Решение № 210 от 08.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Даниел Луков

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Ася Петрова като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200127 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на частния обвинител Б. Х. Б. чрез повереника му адв. Я. С. и на подс. К. И. Р. чрез защитника му адв. Д. М. против решение № 418/03. 12.

2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1018/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

С жалбата на частния обвинител е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Поддържа се, че както деянието, така и деецът са с висока степен на обществена опасност, което наред с динамиката на този вид престъпни посегателства изисква по-голяма строгост при санкционирането на подсъдимия. Обществената опасност на деянието е обоснована с разпоредбите от ЗДвП, които е нарушил подсъдимият, а тази на дееца – с предходното му осъждане за престъпление против транспорта и с извършване на престъплението в изпитателния му срок. Сочи се, че подсъдимият не е предприел активни действия за оказване помощ на пострадалия, което не само препятства приложението на привилегирования състав на чл. 343а от НК, но е следвало да бъде оценено от въззивния съд като отегчаващо обстоятелство. Направено е искане за изменение на атакувания съдебен акт в санкционната му част като на подсъдимия бъде наложено максималното наказание, предвидено за извършеното от него престъпление. Претендира се и присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С жалбата на подсъдимия също е релевирано оплакване за явна несправедливост на 1 наказанието, като наред с това са изложени и доводи, относими към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Недоволството на подсъдимия от приложението на материалния закон е в две насоки: а) поддържа се, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалият е управлявал мотоциклет без регистрация; б) подсъдимият е оказал помощ на пострадалия и тъй като този факт не е несъвместим с направеното от Р. признание по чл. 371, т. 2 от НПК, деянието му е следвало да бъде квалифицирано по чл. 343а от НК. Наред с това според касатора въззивният съд е подценил тежестта и значението на смекчаващите обстоятелства и поспециално на добрите му характеристични данни, възрастта и семейното му положение, здравословното състояние на близките му и на него самия, които обосновават индивидуализация на наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК. Предвид тези съображения жалбоподателят настоява деянието да бъде преквалифицирано по чл. 343а от НК, като наказанието за това престъпление бъде определено значително под минималния размер, предвиден в закона или в рамките на минимума, като бъде редуцирано с една трета.

В срока по чл. 351, ал. 4 от НПК е подадено възражение от частния обвинител, в което се изразява несъгласие с тезите на защитата за преквалификация на деянието по чл. 343а от НК и за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

В съдебно заседание повереникът на частния обвинител поддържа подадената от него жалба по изложените в нея съображения и пледира да бъде увеличено наложеното наказание, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Частният обвинител Б. Б., редовно уведомен за съдебното заседание, не участва в него и не изразява лично становището си по основателността на касационните жалби.

Защитниците на подсъдимия поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Наред с тях излагат доводи за превратна интерпретация на доказателствата, които според тях установяват, че подзащитният им е оказал помощ на пострадалия.

Настояват деянието да бъде преквалифицирано по чл. 343а от НК, а наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 от НК. Считат, че касационната жалба на частните обвинители е неоснователна.

Подс. К. И. Р. изразява съжаление за извършеното и моли жалбата му да бъде уважена.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 11/21. 05. 2024 год. по н. о. х. д. № 265/2024 год. Окръжен съд – Враца е признал подс. К. И. Р. за виновен в това, че на 15. 04. 2023 год. в /населено място/, при управление на МПС – л. а. /марка/ с рег. № /рег. номер/ в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Х. Б. Х., поради което и на основание чл. 343, ал.

1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на една година и осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.

На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал времето, през което Р. е бил лишен от това 2 право по административен ред.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, включително и да заплати адвокатско възнаграждение на повереника на частния обвинител адв. С..

Съдебният акт е проверен по жалби на частния обвинител с искане за увеличаване на наказанието и на подсъдимия с искания, аналогични на направените пред настоящата инстанция. С решение № 418/03. 12. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1018/2024 год., САС е потвърдил първоинстанционната присъда. На основание чл. 183 от НПК подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител Б. Б. направените разноски за повереник в размер на 1 200 лева.

Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени от легитимирани субекти в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и са насочени срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

По жалбата на подсъдимия:

Непредубеденият прочит на материалите по делото не установява наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

За да откаже да преквалифицира деянието по чл. 343а от НК, контролираната инстанция е съобразила постановките на ППВС № 1/83 год., съгласно които за приложението на привилегирования състав е необходимо да се установи поведение на водача, пряко насочено към спасяване на все още живия след катастрофата пострадал. С оглед тези принципни положения въззивният съд законосъобразно е преценил, че признатите от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не удовлетворяват посоченото изискване, защото единственото което е сторил Р. след произшествието, е да отиде до мотоциклетиста, за да провери дали е жив. Макар това да представлява проява на загриженост, то не е достатъчно да обоснове по-лека правна квалификация на деянието, защото не е последвано от други целенасочени действия, които биха спомогнали за запазване живота на Х.. Нещо повече, законът изисква не просто да бъдат предприети такива действия, а деецът да направи всичко зависещо от него за облекчаване на състоянието на пострадалия, което съобразно конкретиката на всеки отделен казус може да има различен обхват, но при всички случаи предполага значително по-интензивна намеса от направеното от подсъдимия.

В принципен план защитата е права, че в процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, по която се е развило първоинстанционното производство, е допустимо да бъдат възприети нови фактически положения, стига те да не са несъвместими с направеното от подсъдимия признание. Тъй като законодателят не е предвидил различен стандарт на доказване в диференцираните процедури по глава двадесет и седма от НПК, тези нови обстоятелства следва да бъдат установени по същия безспорен и категоричен начин както и при разглеждане на делото по общия ред. В случая обаче доказателства за действително оказана помощ от страна на касатора не са били ангажирани, а посоченото от свид. С. Р. на досъдебното производство за обаждане на тел. 112 е интерпретирано съобразно 3 действителното му съдържание като действие, предприето по собствена инициатива, а не по молба на подсъдимия.

САС не е допуснал нарушение на материалния закон и с направената от него корекция относно значението на действията на мотоциклетиста като причина за проявление на общественоопасните последици. За да е налице претендираното от защитата съпричиняване, е необходимо да се установи, че незаконосъобразното поведение на пострадалия е един от факторите, без които пътнотранспортното произшествие не би настъпило, т. е., че е налице причинна връзка между действията или бездействията му и настъпилия съставомерен резултат.

Жалбоподателят акцентира върху обстоятелството, че мотоциклетът е бил с прекратена регистрация, но този факт няма отношение към настъпване на произшествието. Дори превозното средство да е било надлежно регистрирано, при еднакви условия на скорост и пътна обстановка пак би настъпил удар между него и автомобила, управляван от Р., а резултатът от него би останал непроменен. Това е така, защото по делото не е установена техническа неизправност на мотора, която наред с предприетата от подсъдимия маневра да е довела до сблъсъка на двамата участници в движението.

Обстоятелството, че Х. се е движил с превишена скорост, също не удовлетворява посоченото по-горе изискване предвид категоричното заключение на автотехническата експертиза, че удар би настъпил и ако мотоциклетистът се е придвижвал с максимално допустимата скорост за конкретния пътен участък и управляваното превозно средство. Ето защо изборът му на скорост няма отношение към настъпване на пътния инцидент. Вярно е, че пострадалият е могъл да предотврати катастрофата, ако се е придвижвал с около 46 км/ч, но нито атмосферните условия, нито състоянието на пътя, нито интензивността на трафика са изисквали той да управлява превозното средство с подобна бързина. Този извод се основава най-напред на обстоятелството, че инцидентът е станал в светлата част на денонощието, при слънчево и сухо време, осигуряващо добра видимост. Наред с това пътният участък е бил прав, без значими неравности и без наклон, т. е. и в това отношение не са били налице неблагоприятни фактори, налагащи Б. да се придвижва по-бавно. Такава необходимост не е съществувала и с оглед останалите участници в движението, доколкото по делото не е установено нито наличието на пешеходци, нито интензивно насрещно движение, а попътно движещите се превозни средства са били на известно разстояние пред пострадалия и са били пропуснати от подсъдимия.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав не намери основания, съдържащи се в материалите по делото, да внесе корекция в изводите на въззивния съд по правото.

Неоснователни са и възраженията на защитата, отнасящи се до размера на наказанието, наложено на подс. Р.. Въпреки че неправилно е приел, че здравословното състояние на подсъдимия и заболяванията на неговите близки не са смекчаващи отговорността обстоятелства, с отказа си да приложи чл. 55 от НК въззивният съд нито е допуснал нарушение на закона, нито е наложил наказание явно несъответстващо на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Безспорно за жалбоподателя са събрани добри характеристични данни; няма спор също така, че процесуалното му поведение е било 4 изрядно, а полаганите от него грижи не само за живеещата в собственото му домакинство съпруга с влошено здраве, но и за тежко болната му майка и за тримата му непълнолетни внуци го характеризират в положителна светлина. Те обаче не могат да бъдат противопоставени успешно на обремененото съдебно минало на Р. и преди всичко на обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, при това за престъпление по чл. 343б от НК. Именно последният факт води до невъзможност наказанието да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК, защото не позволява да се направи извод, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от подсъдимия престъпление, се явява несъразмерно тежко. Напротив, в съвкупност с данните за предходни административни нарушения на правилата за движение, той показва, че за поправянето и превъзпитанието на дееца, а и за реализиране на генералната превенция е необходимо той да изтърпи наказание в размера, определен от първата и потвърден от въззивната инстанция.