Акт от 16.10.2023, Административен съд - Монтана

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 619/16.10.2023 г., гр.Монтана

В името на народа

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав :

Председател: Соня Камарашка

Членове: Бисерка Бойчева

Мария Ницова при секретар Димитрова и с участието на прокурора Александрова като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 610/2023 г. по описа на Административен съд Монтана

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.

Обжалва се решение № 201/24.07.2023 г., постановено по АНД № 20231630200567/2023 г. по описа на РС Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 12-2300038/05.04.2023 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на „Еледжик – 99“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Ихтиман, ул.Цар Освободител № 172а, представлявано от изп.директор И.М., в размер на 2000 лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.

Касаторът, директор на дирекция “Инспекция по труда” Монтана обжалва решението на съда. В касационната жалба и в писмено становище от пълномощника юрк.Кръстева, моли същото да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска да се потвърди наказателното постановление, като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция. Претендират се разноски в производството.

Ответникът по касационната жалба, представляван от пълномощника адв.К. в с.з. и в писмен отговор, моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Претендира разноски в производството.

Представителят на ОП Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението на РС Монтана.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана след задълбочен и прецизен анализ на всички събрани в производството доказателства, правилно е приел, че в административнонаказателното производство не е доказано санкционираното дружество да е извършило вмененото му нарушение по чл.62, ал.1 във вр.с чл.1, ал.2 от КТ. След анализ на всички събрани доказателства не е установено безспорно административнонаказаното дружество да е наело на работа въпросното лице, напротив установено е безспорно, че лицето никога не е работило в „Еледжик – 99“ ЕАД, а дружеството има сключен договор с „Кроношпан България“ ЕООД, с който се установява, че същото е подизпълнител на дърводобивна услуга- сеч и извоз до временен склад.

Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона – релевираното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Касационният състав споделя изцяло мотивите на районния съд, за да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отменено наказателното постановление, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря в цялост. С оглед на направените в касационното производство възражения от касатора, както и за пълнота на мотивите, следва да отбележи следното:

Изложените в касационната жалба доводи не се подкрепят от събраните в производството доказателства, настоящият състав не споделя изложените доводи относно установяване на нарушението, фактът, че лицето е работило на обекта, не е достатъчно доказателство, че именно дружеството е наело това лице и същото е престирало работна сила в полза на дружеството, както се твърди в жалбата.

Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.

От пълномощника на ответника, адв.К., своевременно е заявена претенция за разноски в производството, поради което съгласно чл.63д, от ЗАНН във вр. чл.143, ал.1 от АПК, следва да бъде присъдена договорена и заплатена сума за адвокатско възнаграждение, съгласно приложено платежно нареждане, в размер на 300 лева.

Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 в и 63д ЗАНН, съдът

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 201/24.07.2023 г., постановено по АНД № 20231630200567/2023 г. по описа на РС Монтана.

ОСЪЖДА ИА“Главна инспекция по труда“, да заплати на„Еледжик – 99“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Ихтиман, ул.Цар Освободител № 172а, представлявано от изп.директор И.М., сторените в производството разноски в размер на 300/триста/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: