Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 29.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Частно наказателно дело 632/2025
Вид
Решение № 159
Подписан
29.09.2025
В сила
07.10.2025
Състав
Симона Миланези

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Велико Търново, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Миланези при участието на секретаря Йорданка Р. Делчева в присъствието на прокурора Д. Хр. Х. като разгледа докладваното от Симона Миланези Частно наказателно дело № 20254100200632 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 32, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по искане на несъдебен орган във Федерална Република Германия за изпълнение на парична санкция по Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г., относно взаимно признаване на финансови санкции.

Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване на Решение № 09.6027228.5, постановено на 25.02.2025 г., от несъдебен орган в издаващата държава – Polizeipräsidium Rheinpfalz, ФР Германия, влязло в сила на 29.03.2025 г., с което по отношение на българския гражданин И. А. И., роден на ** г., с постоянен и настоящ адрес: с. В., общ. П., обл. В. Т., ул. „**“ № , с ЕГН *******, е наложена финансова санкция – парична сума в общ размер на 228, 50 евро /двеста двадесет и осем евро и 50 евроцента/, от които 200 евро глоба и 28,50 евро - административни разноски, с равностойност в български лева по курса на БНБ, за деня на постановяване на решението на несъдебния орган в размер 446, 90 лева. Претендира се съдът да упражни правомощията си, като признание решението за налагане на санкцията.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че 1 са изпълнени изискванията на закона и финансовата санкция следва да се признае за изпълнение.

Засегнатото лице И. А. И., редовно призован не се явява в съдебното заседание.

Съдът, като взе под внимание събраните по делото доказателства и ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Окръжен съд – Велико Търново е компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението на решението, тъй като засегнатото лице има местоживеене в района на съда.

Засегнатото лице И. А. И. е български гражданин, роден на** г., с постоянен и настоящ адрес в с. В., общ. П., обл. В. Т., ул. „*“ № .

В постъпилото Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета е посочено, че на 25.02.2025 г., в ФР - Германия, от орган - Polizeipräsidium Rheinpfalz, срещу засегнатото лице И. А. И. е постановено Решение № 09.6027228.5 за налагане на финансова санкция.

Същото решение е влязло в сила на 29.03.2025 г. Деянието, за което е наложена санкцията, се изразява в това, че на 07.01.2025 г., 16:10 часа на територията на ФР Германия, подробно описано в съдържанието на приложените удостоверение и решение, с описаното превозно средство с рег.

№ ВТ 0917 МВ, И. е извършил нарушение на правилата за скоростта.

Пояснено е, че разрешената максимална скорост е 90 км/ч, а установената скорост е била 123 км/ч (след изваждане на допустимата погрешност на измерването): превишени с 33 км/ч; Правни разпоредби: чл. 41, ал. 1 съвкупно с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата /StVO/, ЧЛ.

24 ОТ Закон за движение по пътищата, 11.3.6 от Федералния каталог за финансови санкции. Паричната сума, която е наложена с решението като санкция за извършеното административно нарушение е 200 евро.

Съдът приема, че в случая е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт за налагане на задължение за плащане на финансова санкция. Актът за налагане на задълженията попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИАКОРНФС. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона двойна наказуемост не се изисква за деяние, което според законодателството на издаващата държава съставлява поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, какъвто е настоящият случай.

Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е представено по делото в образец с превод на български език, издадено от компетентния орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма, съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.

Съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. В Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото 2 деяние и няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл. Деянието, за което засегнатото лице е наказано по административен ред в Германия, не е било от компетентност на български административни или съдебни органи. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, което да прави изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такава деяние. Възрастта на засегнатото лице не изключва отговорността му. Съдът намира, че не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 10 от Закона. Видно е от Удостоверението, че в него се съдържа информация за спазване на условията съобразно законодателството на издаващата държава, като заинтересованото лице е уведомено за правото на обжалване и сроковете за обжалване на решението, което му е връчено на 10.02.2025 г.

С оглед горното следва представеното решение да бъде признато на основание чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 16, ал. 7 т. 1 от ЗПИИАКОРНФС Съобразно чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС, следва да се определи равностойността по валутния курс на БНБ, към деня на постановяване на решението - 02.10.2023г., която за 1 евро е 1, 95583 лева. Наложената финансова санкция е в размер на 200 евро, а направените разноски в размер на 28,50 евро и възлизат на общо 228, 50 евро, което е с левова равностойност 446, 90 лева /четиристотин четиридесет и шест лева и 90 ст./, които следва да бъдат заплатени от И. А. И..

Следва да се уведоми Министерството на правосъдието на Република България и да се изпрати копие от решението, като копие на решението бъде изпратено и на компетентния орган на издаващата държава-Ф.Р. Германия.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл.

16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 09.6027228.5 за налагане на финансова санкция, постановено на 25.02.2025 г. от Polizeipräsidium Rheinpfalz, ФР Германия, влязло в сила на 29.03.2025 г., с което на българския гражданин И.

А. И., роден на ** г., ЕГН ****, с постоянен и настоящ адрес в с. В., общ. П., обл. В. Т., ул. „*“ № , е наложена финансова санкция (глоба) в размер на 200 (двеста) евро за извършено административно нарушение на германския Закон за движение п пътищата /StVO/, както и парична сума за разходите по съдебното и административното производство, които са довели до решението в размер на 28,50 евро /двадесет и осем евро и 50 евро цента/, или общ размер 3 на финансовата санкция 228, 50, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението в размер на 446, 90 лева /четиристотин четиридесет и шест лева и 90 ст./.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава – ФР Германия, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган – ТД на НАП Велико Търново, както и за приключване изпълнението на решението.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС ДА СЕ ИЗПРАТИ и на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4