Решение № 13911 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13911 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110105876 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от ищеца **********, ЕИК *********, срещу ответника *****************, БУЛСТАТ *********, иск с правно основание чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 935,33 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ във връзка Щета № *************, както и мораторна лихва в размер на 363,09 евро за периода от 25.02.2023 г. до 25.02.2026 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2026 г., до окончателното й плащане.

Ищецът ********** , ЕИК *********, основава исковите си претенции на твърдения, че на 18.05.2021 г. в гр. с. *****, при движение по ул. ******* в посока гр. *********** срещу № 91, водачът на лек автомобил „*******************“, с рег. № ********, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което настъпват материални вреди за превозното средство. Твърди, че между него и собственика на увредения лек автомобил бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, обективиран в Застрахователна полица № ************, валидна към датата на ПТП, въз основа на който била заведена Щета № *************. По същата било одобрено и изплатено 1 застрахователно обезщетение в размер на 1819,43 лв. в полза на собственика на увреденото МПС и 10 лв. ликвидационни разноски. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение бил встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника, получена на 15.06.2021 г., за заплащане на процесната сума, но ответникът не е удовлетворил претенцията. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *****************, БУЛСТАТ *********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Т. Б., с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните. Оспорва Протокол за ПТП по съдържание, твърди, че не е доказано мястото на ПТП. Счита, че не може да се установи наличието на твърдяното препятствие без посочване на мястото, размера и особеностите на същото. Посочва, че от доказателствата по делото не се установява наличието на дупка на пътното платно. Прави възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.

Установява се, че по силата на застрахователна полица № ************ към датата на ПТП, автомобилът „*************“, с рег. № ******** е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско и злополука“. В хода на производството между страните са отделени за безспорни следните обстоятелства: пред ищеца е била образувана Щета № *************, като по 2 същата е одобрено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1819,43 лева в полза на собственика на лек автомобил

„*******************“, с рег. № ********.

От протокол за ПТП № ******* от 18.05.2021 г., съставен от А. Д. към СДВР в с. *****, ул. ******* № 91, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 18.05.2021 г., доклад по претенция от 18.05.2021 г., както и приетото по делото като неоспорено от страните заключение на съдебно автотехническа експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че на 18.05.2021 г., лек автомобил „*******************“ с рег. № ******** се движи по ул. „*******“ и в района на №91 , превозно средството преминава през дупка на платното за движение. От техническа гледна точка вещото лице определя, че всички увреждания по автомобила се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото на 18.05.2021 г. произшествие. Към тази дата, процесното МПС е било в експлоатация 6 години, 9 месеца и 19 дни, считано от датата на първоначалната регистрация – 29.07.2014 г. Стойността необходима за възстановяване на процесния лек автомобил изчислена на база средни пазарни цени съгласно към датата на ПТП е 1938,48 лв. /991,13 евро/и обичайни разноски за ликвидиране на щетата в размер на 10,00 лева – 25,00 лева.

От показанията на свидетеля С. Н. Г., водач на увреденото МПС се установява, че преди близо 5 г., управлявайки лек автомобил марка „************“, с рег. № ********, претърпял инцидент, като попаднал в дупка. Щетите били и двете леви гуми с джантите. Автомобилът бил без резервна гума. Направил снимки на дупката и на щетите. Дупката била овална и остра, асфалтът бил отсечен, право отсечен, много дълбока била, може би 12-13 см., на два пласта асфалт. Обадил се на застрахователя и му извикал „Пътна помощ“, взели колата и я закарали. Показанията на свидетеля Лазаров са логични, последователни и се възприемат от съда като достоверни.

Изготвеното въз основа на уведомлението за щета /в което са възпроизведени същите обстоятелства, заявени от свидетеля пред съда/ заключение на съдебно-автотехническата експертиза /неоспорено от страните в срока по чл.

200, ал. 3 ГПК/ и свидетелските показания доказват механизма, причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. Ето защо неоснователно е оспорването на механизма на ПТП, отразен в протокол за 3

ПТП № *******.

Възражението за съпричиняване е неоснователно. Съобразно чл. 51, ал.

2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е управлявал с превишена или несъобразена скорост. Напротив, от показанията на свидетеля се установява, че дупката не е могла да бъде избегната, тъй като не е била обозначена, нито обезопасена.

Противно на доводите на ответника в отговора на исковата молба, несигнализираните неравности на пътя не представляват предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Предвид изложеното съдът намира, че ПТП е настъпило единствено поради наличието на неравности на пътя.

Пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата/ ЗП/, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът, който е и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените 4 при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Предвид горното, съдът приема, че е налице основание за възникване на регресното право, като в КЗ конкретно е предвидено, че обемът на суброгационното право включва правата на увредения по 49 ЗЗД срещу възложителя на работата. Ето защо, съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.

Съдебната практика приема, че стойността на застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години /а в някои хипотези - не повече от 5 или 7 години/ и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ - следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от определения гаранционен срок или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Не се твърди, нито установява автомобилът да е бил в гаранция към датата на ПТП, ето защо дължимото обезщетение възлиза на 1938,48 лева / 991,13 евро/. Установява се по делото , че застрахователното дружество е заплатило сума в размер на 930,22 евро, като дружеството е извършило и обичайни ликвидационни разноски в размер на 5,11 евро, поради което регресното вземане възниква за сума в общ размер от 935,33 евро.

Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.

84, ал. 3 ЗЗД. От представената обратна разписка по делото се установява, че регресната покана е получена от ответника на 15.06.2021 г., като в нея е даден 14-дневен срок за плащане, поради което към началната дата на посочения от 5 ищеца период – 25.02.2023 г., ответникът е бил в забава. За процесния период, размерът на мораторната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в претендирания размер.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 288,53 евро /за държавна такса, депозит за САТЕ и свидетел /, както и 100 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Ответникът няма право на разноски предвид изхода на спора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А *****************, БУЛСТАТ ********* , адрес:

*************************, да заплати на **********, ЕИК ********* на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 935,33 евро ( деветстотин тридесет и пет евро и 33 евроцента), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил марка „*******************“, с рег. № ********, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 18.05.2021 г. и разходи по определянето му по Щета № *************, както и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва в размер на 363,09 евро ( триста шестдесет и три евро и 09 евроцента) за периода от 25.02.2023 г. до 25.02.2026 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2026 г., до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 388,53 евро ( триста осемдесет и осем евро и 53 евроцента) , представляваща разноски по делото.