Решение № 4013 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4013 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100512423 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 240 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на неприсъствено решение вх. № 338425 /17.10.2025 г. / подадена в срок на 16.10.2025 г. в 17,06 часа по ЕПЕП/ на М. В. М. срещу решение № 13170/ 05.07.2025 г., постановено по гр.д. № 60 966 / 2024 г. на СРС, ГО, 59 състав. В жалбата се излагат доводи за това, че с молба вх. № 228125/30.06.2025 г., подадена на 29.06.2025 г., ответникът М. по гр.д. № 60 966 / 2024 г. на СРС, ГО, 59 състав е заявил, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие на 30.06.2025 г., но въпреки това СРС е постановил неприсъствено решение срещу този ответник. Въззиваемият ЕОС МАТРИКС ЕООД оспорва подадената молба с отговор от 30.10.2025 г. Моли за оставяне на молбата без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното.

Установява се, че на 05.07.2025 г. по гр. д. № 60 966 / 2024 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав съдът е постановил неприсъствено решение по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК, като е уважил предявените от ЕОС МАТРИКС ЕООД срещу М. В. М. искове с правно основание чл. 422 ГПК.

Производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК – за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество и не проверява правилността на оспореното решение, а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния процесуален принцип – правото на защита на страните по делото /арг. от чл. 9 и чл. 10 от ГПК/, вследствие 1 на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса.

Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното: 1/. страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/. при невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от процесуалния закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл. 240, ал. 1 от ГПК е посочен изрично и началният момент, от който започва да тече срокът – от връчване на неприсъственото решение. Следователно моментът на връчването на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила за призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за началото на разглеждания преклузивен срок. Допустимостта на молбата п о чл. 240, ал. 1 от ГПК трябва да се преценява спрямо същия този момент. До редовното връчване на решението срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК не тече, а ако страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение, без да има категорични доказателства за надлежно връчване на решението в предходен момент, едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата – за допустима. В хипотезата на чл. 240, ал. 1 от ГПК законодателят не придава на узнаването на решението правно релевантно значение. В тази хипотеза /на производство по чл. 240, ал. 1 от ГПК/ течението на срока е обусловено императивно от действителното връчване на решението на страната, срещу която е постановено. В този смисъл "връчването на неприсъствено решение" не е равнозначно на "узнаване на решението" / така Определение № 550/12.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 529/2010 г., II ТО/.

В конкретния случай се установява, че постановеното неприсъствено решение е връчено на молителя на 16.09.2025 г., а молбата е подадена на 16.10.2025 г., поради което молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Молбата е основателна поради това, че на заседанието по делото / първо такова/, насрочено за 30.06.2025 г., от 9,10 часа, ответникът не се е явил и не бил представляван, но е подал нарочна молба за гледане на делото в негово отсъствие.

Установява се, че за страната и повереника й са съществували обстоятелства, препятстващи личното явяване, но е подадена молба вх. № 228125/30.06.2025 г. за гледане на делото в отсъствие на представител. Или сторено е искане за гледане на делото в отсъствие на представител на ответника, което е пречка за постановяване на неприсъствено решение – чл. 238, ал. 1 ГПК.

Молба вх. № 228125/30.06.2025 г. е подадена на 29.06.2025 г. в 22,07 часа или това е денят преди заседанието. Въпреки късния час на подаване на молбата, то тя е подадена в предходния ден, по ЕПЕП, което се установява от записите в ЕИСС и от 2 представените от молителя доказателства. Молбата е входирана в СРС на 30.06.2025 г.

– датата на заседанието, но в 10,21 часа или това е час след приключване на заседанието по делото.

Молбата вх. № 228125/30.06.2025 г. е докладвана на съдията преди фактическото изготвяне на неприсъственото решение /което не е протоколно/ и въпреки това е постановено неприсъствено решение. Също така, с предходна молба от 25.04.2025 г. по делото ответникът е уведомил съда, че знае за делото и е упълномощил адвокат, който ще го защитава въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба.

Налице са хипотезите на чл. 240 ГПК. Несвоевременното входиране и докладване на молби в открито заседание, включително при наличие на възможност за входиране чрез ЕПЕП или други модерни методи извън работното време на съда до 17 часа, се покрива с духа на хипотезите на чл. 240 ГПК. Постановено е неприсъствено решение при липса на предпоставките за това.

Предвид установеното нарушаване на правото на защита на ответника в образуваното срещу него исково производство и лишаването му от възможността да участва пълноценно в него, то молбата с правно основание чл. 240, ал. 1 ГПК е основателна.

Оспореното неприсъствено решение следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за разглеждане на спора от друг съдебен състав считано от първо заседание по делото.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1 ГПК неприсъствено решение № 13170/ 05.07.2025 г., постановено по гр.д. № 60 966 / 2024 г. на СРС, ГО, 59 състав.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3