Определение № 339 от 06.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. София, 06.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора А. Б. Х. М. Люб. А. като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20221000601320 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 вр. глава 21- ва НПК, вр. чл. 457, ал. 2-7 НПК, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 вр. чл. 44, ал. 8 и ал. 10 ЗЕЕЗА.

Образувано е по жалби на осъденото лице Т. М. С. и на неговия защитник, адв. Д. М., срещу определение на Софийски градски съд, наказателно отделение, 30-ти състав от 02.11.2022г., по нчд № 1742/22 на СГС, с което приел за изпълнение определено от Прокуратурата в гр. Рим, Република Италия, общо наказание в размер на четири години, един месец и двадесет и осем дни „лишаване от свобода“, спрямо българския гражданин Т. С., определено след влизане в сила спрямо него на присъди на Апелативния съд в гр. Рим от 25.05.2021г. и на Съда в гр. Рим, в сила от 05.11.2014г. за извършени престъпления съответстващи на текстовете на чл. 131, ал. 2 вр. чл. 130, ал. 1 НК, чл. 189, ал. 1 НК и чл. 269, ал. 1 НК на РБългария.

Съдът определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.

Приспаднал на основание чл. 457, ал. 5 НПК от срока на наказанието времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и с полицейска заповед по ЗМВР, считано от 18.02.2022г. по нчд № 652/2022г. по описа на СГС и по нчд № 1742/22 на СГС.

Потвърдил изпълняваната спрямо

1 осъдения мярка за неотклонение

„задържане под стража“ до приключване на производството по чл. 457 НПК.

С жалбата на осъдения се възразява срещу правилността на самите осъждания.

С жалбата на защитника се излагат доводи за неправилност на определението в частта, с която е приспаднато времето на задържане на осъдения, доколкото той е бил задържан и на чужда територия на 17.09.2014г. Прави се искане да се измени определението като се зачете това задържане.

В съдебно заседание пред апелативния съд защитникът адв. Е. Д., моли жалбата да се уважи и се приспадне времето на задържане.

Осъденият се присъединява към защитника. Допълнително моли да се намали наказанието, тъй като не бил виновен. След 2014г. не бил извършвал престъпления, имал четири деца.

Представителят на САП счита жалбата на защитника за основателна и също моли да се приспадне времето на задържане.

В последна дума осъденият заявява, че наложеното наказание е високо.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбите, на страните в съдебното заседание и материалите по делото, прие следното:

Жалбите са неоснователни.

За да постанови определението си, Софийски градски съд е събрал доказателства, макар и в непълен обем, със задача да изясни предмета на делото, в частност, постановените от италианския съд присъди.

Въззивният съд, като намери, че част от обстоятелствата необходими за решаване на делото са останали неизяснени, допълнително събра писмени доказателства: част от материалите намиращи се по нчд № 652/22 на СГС, което е приложено към настоящото дело за послужване, извлечение от италианския закон, постановените присъди от италианските съдилища, вкл. първоинстанционната присъда на Редовния съд в гр. Рим, изменена с присъда на Апелативния съд в гр.

Рим от 25.05.2021г.

Наред с това, служебният контрол на определението в неговата цялост показва допуснати от съда процесуални недостатъци в няколко насоки. Пороците обаче са отстраними и не водят до отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от този съд.

Недостатъците са засегнали необходимото съдържание на съдебния акт и начина, по който съдът е формирал волята си, тъй като определението не съдържа, дори минимално представени, фактите на престъпленията, за които Т. С. е осъден. А тези факти са от решаващо значение за преценката на съда за приложението на националния закон, като съответстващ на чуждия. Не на последно място фактите са от значение да се знае съдържанието на осъждането в неговите основни елементи като време, място и начин на извършване на престъпленията.

2

Също така, за пълно изясняване смисъла и съдържанието на постановените спрямо осъденото лице чужди присъди, съдът поначало следва да изясни и приложения чужд закон. Той служи, макар и не основно, за прецизиране оценката на фактите на престъпленията, за разбиране волята на решаващия съд и за вярната преценка на съответния национален закон.

Следваща процесуална непрецизност на определението е, че с него съдът е приел за изпълнение общо наказание определено от прокурора в акт интерпретиран като меродавен съдебен такъв, при положение че на първо място и като такъв акт, съдът е следвало да приеме присъдите на решаващите съдилища.

Това е така, доколкото актът на прокурора е вторичен, производен и последващ, функция от самите присъди и от значение най-вече за тяхното изпълнение.

Същевременно определението на прокурора е квази-правораздавателен акт, тъй като с него все пак се определя окончателният размер на наказанието, макар и като функция от наказанията, наложени с присъдите.

Това обуслови въззивният съд сам да отграничи необходимите за приложение на закона съставомени факти, изпълнимите правни актове, прецизното им съдържание, както и други въпроси, изложени по-натам.

По тези съображения и въз основа на събраните доказателства въззивният съд прие следното:

I. Българският гражданин Т. М. С. е осъден с присъда на едноличен съдия от Съда в гр. Рим, № 13597/2014 по описа на Общия регистър, № 15424/2014 DIB, по описа на Общия регистър на престъпленията № 47919/2014, постановена на 18.09.2014г., в сила от 05.11.2014г.

От фактическа страна с присъдата е прието, че:

На 17.09.2014г. в гр. Рим, Италия , на бул. „Маркони“ на кръстовището с ул.

„С. Пинчерле“, Т. С. бил спрян от служителите на съдебна полиция – полицаите К., Е. и Д. Ф., които следвало да го уведомят за съдебен акт – решение на Съда за непълнолетни в Рим, че С. е отстранен от родителска отговорност, че е препятстван от всеки контакт с непълнолетни деца жертви, наред с други неща, за експлоатация с цел просия.

Т. С. заплашвал полицаите с многократно размахване на ръце и стиснати юмруци към тях, плюел ги, за да попречи на връчването на решението, след като напразно се опитвал да избяга, се нахвърлил срещу полицая К. М. Т., като я е блъснал и тя паднала на земята. Това довело до телесни наранявания на К. Т. – контузия в тилната област, контузия на десния лакът и контузия на лявата гърда, лечими за 7 дни.

Полицаите използвали белезници и най-накрая успели да арестуват С..

Италианският съд признал Т. С. за виновен по обвинението за така описаните действия на С., формулирано в три пункта:

1.За това, че употребил заплаха /с размахване на юмруци и плюене/ спрямо 3 служители на съдебната полиция изпълняващи своята работа в момента на изпълнение на служебните задължения – престъпление по чл. 336 НК на РИталия.

2.За това, че употребил насилие като започнал да се бие с полицая К. М. Т., като я блъснал на земята, за да се противопостави на извършването на служебно задължение, състоящо се в това да бъде идентифициран, за целите на нотификацията /връчването на съдебното решение/ - престъпление по чл. 337 НК на РИталия.

3.За това, че, за да извърши престъплението по пункт 2, и като е имал същото поведение е причинил на длъжностното лице К. М. Т. телесни увреждания, състоящи се в контузия на тилната област, контузия на десния лакът и контузия на лявата гърда, с прогноза за оздравяване 7 дни. – престъпление по чл. 582-585, вр. чл. 576 вр. чл. 61, ал. 2 НК на РИталия,

Италианският съд квалифицирал тези факти най-общо като „ принуда“.

Приел, че обуславят приложение на чл. 442, чл. 533 и чл. 535, чл. 133 НК, чл. 337 НК, чл. 81, ал. 1 от НК на РИталия.

Наложил на Т. С. за престъпленията единно наказание от осем месеца лишаване от свобода, определено по специфична законова методика за случаи на осъждане с една присъда за няколко престъпения. /изложение на мотиви на л. 52 внчд, обвинение, присъда и мотиви на л. 61 внчд/

Съставът на чл. 336 НК на РИталия урежда престъплението „насилие или заплаха срещу длъжностно лице“, с изпълнително деяние - упражняване на насилие или заплашване на длъжностно лице, за да го принуди да извърши действие, противоречащо на задълженията му, или да не извърши действие по служба.

Съставът на чл. 337 НК на РИталия урежда престъплението „съпротива срещу длъжностно лице“, с изпълнително деяние: упражняване на насилие или заплашване на длъжностно лице или лице, заемащо държавна служба, при изпълнение на служебно действие.

Съставът на чл. 582 НК на РИталия урежда престъплението „лично нараняване“ с изпълнително деяние причиняване на телесна или душевна повреда на някого. /извлечение от НК на РИталия на л. 107 внчд/ II. Т. М. С. е осъден и с присъда на Редовния съд в Рим от 19.01.2017г., n.

643/ 1 7 Sant., Reg.Gen. 1874/2016

DIB изменена с присъда № 2 6 0 9 от

21.02.2019г. на Апелативен съд гр. Рим, в сила от 25.05.2021г. /рег. 6340/2017/ С. е посочен в присъдата на Редовния съд като „беглец“, а в присъдата на Апелативен съд Рим, като „укриващ се от правосъдието“.

От фактическа и правна страна, с тази присъда е прието, че Т. С.:

1.До 03.09.2014г. в гр. Рим, Италия, в изпълнение на един и същ престъпен план и в съучастие с други неизвестни лица, използвал малолетните М. Б., на осем 4 години, и С. С., за просия, като ги карал да работят незаконно на паркинг – престъпление по 600 octies вр. чл. 81, 110 НК на РИталия.

По-конкретно, посочено е и в първоинстанционната присъда /л. 94, внчд/, и в присъдата на апелативния съд / л. 55 внчд и на л. 162 нчд № 652/22 на СГС/, че полицейски служители са установили присъствието на дете на около седем-осем години, което е извършвало дейност на незаконен служител на паркинг Piazza della Consolazione, искайки пари и по този начин просейки, и след това е предавало приходите от просията на мъж, който контролирал детето, и който мъж се оказва осъденият Т. С., който се оказал и родител на детето, занимаващо се с просия.

2. На 03.09.2014 г. в гр. Рим, Италия, в съучастие с повече от 15 неидентифицирани лица от ромски произход, употребил насилие и заплахи, за да окаже съпротива на служителите на местната полиция – А. А., П. К. и К. Д., когато те са изпълнявали своите задължения, като се намесили, за да осуетят използването на малолетни лица за просене.

По-конкретно, Т. С. и неговите сънародници, след като полицаите взели малолетния С. С., за да го придружат до защитена структура, заобиколили служебния автомобил и нападнали със сила полицаите, дърпали ги, блъскали ги, така че да причинят на полицая К. наранявания и едновременно с това се опитвали да измъкнат от автомобила малолетния като са го дърпали за краката престъпление по чл. 110, чл. 337, 339, ал. 2 НК на РИталия.

Утежняващо обстоятелство – упражнил насилието с повече от десет събрали се лица.

3. На 03.09.2014г. в гр. Рим, Италия, заедно с други петнадесет лица от ромски произход, неидентифицирани, с цел извършване на престъплението по предходния пункт и чрез описаното в него поведение, причинил съзнателно на полицейския служител К. телесни наранявания, състоящи се в: многобройни охлузвания на кожата и фрактура на петата лъчева кост на дясната ръка с прогноза за оздравяване – 21 дни – престъпление по чл. 110, чл. 582, чл. 585, чл.