Решение № 363 от 13.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330205965 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

№

727389-F712818/26.09.2023 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в дирекция Оперативни дейности, в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „Фабрик БГ“ ООД, ЕИК 201988307, със седалище и адрес на управление **** на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 42, ал.1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Жалбоподателят „Фабрик БГ“ ООД, ЕИК 201988307, моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила като посочва за такива, липсата на час на проверката, неизвършено нарушение, тъй като документът е бил в обекта, където е била извършена проверката, не ставало ясно каква е правната квалификация, имало идентично НП, за същото нарушение. Моли се за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят изпраща представител по пълномощие, който доразвива доводите в жалбата, като прибавя аргумент за неяснота на фискалното устройство, чиито документи са или не са съхранявани, както и за липса на словесно описание на нарушението, не били посочени предпоставки за приложение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н18/13.12.2006 г., както и че не било изписано съдържанието на чл. 118 чл. 185 1 от ЗДДС. Твърди се непропорционалност на санкцията.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, оборва аргументите на въззивника.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 17.06.2023 г., малко след полунощ в обект – кафе бар „Фабрик“, находящ се в **** и стопанисван от жалбоподателя „Фабрик БГ“ ООД, била извършена комплексна проверка от служители на ЦУ на НАП, Икономическа полиция, БАХБ, РЗИ. В обекта се установили две работещи и свързани с НАП фискални устройства, а именно: едно фискално устройство с идентификационен № на фискалното устройство ED ***, с № на ФП **** и номер на регистрация в ТД на НАП -**** и друго с идентификационен № на фискалното устройство ED **** и с № на ФП **** и номер на регистрация в ТД на НАП -***. Свид. А. Р., поискала от сивд. М. – *** по това време, свидетелствата за регистрация и паспорти на едното и на другото фискално устройство. ***ът се притеснил и представил документите само на фискално устройство с идентификационен № на фискалното устройство ED *** и с № на ФП ****, а именно свидетелство за регистрация и паспорт. За фискално устройство с идентификационен № на фискалното устройство ED **** и с № на ФП **** не бил предоставен нито един от двата документа, въпреки усилията на свид. М.. Била установена и разлика в касовите наличности по данни от фискалната памет и физически наличните средства. За установеното бил съставен протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0117383 от 17.06.2023 г. като в него били отразени констатациите, бил даден срок за представяне на свидетелството паспорта и същият бил подписан от свид. М., който бил *** и присъствал на проверката, без възражения.

На неустановена по делото дата свидетелството за регистрация и паспорта на фискално устройство с идентификационен № на фискалното устройство ED **** и с № на ФП **** били предадени от представител на дружеството в ТД на НАП Пловдив.

Установените нарушения мотивирали проверяващата да състави няколко акта за установено нарушение, а именно:

- АУАН F712818/27.06.2023 г. за това че дружеството не съхранява паспорта на фискалното устройство с ED **** и с № на ФП ****, - АУАН № F712816/27.06.2023 г., че дружеството не съхранява свидетелството за регистрацията на същото фискално устройство, както и - други АУАН за разминаванията в касовата наличност. В този аспект не се установи твърденият от процесуалния представител порок на АУАН че за едно и също нарушение два пъти е ангажирана отговорността на дружеството и са съставени две идентични НП.

За извършеното нарушение – несъхраняване в обекта на паспорт на ФУ 2 било издадено и обжалваното НП № 727389-F712818/26.09.2023 г. срещу „Фабрик БГ“ ООД, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.

По АУАН № F712816/27.06.2023 г. е издадено НП № 727387F712816/26.09.2023 г. срещу „Фабрик БГ“ ООД, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, и по-точно за несъхраняване на свитеделство за рагистрация на ФУ.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.

А. Р. - актосъставител, частично от показанията на свид. М., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително

АУАН

№ F712816/27.06.2023 г., АУАН

F712818/26.09.2023, Протокол за извършена проверка серия АА № 0117383/17.06.2023 г., 4 бр.декларации от лица работещи по трудово правоотношение, договор за техническо обслужване, № 07319, свидетелство за регистрация на фискално устройство от 19.04.2022 г., страница 4 и 5 от паспорт на фискално устройство, договор за поддръжка и управление на недвижим имот, ведно с анекс, съкратен отчет на фискална памет на ФУ с ED **** и с № на ФП **** и дневен отчет на същото и съкратен отчет на фискална памет на ФУ с ED *** и с № на ФП **** и дневен отчет на същото, ведно с 2 броя описи на наличните парични средства в двете фискални устройства, НП № 727387/F712816/26.09.2023 г. разрешение за удължено работно време, свидетелство за регистрация на ФУ с № ED **** и с № на ФП **** и свидетелство за регистрация на ФУ с № ED *** и с № на ФП ****, оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.

Разпитана в съдебно заседание св. Р. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че действително са установени 2 бр. фискални устройства и за едното са представени документи, а за другото не. Показанията й се подкрепят от съставения и подписан без възражения протокол за извършена проверка и останалите писмени документи, поради което съдът ги кредитира с доверие.

Същите са обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства.

Съдът не кредитира в цялост показанията на свидетеля М. като отчита неговата връзка с жалбоподателя и в този смисъл заинтересоваността му от изхода на процеса. Съдът кредитира показанията му в частта на времето, мястото и как е протекла проверката. Но показанията му относно фактите, че е успял да намери паспорта на едното фискално устройство и свидетелството на другото, като и фактът че липсващите документи се намирали в шкаф в обекта, но той не ги намерил от притеснение, остават изолирани от останалия доказателствен материал и не се подкрепят от нито едно събрано доказателство. Същият не е възразил срещу неправилни констатации в подписания от него протокол, а именно относно принадлежността на 3 намерените документи, а проверката е протекла от 00:20 ч. до 2 часа (т.е. близо два часа) на 17.06.2023 г. като никой от четиримата служители не е успял да се свърже с управителя и не е успял да намери иначе наличния в един и същи шкаф с останалите документи, паспорт на фискалното устройство с № ED *** и с № на ФП ****. В тази връзка съдът намира, че показанията му имат за цел да подкрепят защитната теза на нарушителя, че документите са били налични в проверявания обект.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.

По спазването на процедурата:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.

Както вече се посочи не с касае за издаване на два идентични АУАН или НП, а за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството за две отделни нарушения при това в реална, а не в идеална съвкупност, тъй като се каса е за различни съставомерни факти, които са коректно описани в АУАН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице видно от приложената оправомощителна заповед т.2.1. и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не се споделя възражението на дружеството жалбоподател, че не била описана правната квалификация словесно, тъкмо противното се установява при прочит на текста на АУАН, а след това и на НП – административннаказателната отговорност на дружеството е ангажирана, за това че дружеството не е осигурило съхраняването в стационарен търговски обект на паспорта на ФУ, което напълно покрива съставомерните белези на нарушението по чл. 42, ал.1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която е издадена във вр. чл.

118 ал. 4 т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. Последната описана законова разпоредба е основание за издаване на цитираната наредба и е посочена за пълнота и прецизност, като нито касае правната квалификация на същото нито по някакъв начин засяга правото на защита на нарушителя, нито е задължителен реквизит по чл. 42 от ЗАНН, поради което възражението в този смисъл не се споделя. На следващо място съдът намира за нужно да посочи, че не може да се изисква от административно наказващия орган да посочва всички обстоятелства, които изключват отговорността на субекта на нарушението, а само тези които я обосновават, а именно опростеният вид и строго формалният характер на дейността на административнонаказаващия орган следва да ограничи посочването до съществуващите в обективната действителност на всички съставомерни белези на нарушението, а не да включва и несъществуващите изключения. Ако наличност на такова изключение се докаже в хода на администпративнонаказателния процес то 4 това би довело до отпадане на отговорността, поради което и непосочването или посочването им не се отразява на обосноваността на атакуваните актове.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, видно от т. 1.1, буква „г“ от представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.

Неоснователно се явява наведеното възражение, че в АУАН не била описана словом санкционната разпоредба – няма въведено такова изискване в ЗАНН, освен правната квалификация на основанието, на което се налага санкцията. Същата е коректно посочена и както се посочи по-горе всички съставомерни белези, облечени във фактически положения са били коректно описани, за да се субсумира нарушението под диспозицията на санкционната норма. Правилно административнонказателния орган е описал нарушението и неговите белези в обективната действителност.

От материалноправна страна:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на търговеца „„Фабрик БГ“ ООД като нарушение на посочената разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 2 от специалната Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Посочената норма гласи, че : Лицето п о чл. 3 от същата Наредба, със стационарен търговски обект, следва да съхранява в търговския обект: паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6, от същата Наредба. В хода на съдебното следствие не се представиха доказателства и не се наведоха твърдения, за наличие на някое от обстоятелствата, които изключват отговорността на дружеството, а именно фискалното устройство да е било на експертиза или профилактична проверка.