Определение № 792 от 09.10.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 792 гр. София, 02.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20241800500691 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД срещу Определение № 448 от 12.06.2024 г., постановено по гр.д. № 703/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 171 по същото дело в частта относно присъдените разноски. Жалбоподателят излага оплаквания, че съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца, тъй като същото е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, нито на извършените процесуални действия по делото, поради което възложените в тежест на ответника „П.К.Б.“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца да бъдат намалени до размера от 200 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли се съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалбата срещу определението по разноските е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството гр.д. № 703/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин е образувано по искова молба на Н. Н. Н. за прогласяване нищожността на чл.

I V „Параметри“ от

Договор за потребителски кредит

№

4007415554/12.01.2022 г., в частта му относно договорени възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Флекси“ в размер на 2 600 лв. и „Фаст“ в размер на 1 400 лева. С решението си съдът е прогласил за нищожен поради противоречие със закона чл. IV от Договор за потребителски кредит № 1

4007415554/12.01.2022 г., в частта му относно договорени възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Флекси“ и „Фаст“ и е присъдил адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ в размер на 1200 лева с ДДС.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като осъди другата страна да ги заплати. Отговорността за разноските следва да се разпредели от съда между страните по правилата на чл. 78 ГПК - съобразно изхода на спора.

В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е бил сезиран с две отделни претенции (два обективно съединени иска), с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, които са уважени в цялост. Трайна е съдебната практика в подобни случаи, че всяка договорна клауза, съставлява предмет на самостоятелен иск за нищожност (Определение № 188 от 26.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2065/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова).

За определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение при обективно съединяване на исковете, ВКС е постоянен в разбирането си, че съгласно чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански и търговски дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, двете разпоредби във връзка една с друга, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 1 НМРАВ, законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. В случаи като процесния, за да се определи отговорността за разноските, решаващият състав на съда следва да определи минимално възнаграждение за всеки иск поотделно, след което, вече определените минимални възнаграждения следва да се съберат.

Настоящият въззивен състав констатира, че видно от приложеното по делото пълномощно, ищцата Н. Н. Н. е упълномощила адвокат Д. М. на 16.06.2022 година.

Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, в редакцията си, действаща към момента на упълномощаването на адвокат М., минималният размер за адвокатско възнаграждение възлиза на 440 лева без ДДС за прогласяване нищожността на клауза „Фаст“ и 560 лева без ДДС – за клауза „Флекси“. Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1 100 лева без ДДС или 1320 лева с ДДС, като 2 въззивният съд съобразява, че договорът за правна защита и съдействие е бил сключен на 02.08.2022 година.

По делото е представено удостоверение за регистрация по ДДС на адвокат Д. М., поради което към минимално дължимото според Наредба № 1 от 09.07.2004 г. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие следва да се прибавят 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, регистриран по ЗДДС.

Следователно присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева с ДДС е под минималния размер предвиден в Наредбата и съдът го намира за справедлив.

Гореизложените съображения на въззивната инстанция налагат извода, че атакуваното определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 171 по същото дело в частта относно присъдените разноски, като правилно следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 448 от 12.06.2024 г., постановено по гр.д. № 703/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин.

Определението е окончателно и не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3