Определение № 188 от 07.07.2021, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. Бургас , 07.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова

Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20212000500286 по описа за 2021 година за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по частната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния и представител старши инспектор Д., против определение №260574/11.03.2021г. по гр.дело №354/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е спряно, на основание чл.633 ГПК вр.с чл.631 ГПК производството по делото.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на предходната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че единствено правилно е посочването на ноторно известното обстоятелство, че с определение №8181/02.04.201г. по гр.дело №704/2017г. на СГС е отправено преюдициално запитване по въпросите, посочени в определението. Счита, че спирането по посоченото дело касае единствено това производство.

Висящото пред СЕС дело С-319/19г. е по преюдициално запитване, отправено с определение от 02.04.2019г. по гр.дело №704/2017г. на СГС.

Твърди се липса на предпоставки за спиране на производството, тъй като в относимата разпоредба на чл.229, ал.1 ГПК не е посочено като основание за спиране на гражданско дело образувано пред СЕС производство по преюдициално запитване.

Счита, че разпоредбата на чл.631 ГПК е относима само за производството по гр.дело №704/2017г. на СГС, тъй като липсва преюдициалност между това 1 производство и настоящото. Обстоятелството, че решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища, според жалбоподателя, не води до приложение на чл.631 ГПК по настоящия спор.

Твърди се и липса на противоречие на относимия ЗПКОНПИ и Директива 2014/42/ЕС и сочи, че съдът не е взел предвид задължителната сила на постановеното решение от 19.03.2020г. по дело С-234/2018г. на СЕС.

Производството по ЗПКОНПИ започва и продължава независимо от наказателното производство и прекратяването на второто или постановяването на оправдателна присъда за дееца не е пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иска на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. В посочения смисъл са мотивите на решение №13/13.10.2012г. по к.д №6/2012г. на Конституционния съд и мотивите на законопроекта на ЗПКОНПИ. Излагат се доводи, че Директивата е част от вторичното законодателство на ЕС, не е пряко приложима, а следва да бъде транспонирана в националното законодателство.

Директният и ефект е изключен по дефиниция. Разпоредбите и са безусловни и ясни, а при съпоставката и с чл.153, ал.6 ЗПКОНПИ не може да се направи извод за противоречието и с национална правна норма. Разпоредбата на ЗПКОНПИ се отнася до т.н „гражданска конфискация“,без пряка връзка с престъпна дейност, докато Директивата касае обезпечаването и конфискацията на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. Директивата е транспонирана в националното законодателство, което не изключва възможността за отнемане на незаконно придобито имущество и по гражданско правен ред.

Предвид, че наличието на влязла в сила присъда не е условие за отнемане на имущество по реда на ЗПКОНПИ, не е налице преюдициалност между производствата пред СЕС и предявения от Комисията по настоящото дело иск.

Такъв извод не се налага и от мотивите на решение от 19.03.2020 г. по дело С-234/2018 г. на СЕС.

Отговор на частната жалба е подаден от „АКБ – АКТИВ“АД, ЕИК 130834072, „РУСАЛКА ТУР“ЕООД, ЕИК 102661396 и „ПАРРУС“ ЕООД, ЕИК 131259653. Иска се оставянето и без разглеждане като недопустима като подадена против акт, който не подлежи на инстанционен контрол съгласно разпоредбата на чл.631, ал.1, изр. Второ ГПК. Сочи се практика на ВКС в подкрепа на изложеното и се твърди, че посочването в определението, че то подлежи на обжалване, не създава за страната процесуални права, каквито не са и предоставени с ГПК.

При условията на евентуалност се излагат доводи, че жалбата е неоснователна. За да спре производството, съдът се е позовал на висящото 2 пред СЕС дело С-319/2019г., образувано по преюдициално запитване от СГС по гр.дело 704/2017г. с предмет тълкуване съответстването на Директива 2014/42/ЕС и националното ни законодателство-ЗОПДНПИ и ЗПКОНПИ включително относно това дали е допустима регламентацията на отнемане на имущество без да е постановена присъда. По отношение проверяваните от Комисията лица в настоящото производство няма постановена присъда, което не се оспорва от жалбоподателя.

Счита, че съгласно доводите, изложени в частната жалба, Комисията не е запозната с въпросите, предмет на преюдициалното запитване, които несъмнено са от значение за правилното тълкуване и прилагане на общностното право, което е с приоритет пред националното законодателство.

Практиката на ВКС е обединена относно това, че включените в преюдициалното запитване въпроси са от значение за допустимостта на заведеното по конфискационния закон дело, за правилното му решаване и изхода му. Предвид,че на основание чл.631 ГПК решението е задължително за национиалните съдилища, съдът е бил длъжен да спре производството пред себе си. Преюдициалните заключения са с обратна сила на действие, при наличие на преюдициално запитване, евентуалното произнасяне от национален съд би било в противоречие с процесуалните правила.

Поради висящото дело С 319/2019г. на СЕС основанието за спиране на настоящото производство не е отпаднало и определението е правилно и законосъобразно.

Отговори на частната жалба с идентично съдържание и искания подадени и от Е. З. Б. и Н. Й. Б., чрез неговия пълномощник адв.П. . са

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становищата на ответните страни и делото, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Жалбата е насочена против акт, който подлежи на разглеждане от настоящата инстанция, тъй като съгласно разпоредбата на чл.631, ал.1 ГПК не подлежи на обжалване единствено определението на съда, който е отправил запитване до СЕС и поради това е спрял производството пред себе си.

За да отговори на въпроса за допустимостта на обжалването, поставен в отговора на частната жалба в настоящото производство, съдът съобрази и разрешението, дадено в Решение на Съда (голям състав) от 16.12.2008г. по дело C-210/06, в което принципно е прието, че общностното право по смисъла на чл. 267 ДФЕС допуска въззивно обжалване на акта за отправяне на 3 преюдициално запитване във вътрешното законодателство на ДЧ, но само ако въззивната юрисдикция не разполага с правото при обжалване да измени акта, да отклони запитването или да разпореди на запитващата юрисдикция да възобнови спряното производство по вътрешното право.

В настоящия случай, поради особеността на разрешението, възприето в националното ни право да се спират и производствата по дела, по които не е отправено преюдициално запитване от съображения за добро правосъдие (доколкото при евентуално противоречие на решението на националния съд с по-късно постановеното решение на СЕС по преюдициалното запитване не съществува основание по вътрешното право за неговата отмяна по извънредните средства за отмяна на влезли в сила съдебни решения) ограниченията, поставени от Съда на ЕС пред упражняването на въззивен контрол над актовете за спиране на производството не стоят, защото не се упражнява инстанционен контрол над самото преюдициално запитване.

Ето защо настоящият състав приема, че във всички случаи, в които съдът спира производството по дело на основание чл.633 във връзка с чл.631, ал.1 ГПК обжалването е допустимо.

Производството по делото е образувано по исковата молба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 140 523 982,29 лв. против Н. Й. Б., Е. З. Б., двамата от гр.София, М.

Н. Б. от гр.Х., В.И. Р. от гр.Л., „АКБ АКТИВ“АД, гр.София, ЕИК 130834072, „АКБ ФОРЕС Българска инвестиционна група“АД, гр.София, ЕИК 126128894, „Бреза – Н“ ООД, гр.К., ЕИК 108559686, „Партнърс комерс“ ЕООД, гр.София, ЕИК 121366169, „Паррус“ ЕООД, гр.София, ЕИК 131259653. „Русалка Тур“ ЕООД, гр.София, ЕИК 102661396. „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ АД, гр.София, ЕИК 121755601. „Турист продукт“ ООД, гр.София, ЕИК 119096555. „Финансово-клирингова къща„Сконто Съксес“ ООД, гр.София,ЕИК 130878478. „Хелио-Тур-С“ АД, гр.Елхово, ЕИК 102004621 и „Холандска мечта“ АД, гр.София, ЕИК 130370889.

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е уважил направеното в отговорите на исковата молба искане за спиране на производството по делото по реда на чл.633 вр. с чл.631 ГПК. За да постанови съдебния акт, съдът е констатирал сходство между фактите, предмет на образуваното пред него производство и това по преюдициално запитване, отправено с определение №8181/02.04.2019г. по гр.дело № 704/2019г. на СГС, по което е образувано висящо дело С-319/2019г. на СЕС , тъй като се касае за проверявани лица, за които няма постановена присъда. Съдът е счел, че следва да бъде изчакано произнасянето на СЕС по тълкуването на нормите на Директивата 2014/42/ЕС и ХОПЕС, тъй като отправянето на ново преюдициално запитване е безпредметно.

4

Съдът намира така постановеното определение за правилно.

С определение № 8181/02.04.2019г. по гр.д. № 704/ 2017г. Софийски градски съд е направил преюдициално запитване по следните въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз (СЕС):

1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданскоправна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ отм. , ако:

A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията … съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;

B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (1) цялото имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице …;

C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);

D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?

3. По-специално, следва ли чл.8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?

4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл.48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:

5

· създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ отм. ;