количеството на доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот и нейната стойност за процесния период от м.10.2018г. до м.04.2020г., на обща стойност 487.18 лева. СРС правилно приел, че възражението на ответниците за погА.ост на вземанията по давност е неоснователно.

Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Напълно ирелевантно е обстоятелството уредени ли са финансовите отношения между ищеца и ФДР. Вземанията на ищеца за цена на услугата дялово разпределение се установяват по размер от представените по делото писмени доказателства и заключение на ССчЕ, а възраженията в противен смисъл са неоснователни.

СРС е отхвърлил иска на ищеца за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение, предвид на което възражението, основано на нормата на чл. 36, ал. 2 4

ОУ на ищеца е напълно ирелевантно.

По горните мотиви решението, в обжалваната част, следва да бъде отменено в частта, в която исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ са уважени по отношение на ответниците Р. А. К. и И. А. К., а вместо това исковете срещу тези ответници следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Първоинстанционното съдебно решение, с оглед на диспозитивното начало и принципа за невлошаване положението на обжалващия, следва да бъде потвърдено в частта, в която вземанията на ищеца за цена на доставена през процесния период топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение спрямо ответника Ц. К. в размер на 4/6 части от общите задължения, т.е. за сумата 324.79 лева – цена на доставената през периода от м.10.2018г. до м.04.2020г. топлинна енергия и в размер на сумата 23.04 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху тези суми от 14.07.2021г. до окончателното погасяване на задълженията.

В частта, в която СРС е отхвърлил предявените установителни искове, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и ищецът и ответниците Р. К. и И. К..

Пред СРС ищецът е сторил разноски в общ размер 725 лева, от които 25 лева – заплатена държавна такса, 600 лева за експертизи и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски пред първата инстанция в размер на сумата 427.38 лева, платими от ответника Ц. К.. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, в която СРС е присъдил на ищеца разноски над сумата 427.38 лева, както и в частта, в която е постановил, че същите са платими и от ответниците Р. К. и И. К..

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер 75 лева, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски в размер на сумата 44.21 лева. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, в която СРС е присъдил на ищеца разноски по ч.гр.д. № 41285/2021г. по описа на СРС, 26-и състав, над сумата 44.21 лева, както и в частта, в която е постановил, че същите са платими и от ответниците Р. К. и И. К..