Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 406 от 19.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 260/2023
Вид
Решение № 406
Подписан
19.12.2023
В сила
18.12.2023
Състав
Димитър Миков Христов, Румяна Атанасова Танева, Анна Тодорова Трифонова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Стара Загора, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20235501000260 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО *** АД - гр. София против решение № 474/26.05.2023г., постановено по гр.д. № 767/2023г. по описа на РС – Стара Загора, с което е осъдена АГЕНЦИЯ „П**“ да заплати на ЗАД “***”, сумата от 1597,23лв. – изплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция №330 18 *** и ликвидационни разноски, сумата от 485,48лв. (четиристотин осемдесет и пет лева и 48 стотинки) – мораторна лихва върху главницата за периода от 08.12.2019г. до 08.12.2022г., законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда – 08.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени исковете в частта над присъдените до претендираните 3184,46лв. за главница и 970,38лв. за мораторна лихва.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени исковете до пълния претендиран размер. Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и съдът да постанови друго, с което да уважи в цялост исковата претенция. Претендира разноските, 1 направени пред въззивната инстанция.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Моли съдът да остави същата без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Претендира разноските пред въззивната инстанция.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

По делото е представено копие на Общи условия за застраховка на моторни превозни средства („Каско“) и Комбинирана застрахователна полица 0000624309 за застраховки Каско и Злополуки (**********), от които се установява, че за лек автомобил “***” с рег. № ***, собственост на „П.Л.“ ЕООД е имало надлежно сключена застраховка „Каско и Злополуки“.

Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на Декларация на водач на МПС от 17.04.2018г., Уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 17.04.2018г., Документи на МПС и на водача, Фактура №0000073242/06.07.2018г., Възлагателно писмо от 26.04.2018г., Приемо-предавателен протокол от 27.06.2018г., Доклад по щета №33018030100427, Опис на щетите по претенция №33018030100427, Преводно нареждане от 23.07.2018г., Опис-заключение по щета №33018030100427, Калкулация- ремонт №0307-330-0, Контролен списък №0307-330-0, застрахователят е бил уведомен за настъпило застрахователно събитие със застрахования лек автомобил, който е попаднал в дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени щети - повредена предна дясна гума. Съгласно чл.6, ал.4 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, водачът на автомобила не е бил длъжен да сезира органите на КАТ, а само е подал декларация за настъпилото събитие през застрахователя. Застрахователят е приел настъпилата щета като застрахователно събитие и е изплатил обезщетение в размер на 3174,46лв. за отстраняване повредите по автомобила.

От показанията на свидетеля Х.В.Х. се установява, че същият е 2 управлявал лек автомобил “***” с рег.№*** на 16.04.2018г. Свидетелят се движел по околовръстния път на гр.**, в посока от юг на север, от кв.“**“ в посока ***. При достигане до детелината, свидетелят се отклонил в посока магазин „М.“ - посока гр.***. При отклоняването, веднага вдясно, автомобилът попаднал в дупка на пътното платно, в дясната част, при което дясната предна гума се спукала и автомобилът не можел да продължи движението си. Свидетелят потвърждава декларацията и схемата, която е представил на застрахователя. Твърди, че се е движел със скорост 50-60 км./ч. в посока магазин „М.“. Препятствието на пътя не е било обозначено по никакъв начин. От попадането в дупката автомобилът е бил със спукана гума, увредена джанта и остъргана предна броня. Автомобилът е трябвало да се транспортира с пътна помощ. Застрахователното обезщетение за това събитие е изплатено на сервиза, отстранил повредите, като свидетелят не е заплащал за ремонта нищо. Застрахователят е правил снимки на автомобила след произшествието. Дупката, в която е попаднал автомобила била 10-12 см дълбока и с около 40 см. диаметър - с елипсовидна форма. Там нямало никакви обекти на пътя.

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, заключението на която първоинстанционния съд е приел като компетентно и добросъвестно. Съгласно заключението на вещото лице, на 16.04.2018г. по Околовръстен път Е773 66 се е движел лек автомобил “***” с рег.№***, управляван от Х.В.Х.. В района на пътен възел в посока към гр.*** автомобилът е попаднал с предно дясно колело в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на ПТП са настъпили вреди по автомобила - разкъсване на предна дясна гума, деформация на предна дясна джанта и увреждане на предна броня. Вредите по МПС са в резултат от навлизане на предно дясно колело на автомобила в неравност на пътната настилка (дупка), която не е била обозначена и/или обезопасена. От техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между установения механизъм на ПТП и щетите, нанесени на процесния автомобил.

Съгласно вида и степента на увреждане на частите на лекия автомобил, размерът на обезщетението за възстановяване на вредите към месец април 2018г. е определено на 3235,42лв. с ДДС. Съгласно вида и степента на увреждане на автомобила в резултат на ПТП, дълбочината на дупката, в която е попаднал автомобилът е била около 10-12 см. От техническа гледна точка и 3 предвид параметрите на препятствието, вида и степента на уврежданията по автомобила е възможно да настъпят при скорост на движение към момента на възникване на ПТП от около 50-55 км./ч. При повредата на предна дясна гума - разкъсване от около 5 см., е било невъзможно автомобилът да продължи движението си. Всички претендирани щети са били в пряка причинноследствена връзка от твърдяното ПТП и деформираните гума и джанта е било невъзможно от техническа гледна точка да се реализират като части втора употреба.

Във връзка с възраженията на ответника срещу заключението на вещото лице, съдът е допуснал допълнителна задача на вещото лице, а именно вещото лице да извърши проверка при ответника на документацията, касаеща извършени ремонти на пътя, на който се твърди да е настъпило процесното ПТП, и да отговори на въпроса: Възможно ли е на този път да е имало такава дупка, за която вещото лице дава заключение, че МПС е попаднало в нея?

Вещото лице е представило допълнително заключение, съгласно което пътната конструкция на Път I-5 в участъка Обходен път на гр.** от км.225+239 до км.235+267 е ремонтирана основно през периода 2004-2005г.

През месец май 2018г. са извършвани ремонтни дейности по пътната настилка до км.225+800 и от км.231+300 до км.231+600. След 2018г. ремонт на Път I-5 в процесния участък не е правен. От това е направен извод, че към момента на ПТП състоянието на пътния участък е същото, каквото е било към момента на настъпване на ПТП - 16.04.2018г. При извършен оглед е констатирано, че няма кръпки по пътната настилка на платното за движение, което означава, че не е извършван ремонт на пътя в участъка на пътната връзка след първоначалното полагане на настилката при основния ремонт на пътя през 2004-2005г. При огледа вещото лице е установило, че на мястото на ПТП, описано от свидетеля, вдясно от платното за движение има дупка с дълбочина около 13 см. Вещото лице дава заключение, че на мястото на ПТП - на пътната връзка от първокласен път I-5 към второкласен път II-66 в посока към гр.***, има дупка на пътното платно, но тя се намира извън платното за движение, на границата между пътната лента и пътния банкет.

При така установеното от фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ / приложим към 4 датата на настъпване на процесното ПТП/, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД . В случая регресното право срещу ответника /въззивник/ се основава на чл. 49 от ЗЗД , регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1/ да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2/ застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Съдът приема, че за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ , вр. чл. 49 ЗЗД и респективно за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на суброгацията по чл. 410, ал. 1 от КЗ /, както и наличие на визираните в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

В настоящия случай посочените предпоставки са налице, доколкото се установява, че 16.04.2018г. околовръстния път на гр.**, в посока от юг на север, от кв.“**“ в посока *** по време на действието на сключения между ищеца и трето застраховано при него лице договор за застраховка " Каско ", е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, а именно е възникнало ПТП с лек автомобил “***” с рег.№***, управляван от Х.В.Х. при достигане до детелината, свидетелят се отклонил в посока магазин „М.“ посока гр.***. Автомобилът попаднал в дупка на пътното платно, в дясната част, при което дясната предна гума се спукала и автомобилът не можел да продължи движението си..

5

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в застрахователната полица страните са уговорили още, че застраховката влиза в сила след оглед и заснемане на представеното за застраховане МПС от застрахования или упълномощено от него лице.

От копие на Досие на полица 0000624309(**********), в т.4 е посочено, че на 02.02.2018г. - датата на сключване на застраховката, са направени 13 броя снимки, т.е. налице е валидна застрахователно правоотношение в срока на действие на полицата.

Не се спори между страните, а и видно от представените по делото доказателства, за претърпените имуществени вреди ищецът е заплатил на собственика на автомобила, застрахователно обезщетение в размер на 3174,46лв. Следователно съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ , ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП, респективно срещу ответника по делото.

В настоящия случай от заключение на вещо лице по допусната съдебноавтотехническа експертиза, се установява, че на мястото на ПТП, описано от свидетеля, вдясно от платното за движение има дупка с дълбочина около 13 см. Вещото лице дава заключение, че на мястото на ПТП - на пътната връзка от първокласен път I-5 към второкласен път II-66 в посока към гр.***, има дупка на пътното платно, но тя се намира извън платното за движение, на границата между пътната лента и пътния банкет. Всички претендирани щети са в пряка причинно- следствена връзка от твърдяното ПТП.