Решение № 655 от 31.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100510627 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 153044/31.05.2023 г., подадена от Столична община – ищец по гр. дело № 37603/2021 г., Софийски районен съд, 58 състав срещу постановеното по него Решение № 7137/06.05.2023 г., с което е отхвърлен предявеният от ищеца срещу ответниците М. П. и А. П. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 Закон за собствеността /ЗС/ за заплащане на сумата от 5 422, 83 лв., претендирана разделно при равни дялове, заедно със законна лихва от 22.01.2021 г. до изплащане на вземането като ½ част от разход за принудително премахване на незаконен строеж-едноетажна сграда в ж.к.

„Надежда“, ул. ****. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответниците 580 лв. съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд приел, че разпоредбата на чл. 3, т. 3 Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИПОРНСПП/, не била приложима, тъй като Столична община не попадала в категорията частноправен субект.

Сочи се, че Столична община влизала в различни правоотношения от публичен и частен порядък поради което следва да се преценява конкретно за всеки случай. В случая тя е била съсобственик с физически лица на недвижим имот, поради което била в равнопоставени отношения с тях и не действала като публичноправен субект. Предвид изложеното спирането на давността за процесното вземане на основание чл. 3, т. 3 ЗМДВИПОРНСПП.

Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъдат уважен. Претендират се разноски.

Въззиваемите страни М. Л. П. и А. Л. П. оспорват основателността на въззивната жалба.

Считат първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендират направените по делото разноски.

1

От фактическа страна съдът установява следното.

Производството по гр. дело № 37603/2021 г., Софийски районен съд, 58 състав е образувано, след проведено заповедно производство, по което е постъпило възражение, по искова молба с вх. № 20043/28.06.2021 г., подадена от Столична община, в която се твърди, че общината е съсобственик с наследодателят на ответниците на едноетажна къща с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. ****, като всеки от съсобствениците притежава ½ идеална част. Със Заповед № РД-20-47/27.05.2013 г. на директора на дирекция „Общински контрол“ било наредено на съсобствениците да премахнат сградата като незаконна. В продължение на две години това не се осъществило и съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 5 ЗУТ подобна постройка следвало да се премахне от общината. За целта бил подписан Договор № РД-0956-58/28.07.2015 г. между ДЗЗД „Обединение Софинвест-Райстрой“ и Столична община за събарянето на сградата. На 27.08.2015 г. постройката била съборена. За услугата възложителят Столична община заплатил на 24.11.2015 г. договорената сума в размер на 10 845, 65 лв. През 2017 г. съсобственичката на имота Л.Г. – П. починала и била наследена от ответниците по делото.

Въз основа на изложеното ищецът е поискал установяване дължимостта в условията на разделност на сумата от 5 422, 83 лв. или по 2 711, 41 лв. , ведно със законна лихва от 22.01.2021 г. /датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК/ до окончателното плащане.

Ответниците М. Л. П. и А. Л. П. оспорили иска по основани и размер. Посочили, че наследодателката им не е била уведомявана за стартиралата процедура по принудителното събаряне на сградата, стойността на тази дейност, ден и час, в който ще се осъществи. Не било направено уведомление за дължимостта на тези разходи. Направено е възражение за изтекла петгодишна давност за вземането.

По делото е представен Акт за общинска собственост № 938/01.12.2000 г., в който е посочено, че Л.Г. е съсобственик на ½ идеална част от лицевата къща и ½ идеална част от дворното място на имот с адрес: гр. София, район „Надежда“, ул. ****.

Със Заповед № РД-20-47/27.05.2013 г., издадена от направление „Архитектура и градоустройство“, директор на дирекция „Общински строителен контрол“ е наредено на съсобствениците Столична община, район „Надежда“ и Л.Г. да премахнат съсобствената им едноетажна къща в същия имот.

С договор от 29.07.2015 г., сключен между Столична община и „Обединение СофинвестРайстрой“ ООД е възложено на последното премахването на строежи срещу възнаграждение. В раздел I, т.1.1 са изброени строежит,е подлежащи на премахване. Един от тях е едноетажната сграда в процесния имот. Договореното възнаграждение е в размер на 10 8480, 48 лв. С Протокол № 4/27.08.2015 г. представител на СО, район „Надежда“ и представител на сдружението-изпълнител удостоверили пълното премахване на сградата. На 05.10.2015 г. Столична община издала Фактура № 0000000020 на сдружение „СофинвестРайстрой“ за сумата от 10 845, 65 лв. с ДДС. На 24.11.2015 г. сумата била изплатена по банков път.

По делото е представено удостоверение за наследници от 22.01.2021 г., в което е вписано, че лицето Л.Г.-П. е починало на 11.08.2017 г. и е оставило за наследници М. Л. П. и А. Л. П..

По тези доказателства съдът постановил своето решение, в което приел, че ответниците са наследници на Л.Г., която е била съсобственик с Столична община на недвижим имот в гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. ****. Прието е за установено извършеното събаряне на едноетажна постройка в имота и заплащане от страна на Столична община на възнаграждение за извършената дейност от сдружение „Софинвест-Райстрой“ в размер на 10 845, 65 лв. Същевременно е уважил възражението за настъпила погасителна давност относно заплатената сума, като е приел, че чл. 3, т. 3 ЗМДВИПОРНСПП не намирал приложение, тъй като Столична община не попадала в категорията частноправни субекти.

По тези съображения искът е отхвърлен.

2

От правна страна съдът намира следното.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е и правилно, поради което съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, но във връзка с доводите във въззивната жалба, следва да добави следното.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорни обстоятелствата, свързани със съсобствеността на имота, разрушаването на постройката, респ. възникването на вземането и заплащането на дължимата сума.

Спорният въпрос пред въззивната инстанция е дали се дължи вземането от ответниците предвид направеното от тях и уважено от съда възражение за настъпила погасителна давност.

На 24.11.2015 г. Столична община е заплатила на сдружение „Софинвест-Райстрой“ сумата от 10 845, 65 лв. с ДДС. Основанието за това заплащане е Договор от 29.07.2015 г. за премахване на изрично изброените в него строежи, между които е и този на ул. „Жак Дантон“ № 47-47а. Необходимостта от сключването на договора за този конкретен имот е породена от неизпълнението в срок на Заповед № РД-20-47/27.05.2013 г., издадена от направление „Арихтектура и градоустройство“, директор на дирекция „Общински строителен контрол“, с която е наредено на съсобствениците Столична община, район „Надежда“ и Л.Г.-П. да премахнат съсобствената им едноетажна къща в същия имот. Тъй като това не се е случило в дадения доброволен срок на основание чл. 196, ал. 5 Закон за устройство на територията /ЗУТ/ за Столична община е възникнало задължението да предприеме действия за сметка на собствениците за премахване на опасния строеж. По силата на тази разпоредба и съобразно извършената дейност, която е удостоверена в случая с Протокол № 4/27.08.2015 г. и извършеното плащане, Столичната община се явява кредитор на съсобствениците на премахнатия строеж. За възникналите парични взаимоотношения приложение намира Наредба за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал.

5 и ал. 6 ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община.

Това са от една страна Столична община и М. Л. П. и А. Л. П.. В рамките на възникналото облигационно правоотношение между Столична община /кредитор/ и Столична община /длъжник/ е настъпило сливане, с което задължението на единия собственик се е погасило до размера на притежаваната от него идеална част. Задължени лица спрямо първоначалния кредитор остават М. Л. П. и А. Л. П.. Запазва се правоотношението между субектът на публичното право – Столичната община и тези на частното право – двете ответници, тъй като не се променя основанието на задължението – законовата разпоредба на чл. 196, ал. 5 ЗУТ. Не се касае за хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗС, тъй като заплатената от Столична община сума не е в качеството й на съсобственик, т.е. в случая не са възникнали равнопоставени взаимоотношения между съсобственици.

Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е счел, че разпоредбата на чл.

3, т. 2 ЗМДВИПОРНСПП е неприложима в случая, тъй като Столична община е действала в качеството си на публичноправен субект. Плащането е извършено на 24.11.2015 г., откогато 3 е започнала да тече петгодишната давност за събиране на вземането, която е изтекла на 24.11.2020 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено след изтичането на петгодишната давност - на 22.01.2021 г.

С оглед на изложеното и поради съвпадение крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а решението в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.

При този изход на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. На основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемите страни-ответници следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на сумата от 580 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 17.03.2023 г. и на основание представен списък по реда на чл. 80 ГПК.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7137/06.05.2023 г., постановено по гр. дело № 37603/2021 г., Софийски районен съд, 58 състав.

ОСЪЖДА Столична община, ЕИК 000696327 да заплати на М. Л. П., ЕГН ********** и А. Л. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 580 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4