Решение № 7690 от 16.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7690 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20221100513071 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11755 от 26.10.2022г., постановено по гр. дело № 43007/2022г. по описа на СРС, 78-ми състав са отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл. 187, ал. 5 /изм./, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от ищеца К. Б. И. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи, с искане да заплати сумите от 2 200,06 лева – обезщетение за положен извънреден труд под формата на нощен труд при преизчисляване с коефициент 1,143 през периода 01.08.2019г. – 31.07.2022г. и 305,45 лева – обезщетение за забава за периода 01.10.2019г. – 09.08.2022г. С решението е осъден К. Б. И. да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева, деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от К. Б. И., с която се обжалва решението изцяло. В жалбата са изложени съображения, че в рамките на възникналото правоотношение и конкретно в рамките на процесния период ищецът бил изпълнявал задълженията си, произтичащи от заеманата длъжност, работейки на смени по график, включително и през нощта, при сумирано изчисляване на работното време. Поради което в негова полза било възникнало правото да получи месечното си възнаграждение за положения труд, което съгласно чл. 176 от ЗМВР се състояло от основното месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения за извънреден труд- трудът, който се полагал по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или 1 на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време- арг. от чл. 143, ал. 1 КТ. Сочи, че в конкретния случай било установено, че през исковия период ищецът бил положил нощен труд, работейки на смени. Излага съображения, че при липса на правило за отчитане на нощен труд в специалния закон и в наредбата, издадена на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР, при сумирано отчитане на работното време на служителите на МВР, работещи по служебното правоотношение, следвало да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Счита, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Нормалната продължителност на работното време при държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредбата при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнявала нормата на работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата 8. Получените часове над тази норма се отчитали като положен труд извън редовното работно време. Сочи, че посочената наредба не предвиждала превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 за изчисляване на отработените дни и за отчитането и заплащането на извънредния труд. Предвид това се прилагал установения в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд. Поддържа, че правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни било в синхрон с правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, като за процесния случай за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1.143 следвало да се вземат предвид при решаването на въпроса дали бил положен извънреден труд от страна на ищеца. Твърди, че от заключението на вещото лице се установявало, че ищецът бил положил общо 1656 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143, били в размер на 236,82 лева. Предвид което изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете били неправилни. Сочи, че искът за мораторна лихва бил основателен и доказан по размер.

Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. С молба от 03.11.2025г. са посочили, че оспорват въззивната жалба. Изложени са съображения, че не е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време на държавните служители в МВР. Поддържат, че не споделят твърдението на ищеца за преизчисляване на положения от него нощен труд по смисъла на чл. 9 НСОРЗ, който се прилагал по трудовите правоотношения. В същия смисъл били и разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2020 от 15.03.2023г., постановено по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС. Считат, че не следва да се преобразува и заплаща труд, положен през нощта като извънреден. В конкретния случай следвало да се приложи ЗМВР и подзаконовата му уредба, който бил 2 специален по отношение на КТ и общата нормативна уредба, регулираща обществените отношения по трудови правоотношения. Искането към съда е да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В конкретния случай между страните не е спорно, че в периода от 01.08.2019г. до 31.07.2022г. ищецът К. И. е изпълнявал държавна служба на длъжност „пожарникар“ в отдел „Пожарогасителна дейност“ към Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че за периода от 01.08.2019г. до 31.07.2022г. К. Б. И. е работил 207 смени, а положеният нощен труд е общо в размер на 1656 часа. Експертът е посочил, че от направените изчисления се установява, че положеният нощен труд в часове, превърнат в дневен ред, преизчислен с коефициент 1,143 е в размер на 1892,82 лева. От заключението се установява, че положеният нощен труд в размер на 1656 часа, приравнен към дневен труд с коефициент 1.143 е в размер на 1892,82 часа. Поради което часовете труд, получен като разлика между положения нощен труд и преизчисления с коефициент 1.143 са в размер на 236,82 и дължимата сума за извънредния труд е в размер на 2200,06 лева.

Вещото лице е посочило, че ако се приеме, че преизчислените 236,82 часа представляват извънреден труд, то възнаграждението за тези часове на база основното часово трудово възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, е в размер на 2200,06 лева, което не било изплатено.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и, ал. 6 ЗМВР / приложима редакция на закона - изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016г./, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона - изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 2016г./. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период е действала Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отм., бр. 3 от 10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Решение № 16766 на ВАС на РБ - бр. 4 от 14.01.2020г., Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г. за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи /отменена 03.11.2020г./ и Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР /отменен 29.07.2022г./.

В чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 - че отработеното време между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт, обаче, липсва правило за 4 трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014г., отм. с Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 06 , 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.