Решение № 111 от 12.03.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Русе, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20254500500047 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

„Профи кредит България“ЕООД със седалище и адрес на управлениегр.София обжалва Решение № 1429/30.10.2024, постановено по гр.д.№ 3813/24 по описа на РРС, с което са отхвърлени част от предявените от дружеството исковет срещу длъжника по договор за потребителски кредит № 40012176896- Х. И. М.. Считат, че съдът неоснователно и неправилно е прогласил целия договор за недействително. Съдът неправилно е приел, че кредитното правоотношение между страните е недействително съгласно чл.22 ЗПК и длъжникът съгласно чл.23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Неправилно съдът е приел, че в договора за потребителски кредит е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че възнагражденията за допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“ следвало да се включат в ГПР, а след като не са включени – се нарушавала разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Считат решение за неправилно в частта, н която се отхвърлят претенциите на дружеството относно разликата над 2 960.98лв до предявените 3 733.34лв- главница по договор за потребителски кредит № 40012176896 от 20.09.2022, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2024г до окончателно плащане, както и за сумите 1563.88лв- договорно възнаграждение за периода 05.02.2023г до 05.02.2024г, сумата от 406.62лв- законна лихва за периода 05.02.2024г – 29.05.2024г, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 1519/ 30.05.2024г, издадена по ч.гр.д.№ 2984824 по описа на РРС. Иска от въззивния съд да отмени решението в първоинстанционния съд в обжалваните части и постанови друго, с което тези искове бъдат уважени. Претендират разноските по делото, представляващи заплатена държавна такса, както и в 1 общ размер сумата от 360лв юрисконсултско възнаграждение на основание чл.

78, ал. 8 Наредба за заплащането на правната помощ. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в настоящото производство. В случай, че двете страните бъдат осъдени на разноски, молят съда да направи прихващане на направените суми.

Въззиваемата Х. И. М. счита постановеното от районния съд решение за допустимо и правилно, съобразено с материалния и процесуалния закон.

Оспорва изцяло основателността на въззивната жалба, поради което иска от въззивния съд да я отхвърли като потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните части.

„Профи кредит България“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София обжалва Определение № 4593/19.11.2024г, постановено по гр.д.№ 3813/24 по описа на РРС, с която е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските и се възлагат разноски в прекомерен размер – 1176лв с ДДС / 600лв с ДДС разноски за установителен иск, 480лв с ДДС разноски за осъдителен иск и 96лв с ДДС за заповедното производство / за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

Считат определението за неправилно и незаконосъобразно и искат неговата отмяна и постановяване на друго да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение възложени в тежест на дружеството, да не се присъжда ДДС върху възнаграждението за процесуално представителство.

Х. И. М. счита частната жалба за неоснователна.

Х. И. М. обжалва Определение № 4593/19.11.2024г, постановено по гр.д.

№ 3813/24 по описа на РРС, постановено по чл.248 ГПК в частта за разноските и иска да бъде отменено като решението в частта за разноските бъде изменено като „Профи кредит България“ЕООД бъде осъдено да заплати разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА в пълен размер, съобразно отхвърлената част на иска по чл.422 ГПК, както и по отхвърления изцяло осъдителен иск, предявени от ищеца по делото.

„Профи кредит България“ЕООД счита частната жалба за неоснователна.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и подадените от двете страни по спора частни жалби срещу постановено по реда на чл.248 ГПК определение, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните по делото са сключили договор за потребителски кредит № 40012176896, като длъжника по него Х. И. М. има качеството на потребител.

С оглед на това съдът по силата на чл.7, ал.3 ГПК е задължен са извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора. В настоящият случай съдът следва да извърши проверка за съответствието на договор за потребителски кредит с повелителни норми на ЗЗП и приложимия ЗПК. Това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че в процесният договор за кредит липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или 2 косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на същия закон е дадена легална дефиниция на понятието „общи разходи по кредита“ това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В процесния договор ГПР е посочен в размер от 49,04 %, а ГЛП е определен на 41 %. Липсват данни за други разходи по кредита освен предвидената договорна лихва, поради което не става ясно как е формиран по-високия ГПР, т.е. какво още е включено в него освен договорната лихва. От доказателствата по делото може да се изведе извод, че възнаграждението за допълнителен пакет услуги „Фаст“ в размер на 1600лв. и възнаграждание за закупена допълнителна услуга“ Флекси“ в размер на 2800лв или общо възнаграждения по двата допълнителни пакета в размер на 4 400лв при кредит от 4 000.00 лв. не е включено при изчисляване на ГПР. Заплащането на тази такса е пряк разход, свързан с кредита, защото се заплаща едновременно с погасителните вноски и оскъпява неговата стойност, поради което следва да бъде включена в изчисляването на ГПР.

Посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, налице е нарушение на чл.10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при сключване на процесния договор за кредит. Поради това правилен е изводът на районния съд за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК и правилно е приложена разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед признанието на ищеца, че ответницата е заплатила по договора сумата от 1039.02лв, правилен извода на съда, че след приспадането й длъжника по договора дължи чиста сума по кредита, т.е главница в размер на 2960.98лв и правилно установителния иск с правно основание чл.422 ГПК е уважен в този размер, а над посочената сума е отхвърлен като неоснователен, респективно е отхвърлен иска не само за главницата до предявеният размер 3733.34лв, а и иска за договорно възнаграждение за периода 05.02.2023г до 05.02.2024г в размер на 1 563.88лв, за сумата от 406.62лв- законна лихва за периода 05.02.2024г до 29.05.2024г., всички присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1519 от 30.05.2024г, издадена по ч.гр.д.№ 2984/24 по описа на РРС. По тези съображения Решение № 1429 от 30.10.2024г, постановено по гр.д.№ 3813/24 по описа на РРС в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният от „Профи кредит България“ЕООД установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за разликата над 2960.98 лева до предявените 3733.34 лева – главница по Договор за потребителски кредит №40012176896/20.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2024г. до окончателното й изплащане, както и за сумите: 1563.88 лева – договорно възнаграждение за периода 05.02.2023г. – 05.02.2024г.; 414.33 лева – лихва за забава, дължима за периода 06.12.2022г. – 05.02.2024г.; 406.62 лева – законна лихва за периода 05.02.2024г. – 29.05.2024г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1519/30.05.2024г., издадена по ЧГД №2984/2024г. по описа на РРС, е правилно и следва да се потвърди.

3

Решението в частта, в която съдът е уважил предявеният установителен иск за сумата от 2960.98лв, както и в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от „Профи кредит България“ЕООД осъдителни искове за сумата от 1445.92 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 2566.66 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължими по Договор за потребителски кредит №40012176896/20.09.2022г, не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

С Решение № 1429 от 30.10.2024г, постановено по гр.д.№ 3813/24 по описа на РРС съдът е осъдил Х. И. М. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 сумите: 83.42 лева – разноски по ЧГД №2984/2024г. по описа на РРС и 146.33 лева – разноски по ГД №3813/2024г, както е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на адвокат А. З.

Д. – САК сумите: 96 лева (с ДДС) – възнаграждение за процесуално представителство по ЧГД №2984/2024г. по описа на РРС и 1080 лева (с ДДС) – възнаграждение за процесуално представителство по ГД №3813/2024г. по описа на РРС.

С Определение № 4593/19.11.2024г, постановено по гр.д.№ 3813/24 по описа на РРС съдът е оставил без уважение молба вх. № 32081/31.10.2024г, депозирана от адв. А. З. Д. – процесуален представител на Х. И. М. за изменение на Решение № 1429/30.10.2024г в частта за разноските.

С Определение № 4595/ 19.11.2024, постановено по гр.д.№ 3813/24 по описа на РРС съдът е оставил без уважение молба вх. № 33438/13.11.2024, депозирана от „Профи Кредит България“ЕООД за изменение на Решение № 1429/30.10.2024г в частта за разноските.

И двете страни са недоволни от така постановените определения, постановено по реда на чл. 248 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение, което е присъдено в полза на адв. А. Д., респективно дружеството „Профи Кредит България“ е осъдено да му заплати на основание чл.38 ЗА. По подадените частни жалби въззивният съд намира следното:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът дължи на ответника разноски като в случая се претендира адвокатско възнаграждение за представителство на адв. А. Д.. От представените по заповедното и исково производства договори за правна помощ и съдействие е видно, че на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, услугите са предоставени безплатно от адвоката на клиента. При осъществяване безплатна адвокатска защита, възнаграждението се присъжда със съдебното решение по реда на чл.38, ал.2 ЗА – в полза на адвоката.

В заповедното производство представителството на адв.Д. е за подаване на възражение по чл.414 ГПК. Съгласно ал.1, изр. второ от цитираната норма обосноваване на възражението не е необходимо, освен в случаите на чл.414а ГПК, което в конкретния казус не е налице. Настоящият въззивен състав намира, че на упълномощеният от длъжника по заповедта на изпълнение адвокат не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение във връзка с депозиране на мотивирано възражение по чл.414 ГПК. Същото не се 4 постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. След като законът изрично освобождава длъжника от задължението му да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по чл.422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание адвоката да бъде възмездяван два пъти за едно и също нещо. Освен това възражението е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, след като законът не се интересува дали същото е основателно или не, поради което изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална законосъобразност на възражението по чл.414 ГПК, поради което не се дължат разноски на пълномощникът на длъжника в заповедното производство за правна защита и съдействие за подаване на мотивирано възражение по чл.414 ГПК. / Определение № 45 от 23.01.2019г по ч.т.д.№ 3074/18, ВКС, I т.о/ В този смисъл първоинстанционният съд неправилно е присъдил в полза на адв.Д. възнаграждение в размер на 96лв с ДДС за процесуално представителство по ч.гр.д.№ 2984/24 по описа на РРС. Частната жалба на „ Профи кредит България“ЕООД в тази част е основателна и следва да се уважи.