Решение № 1019 от 30.12.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. Благоевград, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100266 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№266/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба на Н. И. Б., ЕГН **********, гр.Б., ж.к.Е. , ет., ап., чрез адв.Д.

М., срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр.София, бул.“В.“ № /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от С. Р. Я., и срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр.С., бул.“В.“ № /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от И. М. Ш.

С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.68д от ЗЗП за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №2443286, евентуално на клаузата на чл.4, ал.1 от Договора за кредит, както и на Договор за предоставяне на поръчителство към заем №2443286, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на основание.

Предявеният иск за нищожност на договора за поръчителство е съединен в условията на обективно кумулативно съединяване с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на получено без основание.

В исковата молба се твърди, че на 15.09.2021г. между Н. И. Б. в качеството на заемополучател и „Кредисимо“ ЕАД в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем №2443286, по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 5000 лв., платим на 24 месечни вноски, без посочен месечен лихвен процент. Съгласно чл.4 от договора заемополучателят се задължава да обезпечи кредита с банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант – поръчител.

Твърди се, че на същата дата между Н. И. Б. и втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД /чийто едноличен собственик на капитала е „Кредисимо“ ЕАД/ е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договора за потребителски кредит. По този договор ищецът се е задължил да плати на ответното дружество възнаграждение в размер на 5 219.54 лв., платимо разсрочено заедно с вноските по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за кредит се изпраща обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 12 599.46 лв. Съгласно договора за поръчителство ищецът следвало да предостави дължимите суми на „Кредисимо“ ЕАД, което пък съгласно договора е упълномощено от „Ай Тръст“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите 1 по договора за поръчителство /чл.8, ал.5 от Договора за поръчителство/.

Ищецът счита, че договорът за предоставяне на поръчителство има характеристиките на потребителски договор и е акцесорен на договора за кредит. Наличието на основание за предоставяне на поръчителство от стрА. на ответното дружество било обусловено от валидността на договора за кредит, вкл. и на клаузата на чл.4 от същия. Последната от своя стрА. въвеждала изисквания, които на практика били неизпълними от потребителя, и които представлявали неотменимо условие за получаване на кредитно финансиране. По този начин кредиторът целял да насочи длъжника към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно могъл да си позволи да предостави – обезпечение от одобрено от заемодателя дружество – „Ай Тръст“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала бил именно заемодателят „Кредисимо“ ЕАД.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради непосочване в договора на ГПР и общата сума, дължима от потребителя. В ГПР кредиторът не бил включил възнаграждението по договора за поръчителство, макар този разход по кредита да бил изначално известен. В случая погрешното посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизали в него, с цел заобикаляне на ограниченията на 19, ал.4 от ЗПК, представлявало нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водило до недействителност на целия договор съгласно чл.22 от ЗПК. Непосочването в договора на реално прилагания ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д от ЗЗП.

На следващо място, валидността на Договора за предоставяне на поръчителство се оспорва поради липса на основание на същия, с оглед липсата на предоставена насрещна услуга за потребителя срещу заплащането на възнаграждение. По силата на чл.4 от Договора за предоставяне на поръчителство, в случай, че поръчителят изпълни задължението на длъжника, за първия възниквало право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното. На основание цитирА.та разпоредба при плащане от стрА. на поръчителя, задължението на длъжника просто преминавало от едното към другото свързани дружества.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Със същия се целяло единствено обогатяването на кредитора по договора за кредит - „Кредисимо“ ЕАД, доколкото платеното по договора за поръчителство възнаграждение щяло впоследствие да отиде именно в него полза при разпределение печалбата на дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, чийто едноличен собственик е кредиторът. Последният обвързвал по-слабата икономически стрА. с допълнително задължение, дължимо от момента на сключване на договора, без значение дали заемополучателят е изправна стрА. по договора. Със сключването на договора за поръчителство се целяло кредиторът да получи допълнително възнаграждение, а уговарянето на същото по друго правоотношение било единствено с цел да се заобиколят ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Освен това, уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство било в размер повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Безспорно така постигнатата уговорка противоречала на принципите на добросъвестност и справедливост и накърнявала добрите нрави.

Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да признае за установено в отношенията между ищеца Н. И. Б. и ответника „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях Договор за паричен заем №2443286/15.09.2021г. е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, а в условията на евентуалност – да прогласи за нищожна клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем №2443286/15.09.2021г., която предвижда задължение за сключване на договор за поръчителство.

Горните искове са съединение в условията на обективно кумулативно съединяване с искове съдът да признае за установено в отношенията между ищеца Н. И. Б. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство към заем №2443286/15.09.2021г. е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на основание, както и да осъди ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 18.12 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство към заем №2443286/15.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

2

В отговора на исковата молба ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че на 15.09.2021г. между Н. И. Б. в качеството на заемополучател и „Кредисимо“ ЕАД в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем №2443286, по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 5000 лв., платим на 24 месечни вноски. Сочи, че ГПР е уговорен в размер на 48.16%, а общата дължима сума, подлежаща на връщане – 7 339.92 лв., от които 5000 лв. главница и 2 339.92 лв. – договорна лихва.

Твърди, че кредитът е усвоен от кредитополучателя и е погасен.

Оспорва, че за кредитополучателя е съществувало задължение да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. В раздел III, чл.12 от ОУ същото било уредено като право, а не като задължение за кредитополучателя. Твърди се, че чл.4, ал.3 от Договора за кредит предвижда възможност потребителят да си избере необезпечен кредит.

Но дори същият да е заявил кредит с обезпечение, то имал право по Раздел III, чл.13 от ОУ да се откаже от договорените първоначални условия, свързани с обезпечаване на кредита.

Настоява се, че доколкото сключването на договор за предоставяне на поръчителство, не било задължително, то и цената по същия не се включвала в ГПР. Освен това, към момента на сключване на договора за кредит, кредитодателят не разполагал с информация за размера на дължимото възнаграждение по бъдещия договор за предоставяне на поръчителство.

Навежда довод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство имал характеристиките на договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на понятието разходи по кредита. Вземането за възнаграждение по този договор възниквало в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на „Кредисимо“ ЕАД. Настоява се, че дори договорът за предоставяне на поръчителство да бъде обявен за нищожен, то това не водило до недействителност на договора за кредит.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че на 15.09.2021г. между Н. И. Б. в качеството на заемополучател и „Кредисимо“ ЕАД в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем №2443286, по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 5000 лв., платим на 24 месечни вноски, при ГРП в размер на 48.16%, и обща дължима сума, подлежаща на връщане – 7 339.92 лв., от които 5000 лв. главница и 2 339.92 лв. – договорна лихва, с краен срок за погасяване на кредита – 20.09.2023г. Не се оспорва, че между Н. И. Б. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да гарантира като поръчител вземането на „Кредисимо“ ЕАД по договора за кредит, срещу дължимо възнаграждение в размер на 5 219.54 лв., платимо разсрочено на месечни вноски.

Твърди се, че при предсрочно плащане от стрА. на кредитополучателя на част или цялата главница по договора за потребителски кредит, за клиента отпада задължението да заплати възнаграждение към поръчителя за погасената главница. Също така размерът на месечната вноска за погасяване на дължимото възнаграждение намалявал с намаляването на размера на остатъчната главница. В тази връзка се твърди, че задължението по договора за кредит е предсрочно погасено, поради което на ответника „Ай Тръст“ ЕООД не е заплатено възнаграждение в пълния уговорен размер, а заплатените суми към дружеството са в размер на 18.12 лв.

Настоява се, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита. Счита, че възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията по пар.1, т.1 от ДР на ЗПК за „общ разход по кредита“.

Твърди се, че в договора за предоставяне на поръчителство била предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението на поръчителя, като това можело да стане по сметка на „Кредисимо“ ЕАД или по сметка на „Ай Тръст“ ЕООД. „Кредисимо“ ЕАД не било титуляр на вземането, а само получавало сумите от името и за сметка на „Ай Тръст“ ЕООД.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от 3

ГПК.

Ответните дружества не изпращат свои представители в съдебно заседание. В писмени становища пледират за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Молят за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и правят възражение за липса на предпоставките по чл.38 от ЗАдв за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката на насрещната стрА..