Решение № 241 от 12.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Пловдив, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330108938 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от А. Р. З. и Б. Н. З. против „37 Билдингс“ ЕООД, С. К. Д. и И. Н. С. положителен установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване в отношенията между страните, ищците са собственици на реална част с площ от около 12 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № ..... находяща се на западната имотна граница между поземлен имот с идентификатор № ....., собственост на ищците и поземлен имот с идентификатор № ...., собственост на ответните страни, която е неправилно заснета в кадастралния план от 1994 г. на „Пета градска част“ – гр. Пловдив, одобрен със Заповед № ОА-424/17.03.1994 г. като част от имот с идентификатор № .... е неправилно заснет като част от имот с идентификатор №......

Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор № ...... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот в ......, с площ от 233 кв.м. по скица, а по документ за собственост с площ от 237 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – средно застрояване (от 10 до 15 метра), при граници и съседи:

1 имоти с идентификатор: ....... Твърдят, че са придобили процесния имот по наследство от Р. Д. З., който е придобил последния по силата на наследствено правоприемство от своята м. и своя б., като сочи, че процесният имот е бил закупен на 17.12.1932 г. от М.Ф. – б. на Р. Д. З. и Е.Ф. – м. на Р. Д. З.. Сочат, че са съсобственици на имота, като всеки от ищците е придобил по наследство по ½ ид.ч. от имота. Твърдят, че в констативния нотариален акт за собственост от 04.06.2015 г. имотът е с площ от 233 кв.м., а по стари документи за собственост – нотариален акт от 1932 г. и от 1992 г. е с площ от 237 кв.м., като излагат, че дали посочената разлика е площта на спорната част може да бъде определено единствено със съдействието на вещо лице – геодезист. Сочат, че ответното дружество „37 Билдингс“ ЕООД е собственик на имота по силата на два договора за покупко-продажба, на основание на които е придобило 73, 89 % от притежаваните общо 78, 63 % ид.ч. от И. Н. С. и 73, 89 % от притежаваните общо 21, 37 % ид.ч. от С. К. Д.. Поддържат, че през 1994 г. – 1995 г. ищцата Б. З. се снабдила със скица на имота, като установила, че западната граница на последния е начертана като дъговидна линия с вдлъбнатина към нейното дворно място, съответно с разширение към съседния имот с идентификатор № ..... Твърдят, че в този момент последната установила, че е налице грешка в кадастралния план от 1994 г. на „Пета градска част“ – гр. Пловдив, тъй като на старите скици границата между двата имота била начертана като права линия, без кривини по нея. Сочат, че след проведен разговор със собствениците на имот УПИ ...., попадащи в кв. ....по плана от 1994 г. на „Пета градска част“ – гр. Пловдив, последните заявили, че това е действителното правно положение. Твърдят, че от този момент между собствениците УПИ ..и УПИ ..., попадащи в кв. ...а по плана от 1994 г. на „Пета градска част“ – гр. Пловдив, съществува спор за собственост за тази част, която попадала между истинската граница на двата имота – Ситуационен план на УПИ .., кв. .. – стар и кв. ... – нов по плана на „Пета градска част“ – гр. Пловдив, одобрен със Заповед № 327/04.02.1959 г. и Ситуационен план на УПИ Х - ...., кв. ... а по плана на „Пета градска част“ – гр. Пловдив, одобрен със Заповед № ОА-424/17.03.1994 г. Твърдят, че преди придобИ.е на имота по силата на наследственото правоприемство ищцата Б.

З. е била суперфициарен собственик на изградена в имота постройка, като е имала законно право на ползване на земята на основание чл. 64 ЗС, и в този смисъл между нея и ответните страни е възникнал спор за правото на 2 собственост. Твърдят, че през 2020 г. ищцата Б. З. уведомила ответното дружество, че границата между двата имота е неправилно заснета, като последното се случило по повод разговор с представител на дружеството – ответник, който предложил да закупят и имота, собственост на ищците.

Сочат, че към настоящия момент спора за границите между имот № ... и имот с идентификатор № ...по плана от 1959 г. и по плана от 1994 г. не е разрешен, като дружеството – ответник се е снабдило със строителни книжа и е започнал изграждането на нова жилищна сграда, която към момента е изградена до кота „0“. Сочат, че малка част от тази сграда е разположена и върху спорната част от имота. Считат, че придадената част от имота на ищците към имота на ответника е с площ около 12 кв.м. С уточнителна молба посочва, че претендира да бъде установено, че е собственик на имота към настоящия момент. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „37 Билдингс“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Излага съображения за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес за ищците от неговото предявяване. Сочи, че доколкото спорът за граници на имоти в регулация е свързан със спор за собственост, за ищците е налице интерес от предявяване на иск по чл. 53, ал. ЗКИР, който има за предмет установяване на правото на собственост към минал момент, в който смисъл се позовава на Решение № 328/07.07.2010 г. по гр.д. № 286/2010 г., ГК, II г.о. на ВКС. Твърди, че с петитума на исковата молба е заявен иск по смисъла на чл. 109 а ЗС, но ако съдът приеме, че е сезиран с иск по чл. 54, ал.

2 ЗКИР, последният също счита за недопустим. Поддържа, че предпоставка за предявяване на иск по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР е наличието на спор за собственост, като твърди, че сочените от ищците обстоятелства водят до извод за липса на спор за собственост, тъй като няма данни имотната граница между двата имота да е преместена, нито имотът на ищците да е намален със сочените от тях 12 кв.м. Сочи, че по данни на ищците е налице разлика в площта на имота по титул за собственост и по стари документи, която разлика е от 4 кв.м. и е в рамките на допустимата грешка при измерването преди влизане в сила на КК. Твърди, че видно от представената по делото скица границата между двата имота е нанеса така, както е нанесена в последно приетия регулационен план от 1994 г. По така изложените съображения се 3 моли за прекратяване на производството като недопустимо образувано. При условията на евентуалност са изложени съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че в приложените по делото ситуационен план и дворищна регулация са посочени имоти с номера между които и УПИ......липсва каквато и да е връзка. Сочи, че в приложената по делото скица на имота от 18.03.2022 г. е посочено, че поземленият имот с идентификатор № ...., с посочен номер по предходен план – .. или УПИ .., като при съпоставяне на скицата на имота със ситуационния план за УПИ... от 1994 г. се установява да е налице пълно съвпадение в границите на имотите.

Твърди, че извлечението от дворищната регулация, одобрена със Заповед № 327/04.02.1959 г. е с мащаб 1:1000, а плана от 1994 г. и действащата към настоящия момент КК са с мащаб от 1:500. Твърди, че при мащаб от 1:1000 е невъзможно да се долови твърдяната извивка в плановете в по-голям мащаб.

Не възприема твърденията на ищците за наличие на придадени 12 кв.м., тъй като видно от представените по делото актове за собственост е налице разминаване в площта на имота от 4 кв.м., което представлява грешка в рамките на допустимата. Излага, че е собственик на 73, 89 % ид.ч. от имот с идентификатор № ..., като И. Н. С. е собственик на 20, 53 % ид.ч., а С. К. Д. на 5, 58 % ид.ч. Твърди, че в посочения имот е започнало строителство въз основа на виза за проектиране от 2021 г., която потвърждава границите на недвижимите имоти. Представя КК на подземни проводи и съоръжения от м.

11.1984 г., от която е видно, че западната граница на ищците има същия контур, както и в действащия регулационен план, като от последната е видно, че източната страна на имота на ищците е имал различна граница. С отговора на уточнителната молба твърди, че не се установява ищците да са собственици на имота по силата на наследствено правоприемство, тъй като в представените по делото доказателства е налице разминаване в имената на техните праводатели, като не може да се направи извод за идентичност. Сочи, че към първоначалния твърдян момент на възникване на спора за собственост ищцата Б. З. е била титуляр на правото на строеж, което не е било реализирано, в който смисъл последната не е имала право на собственост по отношение на самостоятелен обект в имота, за да възникне спор за собственост. Оспорва, че към настоящия момент между страните е налице спор за собственост, като сочи, че между тях не е воден разговор по повод границата между имотите. По така изложените съображения се моли за 4 отхвърляне на предявените искове.

В срок са постъпили отговори на исковата молба от ответните страни С.

К. Д. и И. Н. С., чрез а. Н., в който се излагат същите съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск, каквито са посочени в отговор на исковата молба от страна на ответника „37 Билдингс“ ЕООД .

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Исковата претенция е такава за собственост на спорна реална част от недвижим имот към настоящия момент, по която съдът дължи произнасяне по въведеното твърдение за допусната грешка в кадастралната карта, в който смисъл съдът съобрази последната уточнителна молба на ищеца от 31.10.2022 г. (л. 153 по делото).

Съобразно характеристиката му на установителен иск за собственост, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е допустим при наличието на правен интерес. С оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането му като самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника.

За неоснователно съдът намира възражението на ответните страни за недопустимост на производство. По предявен установителен иск за собственост пасивно легитимиран ответник по делото е лицето/лицата които оспорват правото на собственост на ищеца върху имота. За допустимостта на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е достатъчно, че ответниците в настоящото производство се легитимират като собственици на съседния имот с идентификатор № .... и че последните оспорват въведените от ищците твърдения за неправилно заснемане на част от техния имот към имота на ответните страни. За установяване наличието на правен спор между страните са изслушани показанията на свидетелката Я И. Т., която свидетелства, че между наследодателите на ищците и собствениците на съседния имот е имало спор, тъй като преди между двата имота е имало голямо пространство, 5 даващо възможност да се поставят пейки, а сега се строи сграда, която е оставила за преминаване между двете къщи едно „тунелче“. Свидетелката разяснява пред съда, че не е била непосредствен свидетел на спорове, но за тях знае от наследодателите на ищците, с които се познавала.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал.