Решение № 524 от 23.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Благоевград, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Катя Сукалинска при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20211200500391 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба на И. и В. Р. против решение № 500315/19.1.2021 г., постановено по гр.д. 906 по описа за 2019 г. на РСРазлог.

Жалбоподателите излагат доводи за допуснати процесуални нарушения от РС при събиране на доказателствата и при анализа им, направен в атакувания акт. Сочат, че неправилно от показанията на св. Ш. за неизмити позорци, което според свидетелката се дължало, че са прозорци на стари хора съдът е приел, че владение е осъществявано от другия съсобственик. И двамата свидетели на ищцата не са посещавали етажа, поради което не следва да им се дава безрезервна вяра, като се съобрази и отношенията им със страните. Не е съобразено, че ищцата е ползвала отделен вход, който неводи до втория етаж, което е израз на владелческо отношение на осъществяващите фактическа власт на етажа лица. Неправилен считат извода за прекъсната давност с осъщественото дарение на ищцата от баща й, тъй като факта не попада в нито една от хипотезите на чл. 116 ЗЗД. Сочат, че свидетелите са разпитвани веднъж, като по указание на съда, показанията им 1 са се отделяли в два протокола, съотв. по гр. 552/18 г. с предмет 1-ви етаж и настоящото гр.д. № 906/2019 г. с предмет 2-ри етаж. Това е довело до оскъдна, а на места и без смисъл, висяща информация в протокола по настоящото дело респ. наличие на относима към настоящото в протокола по другото гр.д. Сочат, че на протоколите е придаден вид, че са депозирани показания в две отделни производства. Този погрешен и незаконосъобразен подход на РС е довел до невъзможност да се обсъдят законосъобразно всички доводи и възражения на страните. Молят решението да се отмени и се постанови отхвърляне на предявения срещу тях собстненически иск.

Представя се и писмена защита.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно. Акцентира, че е недопустимо, с което РС се е съобразил 16 годишно лице да формира воля за своене на имот, след като не е пълнолетно, поради което твърдението че ответникът И.Р. от 16 годишен е осъществявал владение и е работил е без значение. Също така посочва, че свидетелските показания са изключително противоречиви от кого и за чия сметка са правени ремонти в процесния етаж.

Ползвателя, какъвто се явява И.Р. за частта на ищцата не може да я придобива по давност. В с.з. изтъква, че търсенето на средства за ремонтите е признание за правата на бащата на И.И.. Моли решението да се потвърди. Счита, че не може да се разпитват свидетели от БлОС след като не са налице предпоставките на чл. 266 от ГПК и при неползване възможността по чл. 150 от ГПК.

БлОС счита подадената жалба за допустима. Подадена е от лица с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок. С атакуваното решение съдът на основание чл. 108 ЗСоб. е признал ищцата И.И. за собственик по дарение на ½ ид.ч. от процесния 2-ри етаж, по отношение на ответниците И. и В. Р.и, като е осъдил Р.и да й предадат владението й. Постановено решение е валидно и допустимо.

За произнасяне по доводите в жалбата, въз основа на закона, тезите на страните и събраните доказателства, БлОС счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се, че на 02.06.1975 г. с нотариален акт № */1975 г. М. и С.

Р.и даряват на двамата си сина Д. и И. Р. втори етаж от къщата, изградена в п.

2

1, пл. № 475, кв. 8. Следователно всеки един от надарените става собственик на по ½ ид.ч. от правото на собственост на етажа. В нотариалния акт са посочени за имена на участващите в сделката Д. Р. и С. Р., които подаряват на С. Р. и В. Р., като по делото се представят удостоверения от общината за идентичност на имената, от които е очевидно, че става въпрос за едни и същи лица. По тези факти не се спори.

На 12.10.2011 г. с нотариален акт № */2011 г. И. М. И. дарява на дъщеря си И. И. И. притежаваната от него също по дарение ½ ид.ч. от етажа.

На 5.10.2017 г. И. М. Р. умира.

И.И. предявява иск срещу И.Д., син на брата на баща й - за признаването й за собственик на ½ ид.ч. от етаж и за осъждането му да й предаде владението.

В исковата молба И. сочи, че от даряването й на имота е осъществявала владение върху него до м. октомври, 2017 г., което присъединява към владението на баща си, за който сочи, че е осъществявал владение от даряването му на 2.6.1975 г. Затова претендира да се признае за собственик на ½ ид.ч., по дарение, а при условията на евентуалност – на основание давностно владение, вкл. при условията на присъединено такова към владението на праводателя й и на кратката придобивна давност, основана на договора за дарение.

Ответникът И. Р. се позовава на придобиването на тази част по давност като твърди, че от 1977 г. в него живеят само и единството родителите му, той и сестра му, а понастоящем той и съпругата му; посочва, че са правени от родителите му и от него основни ремонти на етажа, през което време чичо му И. е живял на първия етаж в същата сграда, но никога не е живял на втория етаж, като той и/или двамата му сина от първият му брак, ако назад във времето се е случвало да посещават втория етаж веднъж годишно, то е било на гости по покана. Сочи, че втората съпруга на чичо му и дъщеря му от втория брак, последната - ищца по делото никога не са влизали в етажа, дори не са го виждали, не знаят как изглежда, нито разположението на стаите; сочи, че етажът винаги е заключван.

Видно е, че на 31.10.2001 г. с нотариален акт № */2001 г. М. и С. Р.и продават на внук си И.Р. първи етаж и парцела, върху който е построена двуетажната масивна сграда.

3

Според удостоверение за наследници дядото М. Р. почива на 14.10.2005 г., а съпругата му С. Р. - на 10.2.2017 г.

На 01.02.2018 г. с нотариален акт № */2018 г. И.Р. е признат за собственик по давност за ½ ид.ч. от 2-рия етаж, като е упоменато, че останалата ½ му е подарена с нотариален акт № */2001 г.

За да се приеме, че ищцата е изгубила правото си на собственост поради придобиването му по давност от друго лице нормата на чл. 79, ал. 1 ЗСоб. визира претендиращият собствеността да е упражнявал фактическа власт за период от 10 години като е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик т.е. да е упражнил собственически правомощия единствено за себе си. Доказване на елементите от фактическия състав на нормата следва да е пряко и пълно.

Такова доказване според БлОС ответниците по делото са провели за процесния обект, за който единия от тях – И.Р. - се е снабдил с нотариален акт по давност през 2018 г.

От гласните доказателства категорично и недвусмилено се установява, че от 1977 г. на втория етаж са живеели Д. и А. Р.и - родители на ответника И.Р., самия ответник, като техен син, заедно с дъщеря им, а впоследствие са го отстъпили на семейството на сина им, през което време от 1977 г. са извършвани ремонти на етажа и необходимата поддръжка на общите части, както от родителите на ответника, така и от самия ответник, подпомаган от родителите си.

Това е видно от показанията на св. А.О., сестра на съпругата на И.Р., която сочи, че от 2004 г. е посещавала къщата; от 2007 г. е влизала по-често и от 2009 г., когато се е омъжила сестра й - почти ежедневно. Същата сочи, че от 1977 г. до 1997 г. на 2-рия етаж са живеели родителите на И., след това са му го предоставили на И., който е направил ремонт. Сочи, че всеки от двата етажа са с по три стаи; конкретизира, че на 2-рия етаж има спалня, детска стая, която преди е била холче и кухня с мокро помещение; сочи, че ремонти на етажа са правени около 2004 г., 2005 г., които продължават и до момента, както и че И. е сменил дограмата преди 2009 г.

Показанията на тази свидетелска за смяна на дограмата преди 2009 г. се потвърждават и от самия майстор ангажиран за поставянето й- - св. Ал. З., които е без родство със страните, който сочи, че И. му е поръчал и той е 4 монтирал дограмата на целия 2-ри етаж през 2008 г.; сменената дограма е била дървена.

Св. Г., съседка, живееща врата срещу врата със страните, която е в добри отношения с бабата и дядото на И., с родителите му и е била негова класна, също сочи, че е посещавала етажа. Сочи, че родителите на И. са живеели в етажа от 1977 г., правели са многократно ремонти, в т.ч. и подмяна на дограма, сложили ли са двойна дограма след 1977 г., някъде през 1979 г.; посочва какво е било обзавеждането на стаите на етажа. Сочи, че стаята, която е над стаята, в която е спяла баба С. се е ползвала от родителите на И.

– от Д. и А. Р. – за спалня, като за спалнята свидетелката е била консултант каква да си купят, като спалнята, сочи, че е била подарък от баба С. за Д./ тя е дала парите за закупуването й/.

Разпитана е и майката на И.Р.- А.Р., като предвид заинтересоваността на тази свидетелка, съдът кредитира показанията й, доколкото се потвърждават от останалите свидетелски показания. Тя също посочва, че живеят на 2-рия етаж от 1977 г. и на същия са правили ремонти, в т.ч. смяна на дограмата, като впоследствие и сина й И. също е сменил дограмата през 2008 г.

От нейните свидетелски показания се установява, че къщата им е била една от 16-те, които са били повредени от падналия в гр. Якоруда гръм, вследствие на което се е наложило да поправят разрушения покрив, комините, ел. инсталацията на цялата къща, като за ремонта са потърсили пари от брата на съпруга й – от И., но той не се е отзовал. Това сочи, свидетелката е станало, когато И. е бил 15-16 години, от което следва, че е станало през 1997 г., тъй като И. е роден *г. БлОС приема за установен този факт, предвид, че насрещната страна не го оспорва, а го навежда в подкрепа на тезата си.

Направения от БлОС извод, че 2-рия етаж изцяло е обитаван от родителите на И.Р. от 1977 г., а впоследствие от И. и неговата съпруга, поради което следва да се счете, че те са го придобили по давност, не се опровергава от показанията на св. В. Ш. и И. Д..

Св. В. Ш. е съседка, като имота й има пряка видимост към къщата и процесния 2-ри етаж. Същата, както и свидетелите на насрещната страна сочи, че от 1976 г. на 2-рия етаж живеят А. и Д., но знае от леля С. /бабата на И./, с която са си приказвали, че над стаята на 1-вия етаж тя със съпруга й 5 бай М., ползват стаята на 2-рия етаж. Свидетелката не е влизала в етажа, но е виждала леля С. да чисти прозорците на тази стая. Сочи, че дограмата на тази стая се е сменила, след като И. се е оженил.

Показанията на тази свидетелка не могат да са основание за друг извод, тъй като дори да се приемат за достоверни, че е имало стая на втория етаж, която не се е ползвала от родителите на И., очевидно е, че тази свидетелка не уточнява до кога е виждала да се чистят прозорците от леля С., от който факт и от приказките на самата леля С. знае, че тя ползва тази стая.

В тази връзка БлОС отчита показанията на свидетелите на ищеца, които категорично установяват, че от 2008 в продължение на 10 години, етажът изцяло се ползва от родителите на И. и от самия И.. Това са показанията на свидетелите, които са влизали в етажа през 2008 г. - А.О., незаинтересования св. А. З., както и св. Г. и А.Р., като някои от тях са посещавали етажа и преди 2008 г. и никой от тях не посочва стая от етажа, която да не е ползвана от родителите на И.Р., а впоследствие от него. Посоченото към показанията на св. В. Ш. е относимо и към показанията на св. Ив. Д., 1-ви братовчед на майката на ищцата, който сочи, че на втория етаж е живеел Д. със семейството си, като И. /брата на Д./ е имал негова стая над тази, в която е живеел на първия етаж, като това на свидетелят му е казвано, както от бащата на И. и Д., така и от самия И.; от комшийте свидетелят сочи, че има информация, че преди 7-8 години са сваляни прозорците на стаята на И..