Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5817 от 14.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11832/2023
Вид
Решение № 5817
Подписан
14.12.2023
Състав
МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
  • § 1, т. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 1, т. 2 · Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 5817 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ

Административно наказателно дело № 20231110211832 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „Дом-1 БГ” ЕООД срещу наказателно постановление (НП) № 232300329 от 04.08.2023 г., издадено от директора на Дирекция „инспекция по труда”– Софийска област, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.

62, ал. 3 КТ вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

В подадената жалба се твърди, че работникът е спрял да идва на работа и са правени опити да се осъществи връзка с него, за да даде обяснения, но неуспешно, поради което е било прието, че е налице обективна невъзможност да бъде изслушан и е била издадена заповед за дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се, че е налице съществено процесуално нарушение във връзка със съставяне на акта, тъй като не е имало връчена покана за явяване за съставяне на акта. Поддържа се, че описанието на нарушението е непълно. Моли за отмяна на НП.

Пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата по съображенията в нея. Моли НП да бъде отменено.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата. Твърди, че се доказва нарушението. Моли НП да бъде потвърдено и претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 03.04.2023 г. в гр. София „Дом-1 БГ” ЕООД сключило трудов договор с И.О.П.. На 12.05.2023 г. управителят на дружеството изпратил писмо до П. с което го приканвал да даде обяснение за неявяването си на работа от 04.05.2023 г. Писмото не било връчено на П.. На 17.05.2023 г. П. подал сигнал до ГИТ. На 22.05.20223 г. управителят на „Дом-1 БГ” ЕООД издал заповед № 001 за дисциплинарното уволнение на П. и прекратяване на трудовото правоотношение с него. На 23.05.2023 г. от дружеството подали до НАП справка за прекратяване на трудовото правоотношение на П. с „Дом-1 БГ” ЕООД. След това били направени няколко опита да бъде връчена покана до П. да се яви да получи трудовата си книжка, но безуспешно, тъй като не бил намерен.

Св. Г. и Ж.П. – служители в Дирекция „инспекция по труда” – Софийска област извършили проверка по повод сигнала от П.. П. приела, че дружеството е извършило нарушение на чл.

62, ал. 3 КТ вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, тъй като подало до ТД на НАП уведомление за прекратяване на трудовия договор с П. преди трудовото правоотношение да е било прекратено. На 09.06.2023 г. съставила срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 23-2300329.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на показанията на св. Г. и Т.Й, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Показанията на свидетеля Г. съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост, кореспондират с писмените материали. Те дават информация относно извършената проверка и направените констатации.

Показанията на св. Т.Й съдържат данни за неуспешния опит за намирането на П. и връчването на поканата за даване на обяснения, а впоследствие и за връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение, както и за съставяне и връчване на АУАН. Съдът кредитира показанията й, тъй като съответстват на писмените материали.

Видно от приложения пощенски плик с клеймо, служебни и системни бонове, транспортен 2 етикет, разписка за неуспешно връчване, преди издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение е направен неуспешен опит на П. да бъде връчена покана за даване на обяснения, а след това – през юни 2023 г. са правени неуспешни опити за връчване на заповедта.

От уведомлението до НАП е видно, че е било направено на 23.05.2023г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

НП е издадено от компетентен административен орган - със заповед № 3-0864/17.10.2022г. изпълнителният директор на ИА „ГИТ” е упълномощил директорите дирекции „Инспекция по труда” да издават НП по актове на инспектори в Д”ИТ”.

Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни белези, извършената правна квалификация съответства на описанието.

Няма нарушение на чл. 40 ЗАНН – актът е бил съставен в присъствието на пълномощник на жалбоподателя и му е бил връчен. Това, че в поканата за явяване не е било вписано изрично, че е за съставяне на акт, не съставлява процесуално нарушение.

По същество:

Чл. 62, ал. 3 КТ въвежда задължение за работодателя в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Съгласно ал. 5 на същия член данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на Националния статистически институт. Това е Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, като съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от същата уведомлението се изпраща в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор.

За нарушаването на това задължение санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ към датата на деянието предвижда за работодателя наказване с имуществена санкция или глоба от 1 500 до 15 000 лева.

Легална дефиниция на понятието „работодател” е дадена в § 1, т. 1 от ДР на КТ: всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма съмнение, че жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй 3 като той несъмнено има качеството на работодател, доколкото се установява, че той самостоятелно е наемал работници на работа по трудово правоотношение. Няма съмнение, че жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй като той несъмнено има качеството работодател” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.

Тъй като заповедта за дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение, то трудовият договор не е бил прекратен и не е следвало да се изпраща уведомление до НАП за това.

Поради това, с поведението си жалбоподателят от обективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, тъй не е спазил изискването да изпрати уведомление до НАП в седмодневен срок от прекратяване на договора.

Доколкото деянието е извършено от юридическо лице, касае се за обективна /безвиновна/ отговорност и не следва да се обсъжда въпросът за субективната му страна.

Съдът, обаче, намира, че случаят не е маловажен. Няма обективно извинителна причина за подаване на уведомлението до НАП. Видно е, че дружеството е имало затруднения да връчи на работника поканата за даване на обяснения и заповедта за дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение, но това не оправдава подаване на уведомление за факт, който не е бил настъпил. Поради това и съдът намира, че няма обстоятелства, които да водят до извод за по-малка обществена опасност на деянието от тази на типичните за вида нарушения.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За нарушението санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ към предвижда за работодателя имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева.

По отношение размера на наложената „имуществена санкция” – 2 000 лева, съдът счита, че същата е неправилно индивидуализирана. Няма данни за други нарушения от страна на жалбоподателя. В този смисъл, съдът намира, че адекватна е имуществена санкция в минималния установен от закона размер – 1 500 лв.

По изложените по – горе доводи, съдът намира, че НП, трябва да бъде изменено в частта относно размера на санкцията.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:

Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на Дирекция „инспекция по труда” – София, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за 4 правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен и от фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е. случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка; представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 23-2300329 от 04.08.2023 г., издадено от директора на Дирекция „инспекция по труда”–Софийска област в частта относно размера на наложената „имуществена санкция”, като я НАМАЛЯВА от 2000 лева на 1 500 лева.

ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН „Дом-1 БГ” ЕООД да заплати на Дирекция „инспекция по труда” – София сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5