Решение № 152 от 01.07.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. П., 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. И.а при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. И.а Гражданско дело №

20233520100657 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 439, ал. 2 във вр.чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 110 от ЗЗД.

Ищците В. Е. Р. и Х. Р. И., и двамата от гр. П., обл. Т., чрез пълномощник: адв. Н. Р. от БАК, твърдят в исковата си молба, че въз основа на изпълнителен лист от 02.08.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 512/02.08.2013 по ч.гр.д № 529/2013г. по описа на ПпРС, с молба от 20.09.2013 г. „*** била образувала срещу ищците изпълнително дело № 606/2013 г. по описа на ЧСИ А.З., рег. № 769 на КЧСИ. Производството било образувано за събиране на суми в общ размер 8769.21 лв., представляващи, както следва:

8597.26 лв. – общо главница и обезщетение за забавено плащане, както 171.95 лв. – разноски.

Последното валидно извършено по делото изпълнително действие било с дата:

06.06.2018 г., когато банката-кредитор била отправила искане за налагане на запор на няколко банкови сметки в няколко банки на солидарните по делото длъжници. Запорните съобщения до банките били изпратени още същия ден, като след тази дата (06.06.2018 г.) други действия нито били искани, нито били предприемани от страна на взискателя по делото.

Твърдят, че вземането на ***, в качеството й на правоприемник на „*** по изпълнителен лист от 02.08.2013 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 512/02.08.2013 по ч.гр.д № 529/2013г. по описа на ПпРС, както и правото на принудително изпълнение срещу ищците са погасени по давност, както и че същите не дължат изпълнение по представения за събиране пред ЧСИ Загорова изпълнителен лист поради погасяване на вземането по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.

Началният момент, от който била започнала да тече погасителната давност бил 06.06.2018г. – с налагане на запор на банковите сметки на длъжниците, като давността била изтекла на 06.08.2023 г. За цитирания период нито били искани, нито били предприемани изпълнителни действия, годни на прекъснат давността, не били налице хипотезите на чл. 116 1 от ЗЗД. За срок от 2 месеца (13.03.2020 до 13.05.2020г.) поради обявеното в Република България извънредно положение и във връзка със Закона за мерките»и действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г. давността за вземането била спряна, с оглед на което и пет годишният период от време не изтичал на 06.06.2023 г. а на 06.08.2023г., следователно към датата на депозиране на исковата молба задължението било погасено по давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД.

Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника: ***, в качеството й на правоприемник на „***, че ищците В. Е. Р. и Х. Р. И. не дължат изпълнение и плащане на сумата от 8769.21 лв., описана в изпълнителен лист от 02.08.2013г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 512/02.08.2013 по ч.гр.д № 529/2013г. по описа на ПпРС, поради това, че правото да се събира принудително и да се изисква плащане е погасено по давност. Претендират разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР ***, чрез пълномощник: юрк. С.П., с който ответната страна признава иска за основателен и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК моли разноските по делото да бъдат възложени върху ищците, тъй като ответникът не бил дал повод за завеждане на делото.

Признава изложеното в исковата молба, че въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 529/2013 г. по описа на ПпРС било образувано изп.д. № 6/2013 г. по описа на ЧСИ А.З., с район на действие Окръжен съд - Т..

Ответникът, като правоприемник на „*** не бил предприел каквито и да било действия по принудително изпълнение по отношение на ищците, включително и не било образувано ново изп.д. след настъпилата перемпция, не бил дал повод за завеждане на делото. С извънсъдебното си поведение *** не била оспорвала погасяването на вземането по давност. Поведението на ответната страна – кредитор, било изцяло пасивно, включително издаденият изпълнителен лист продължавал да стои при ЧСИ.

Предвид изложеното, признава иска за основателен и претендира разноски. В случай, че съдът прецени, че ответникът дължи разноски, моли в полза на ищците да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание за ищците не се явява процесуален представител, но с писмена молба , подадена чрез пълномощник е направено искане за постановяване на решение при признание на иска, както и е изразено становище по разноските.

В съдебно заседание за ответника не се явява процесуален представител, но с писмена молба, подадена чрез пълномощник се поддържа подадения писмен отговор и направеното признание на иска, както и се претендират разноски. Направено е и възражение за прекомерност претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, със становищата на страните и предвид направеното от ищеца чрез пълномощника му в писмено становище по делото искане за постановяване на решение при признание на иска, намира, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответникът е признал иска с писмения отговор на исковата молба, а ищецът чрез пълномощника си се е възползвал от правото си да поиска постановяване на решение съобразно признанието.

Не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не е от кръга на правата, с които страната не може да се разпорежда.

Предвид изложеното и тъй като решението при признание на иска не следва да се 2 мотивира, а съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признание на иска, то следва да бъде признато за установено по отношение на страните, че ищците не дължат на ответника сумата 8769.21 лв. по изпълнителен лист от 02.08.2013 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 512/02.08.2013 по ч.гр.д № 529/2013г. по описа на ПпРС, в т.ч.: 8597.26 лв. – общо задължение по договор за кредит по извлечение от счетоводната книга на „*** и 171.95 лв. – разноски по делото, за което вземане е било образувано изп.д. № 606/2013 г. по описа на ЧСИ А.З., рег. № 769 , поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 439, ал. 2 във вр.чл. 124 от ГПК, във вр. чл.

110 от ЗЗД.

По разноските:

И двете страни претендират разноски.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците биха им се дължали направените от тях разноски, но в конкретния случай съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която се позовава и ответната страна, а именно за възлагане разноските върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

Ответникът е направил признание на иска и решението е постановено при признание на иска, поради което втората предпоставка е налице.

Съдът приема, че е налице и първата предпоставка на закона, а именно – с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Това е така, тъй като е безспорно и категорично установено в настоящия процес, че макар и в полза на ответника да е издаден изпълнителен лист и да е образувано изпълнително дело, то последното извършено по това дело действие на кредитора, което прекъсва давността, е през 2018 г., когато е поискан запор на банковите сметки на длъжниците – ищци в настоящия процес.

При това положение е безспорно и че през 2020 г., автоматично, по силата на закона е настъпила перемпция и делото следва да се счита прекратено. По делото няма изложени твърдения ответната страна да е извършвала каквито и да било активни действия, насочени към изпълнение на вземането по издадения изпълнителен лист след 06.06.2018 г. до момента на подаване на исковата молба в края на 2023 г.

Действително, практиката приема, че правната сфера на ищците се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен лист и ищците имат правен интерес да осуетят възможността от иницииране на ново изпълнително производство чрез предявяването на иск за установяване на несъществуването на вземането, което те са сторили и с настоящото производство. Това обаче не променя факта, че в настоящия случай липсват данни да е инициирано ново изпълнително производство от ответника, както и да са извършени каквито и да било активни действия, насочени към удовлетворяване на вземането по издадения изпълнителен лист. При това положение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК може да намери приложение, независимо от наличието на правен интерес у ищците за предявяване на иска и за постановяване на положително за тях съдебно решение.

За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на ответника, е необходимо той да продължава да претендира отричаното вземане. След изтичането на давностния срок възниква право на длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже изпълнение, ако такова се претендира от кредитора. Ако това е сторено, но кредиторът продължава да претендира вземането, е налице правен спор и повод ищецът да инициира производство, с което да бъде отречено съществуването на вземането по съдебен ред. Случаят обаче не е такъв. От данните по делото може да се направи категоричен извод, че ответникът се е дезинтересирал от изпълнението, което е довело до прекратяването на 3 изпълнителното дело ПО СИЛАТА НА ЗАКОНА поради настъпилата перемпция, както и че ответникът не е предприемал никакви други действия по принудително изпълнение на вземането.

Настоящият състав на съда възприема изложеното в мотивите на определение № 744/18.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1170/2023 г. на ВКС, 3 г.о., че правната сфера на ищеца не е накърнена поради това, че в полза на ответника съществува изпълнителен титул. В закона липсва ред и процедура, която да задължава кредитора да унищожи или върне изпълнителния лист при изтекла давност. Преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на иска, е поведението му след, а не преди погасяване на вземането по давност.

Кредитор, който продължава активно да търси принудително изпълнение, след като е изтекла погасителна давност, е приемливо да понесе и отговорност за разноските по иска, за разлика от настоящия случай, при който ответникът добросъвестно е преустановил всякакви действия не само след настъпване на давността, но и доста преди това. Ответникът не дава повод за процеса заради това, че прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция не е констатирано с акт. Длъжникът е могъл да изтъкне извънсъдебно давността, както и да поиска постановление за прекратяване от съдебния изпълнител. В същото определение е посочено изрично, че за възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на кредитор, след като давността е изтекла, обуславя обратния резултат.

Предвид всичко гореизложено, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК ищците следва да заплатят на ответната страна сторените в производството разноски в размер на 100.00 лв. – за възнаграждение на юрисконсулт.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Е. Р., ЕГН **********, Х.

Р. И., ЕГН **********, двамата от гр. П., обл. Т., ул. „*** и ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано заедно от всеки двама измежду главния изпълнителен директор, изпълнителните директори и прокуристите, ЧЕ В. Е. Р. и Х. Р. И.

НЕ ДЪЛЖАТ НА *** СУМАТА 8769.21 лв. (осем хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и 21 ст.) по изпълнителен лист от 02.08.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 512/02.08.2013 г. по ч.гр.д. № 529/2013 г. по описа на Поповския районен съд, в т.ч.: 8597.26 лв. – общо задължение към 31.07.2013 г. по извлечение от счетоводната книга на „*** по договор за кредит и 171.95 лв. – разноски по делото, за което вземане е било образувано изп.д. № 606/2013 г. по описа на ЧСИ А.З., рег. № 769, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 439, ал. 2 във вр.чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 110 от ЗЗД.