Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 984 от 17.12.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3439/2025
Вид
Решение № 984
Подписан
17.12.2025
В сила
27.01.2026
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123 ал.1 т.3 б."а" · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.40 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6 т. 27 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14 · Наказателен кодекс
  • чл.14 ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 984 гр. Б., 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120203439 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано по повод жалбата н а С. С. Н. с ЕГН ********** от гр.Б. против наказателно постановление №25-0769-001837/30.07.2024г, издадено от Началник група към ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“-Б., с което за извършено нарушение по чл.40 ал.1 и по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени съответно две глоби от по 20 и 100 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от един месец.

Със жалбата се моли за отмяна на НП, като се счита за незаконосъобразно и неправилно. Не се претендират разноски и не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят-редовно призован се явява лично. Не се представлява. Поддържа жалбата и твърди, че не е усетил да е ударил друг автомобил.

За административнонаказаващия орган се явява ЮК надлежно упълномощен. Моли съдът да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление и не се претендира ЮК възнаграждение.

В качеството на свидетел по делото беше разпитан актосъставителят С. Т..

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 19.03.2025г, около 12,54 часа водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Б250 с рег.№... управлявал по ул.“В. Т.„ в гр.Б. до № ... При предприемане на маневра движение на заден ход с цел да направи обратен завой приближил до реда на паркираните автомобили, 1 и без да е убеден, че между двата автомобил няма място за неговия , удря паркиран лек автомобил марка „БМВ“ модел 545Е с рег.№ ... в предната дясна част и автомобилът се разлюлява като реализира с него ПТП с материални щети. Водачът на л.а марка „Мерцедес“ не остава на място, за да установи последиците от ПТП, а вместо това напуска местопроизшествието. Пострадалият от ПТП собственик на л.а марка „БМВ“ входирал жалба да началника на Пето РУ-Б. (лист 10 и 13 от делото), тъй като местопроизшествието се намира на територията на това управление и била извършена проверка. От ПИ била изготвена записка (лист 12 от делото). Видно от същата на мястото на ПТП, в района му била установена камера за видеонаблюдение. С протокол за доброволно предаване (лист 15 от делото) е предаден записът от камерата по времето на инцидента (лист 8 от делото).

Установен бил извършителят на ПТП –жалбоподателят С. Н.. Съставен били протокол за ПТП на 11.04.2025г (лист 6 от делото). Протоколът бил предявен на жалбоподателя и на пострадалия в ПТП собственик на автомобил запознали са се с написаното в него установили какви са вида и размера на нанесените материални щети и са се подписали.

Свидетелят Т. на същата дата-11.04.2025г съставил срещу Н. акт за установяване на административно нарушение (лист 5 от делото), в който като нарушени посочил нормите на чл.40 ал.1 и чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без възражения.

След като не е направил възражения по време на съставяне на акта, нито в дадения му 3 дневен срок след това означава, че жалбоподателят е бил наясно какви са вида и размера на нанесените материални щети и извод в обратното е неправилен и неверен.

В законовия срок не постъпило и писмено възражение по акта.

Като взел под внимание събраните писмени доказателства и доказателствени средства АНО издал атакуваното наказателно постановление с идентична фактическа обстановка както в АУАН и със същите правни квалификации на нарушенията. На основание чл.183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени съответно две глоби от по 20 и 100 лева и жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС за срок от един месец.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания доказателствен материал по делото: акт за установяване на административно нарушение серия АД и бланков №748608 от 11.04.2025г, наказателно постановление № 25-0769-001837 от 30.07.2025г., справка за нарушител/водач (листи 16 -20 от делото), протокол за ПТП №1876425 от 11.04.2025г, 1 брой диск със видеозапис, заповедта на министъра на вътрешните работи на лист 21 и 22 от делото и един брой пълномощно.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. като ги намира за последователни, логични и безпристрастни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния 14 дневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (лист 4 на гърба и пощенското клеймо на лист 3 от делото), подадена от легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт и пред родово и местно 2 компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на лист 21 и 22 от делото), в срока по чл. 34, ал. ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от полицейски служител заемащ длъжността младши автоконтрольор и съгласно чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да осъществява посоченото. От формална страна са спазени императивните норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

За осъществяването на първото вменено на жалбоподателя нарушение –това по чл.40 ал.1 предложение второ от ЗДвП, съдът съобрази следното:

Съгласно нормата на чл.40 ал.1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По това обвинение жалбоподателят не признава вината си. Съдът е на мнение, че това нарушение е доказано по несъмнен начин и правилно и законосъобразно е определена нарушената норма и размера и вида на наложеното наказание по чл.183 ал.1 т.11 от ЗДвП, което е фиксирано-глоба в размер на 20 лева.

Относно другото нарушение–това по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП:

От доказателствата по делото явства, че жалбоподателят при ясна видимост е започнал маневрата движение назад, като в тази ситуация е имал добра възможност да прецени дистанцията, още повече че другото МПС е било паркирано и неподвижно. Извод, в подкрепа на това обстоятелство е, че жалбоподателят въобще не е бил убеден, че може да извърши тази маневра, но въпреки това се е пробвал без да установи, че няма да може да я извърши. Извод в тази насока е изгледания запис от ДВД находящо се на лист 8 в делото.

От него явства, че жалбоподателят решава да направи обратен завой, като за целта на заден ход приближава към реда на паркирани МПС, на място, където е тясно и не може да навлезе на заден ход неговия автомобил. При удара в предната дясна част на БМВ се разлюлява и жалбоподателят се изтегля да направи маневрата на друго подходящо място.

Видно от изложеното по-горе и по мнение на настоящата инстанция на жалбоподателят е нарушил нормата на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП, тъй като видно от доказателствената съвкупност такова поведение е налице. Съгласно правилото на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП, водач на ППС, който е участник в пътно транспортно произшествие само с имуществени вреди е длъжен да остане на място и да установи какви са последици от произшествието. На първо място е налице ПТП съгласно дефиницията на §6 т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като вследствие на настъпило събитие на пътя, по време на управление на ППС, по автомобила марка БМВ са били нанесени материални щети подробно описана в протокола за ПТП огъната предна дясна броня. Водачът Н. е участник в ПТП съгласно 3 дефиницията на §6 т. 27 от ДР на ЗДвП, тъй като с поведението е допринесъл за настъпването на ПТП. След съприкосновението Н. усетил съприкосновението поради силата на удара. При тези обстоятелства жалбоподателят е имал обективна възможност да разбере, че е ударил друго МПС и е имал възможност да спре и да установи нанесените по другото МПС материални щети, но не го е направил, потеглил е и е станало невъзможно откриването му. Само случайността, че в близост до местопроизшествие е имало камера за видонаблюдение е спомогнала да бъде установен. Съдът не кредитира защитната теза на жалбоподателя, че не е разбрал, че е извършил нарушение, тъй като това се опровергава от свидетелските показания и от съответния протокол за ПТП, който той е подписал.

Жалбоподателят с неговия стаж като водач на МПС с 40 години стаж и фактът, че има влезли в сила 20 броя НП и и 52 фиша за нарушение на ЗДвП и правилника за приложението му е наясно, че не трябва да извършва маневра движение назад ако не е убеден , че може и има достатъчно място да я извърши. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината непредпазливост в нейното най-слабо укоримо проявление – небрежност. Жалбоподателят, позовавайки се на конкретни доказани по делото факти, обосновават липсата на умисъл да не спре и да установи последицие от ПТП. Основанието за реализирането на административнонаказателната отговорност е в неговото непредпазливо поведение, което също е съставоморно по чл.7 ал.2 от ЗАНН. Съдебната практика е последователна досежно неоснователността на възражения за липса на вина при аналогични факти, когато деецът се позовава на невъзприемане на причинето от него ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗДвП водъчат е длъжен да управлява МПС по начин и с внимание, които да му позволят да види станалото ПТП и ако той не забележи същото, следва да се счете, че е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като деецът не е предвиждал настъпвеното на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съдът не може да приеме, че в случая жалбоподателят Н. е действал при фактическа грешка по смисъла на чл.14 от НК като изключващо вината обстоятелство. Така е, доколкото съгласнпо чл.14 ал.2 НК институтът не се прилага спрямо непредпазливите деяния, когато незнанието на дееца на фактическото обстоятелство, част от състава на правонарушението, се дължи на неговото непредпазливо поведение. Именно такава обаче е процесната хипотеза. Липсата на умисъл в поведението на жалбоподателя е обстоятелството, което следва да бъде съобразено при оценка на обществената опасност на деянието и следва да обослови налагането на по-леко наказание. Съдът намира, обаче че от субективна страна жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради което е проявил небрежност и деянието му е виновно осъществено.

За това нарушение съгласно нормата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказанията са две: лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева.

Административнонаказващият орган е съобразил обществената опасност на дееца Н.

(съгласно справката за нарушител той е системен нарушител по ЗДвП за четиридесет години шофьорски стаж) и е съобразил обществената опасност на деянието и му е наложил 4 наказание към минималния предвиден в закона размери - 1 месец лишаване от право да управлява МПС и 100 лева глоба, което съдът намира да справедливо.

От изложеното по-горе следва, че по несъмнен начин е доказано нарушението по чл.

123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП. Наложеното за него кумулативно наказание по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП в размер на 1 месец лишаване от право да управлява МПС и глоба от 100 лева е правилно и законосъобразно и справедливо.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителя на административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва да се произнесе като осъди жалбоподателя да го заплати в полза на ОДМВР –Б..