Решение № 811 от 15.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330200149 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0432-000311/ 18.03.2025 г., издадено от НАЧАЛНИК 01 РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, с което на С. Г. Н., е наложена глоба в размер на 200.00 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети 10 контролни точки, за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. В този смисъл съобразно приетата по делото съдебно- почеркова експертиза № 261/ 15.05.2026г. положеният подпис в наказателното постановление за получател не е изпълнен от жалбоподателя, в който смисъл са и показанията на свид. Г., предвид което в интерес на жалбоподателя жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

По делото не се формира правен спор, че: на 16.01.2025г. в 13:14 часа, в с. Б. на ул. Н. до № **, жалбоподателят като водач управлява МПС с рег. № ******. Автомобилът бил с вписана в АИС-КАТ служебно прекратена регистрация от 30.12.2024г. по реда на чл. 143 ал. 15 от ЗДВП.

Освен, че са безспорни, тези факти се установяват по несъмнен начин от цялата събрана по делото доказателствена съвкупност, включително от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите от АУАН.

Спорни при това положение се явяват обстоятелствата:

-била ли е извършена валидна служебна дерегистрация на процесното МПС по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП на дата 30.12.2024г.;

-съставомерно ли е безспорно установеното управление към 16.01.2025г. на процесното МПС от обективна страна като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Налице са основания за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Според чл. 143, ал. 15 ЗДвП в редакцията преди измененията в ЗДвП бр.

64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г.: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система (АИС-КАТ), се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“.

Видно от приложената по административната преписка справка за регистрация на МПС:

- с договор с нотариална заверка на подписите № 6717 от 28.10.2024г. жалбоподателят закупил процесния автомобил;

-МВР били уведомени за договора от нотариуса с уведомление от 28.10.2024г.;

-приобретателят не изпълнил задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила в КАТ;

-на 30.12.2024г. в 18:32 часа в АИС-КАТ било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила.

Предвид така установените факти, които впрочем не са и спорни по 2 делото, към дата 30.12.2024г. е съществувало основание за служебно прекратяване на регистрацията на процесния автомобил по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.

Такова реално е било извършено още на същия ден като е спазен и предвидения в закона ред в редакцията преди измененията в ЗДвП с ДВ. бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г.

Съгласно чл. 3, ал.1 ЗАНН: „За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.“

С Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд се преодоля съществуващата до момента противоречива съдебна практика, като се прие, че при административно обвинение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 143, ал.10 ЗДвП:

-„Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо обстоятелство, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП“;

- неизпълненото административно задължение на контролния орган за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила изключва както умисъла, така и небрежността - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

По делото не съществува спор, че деянието по чл. 143, ал.15, вр. чл. 140, ал.1 ЗДвП е съставомерно от обективна страна. Спорният въпрос е дали е извършено виновно.

Съгласно чл. 6 ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ Според чл. 7 ЗАНН:

„Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените 3 случаи.“

Не съществува спор между страните, а и се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, че:

-на собственика на автомобила не е било връчвано уведомление за извършената служебна дерегистрация на процесния автомобил, доколкото съгласно чл. 143, ал.15 ЗДвП такова уведомление за разлика от хипотезата на чл. 143, ал.10 ЗДвП всъщност не се дължи.

От гореизложеното следва, че деецът не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила и умисълът като форма на вина е изключен. Остава да се извърши преценка дали деянието е извършено с непредпазливост като форма на вина.

Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

От друга страна, съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Изискванията деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди обществено опасните последици са кумулативни, като отсъствието, на която и да било от двете предпоставки, води до извод за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

Пак според трайната съдебна практика задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики.

За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата. Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. № 502/93 г., I н.о на Върховен съд.

4

В конкретния случай безспорно деецът е бил длъжен да направи всичко зависещо от него, за да се увери, че управлява автомобил, който е надлежно регистриран в страната, като това пряко следва от правилото на чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Относно водач, който е и собственик на МПС със служебно прекратена по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП регистрация, практиката е еднопосочна и безпротиворечива, че макар да не е знаел за служебната дерегистрация на автомобила, той отговаря при форма на вина непредпазливост, защото именно върху е тежало задължението да пререгистрира МПС в двумесечен срок от реализиране на придобивното основание. Същевременно незнанието на закона (в случая, че при неизпълнение на задължението по чл. 143, ал.15 ЗДвП ще последва служебно прекратяване на регистрацията) не освобождава никого.

Следва да се посочи, че в чл. 143, ал.15 ЗДвП в редакцията към датата на извършване на нарушението, е предвидено, че прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал.15 ЗДвП настъпва служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система на КАТ. От гореизложеното следва, че съществен факт от значение за субективната страна е датата, на която служебното прекратяване на регистрацията е вписано в АИС-КАТ.

Същевременно практиката е такава, че това обстоятелство обикновено не настъпва на деня, когато изтичат два месеца от придобивното основание, а на по-късна дата. Точно такъв е и процесният случай, в който видно от приложената по преписката справка, два месеца от придобивното основание са изтекли на 28.12.2024г, а служебното прекратяване на регистрацията е вписано по-късно - 30.12.2024г. Тоест датата на отбелязването в АИС-КАТ на прекратяването на регистрацията (което има конститутивно действие) представлява конкретен факт, за който жалбоподателят няма как да формира познание, доколкото е ноторно известно, че АИС-КАТ е вътрешна система, до която гражданите нямат свободен достъп.

Следва да се съобрази и че съгласно редакцията на чл. 143, ал.15 ЗДвП към датата на извършване на нарушението служебното прекратяване на регистрацията не подлежи на вписване в публичен, общо достъпен регистър.

В тази връзка прави впечатление, че на сайта на Гаранционен фонд е налице публично достъпна възможност всяко заинтересовано лице да провери 5 дали дадено МПС има валидна застраховка гражданска отговорност на адрес: https://www.guaranteefund.org/bg/%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0% %D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B8%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B8/%D1%83%D1%81%

%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B2%

%D0%B3%D1%80a%D0%B6%D0%B4a%D0%BD%D1%81%D0%BAa%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE %D0%BD%D0%B0%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB

На сайта на ИААА е налице общодостъпна възможност всяко заинтересовано лице да провери дали дадено МПС има валиден технически преглед на адрес: https://rta.government.bg/services/check-inspection/index.html.

Наличието на валидна винетка може да се провери от всяко заинтересовано лице на адрес: https://check.bgtoll.bg/#/ .

Наличието на неплатени глоби към КАТ може да се провери на адрес: https://e-uslugi.mvr.bg/services/obligations.

Единствено за служебното прекратяване на регистрацията на МПС към датата на извършване на нарушението не е съществувала възможност за проверка в общодостъпен регистър.

Именно тази празнота е съобразена от законодателя с измененията в ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г., по силата на които след тази дата служебното прекратяване на регистрацията вече ще се извършва не чрез вписване в АИС-КАТ, а чрез вписване в новосъздадения Национален регистър на пътните превозни средства, до който да имат общ отдалечен достъп всички граждани.

При наличие на такъв достъп безспорно управлението на МПС с прекратена регистрация, макар водачът да не е знаел за нея, би се дължало на непредпазливост, независимо дали водачът е собственик на МПС или не, защото при полагане на елементарни добросъвестни усилия би могъл да узнае това обстоятелство при проверка в регистъра. Посоченото обаче е важимо за регистрациите, които подлежат на вписване след дата 06.09.2025г., но не и за нарушения, извършени по-рано, каквото е процесното.

6

От общия принцип за равенство на гражданите и правните субекти въобще следва, че водачите, които не са собственици, извършили управление на МПС преди дата 06.09.2025г. няма как да бъдат поставяни в понеблагоприятни условия за ангажиране на административно-наказателната им отговорност от тези извършили управление след създаване на публичния регистър.