Определение № 2226 от 09.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2226 гр. София, 09.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Бонка Йонкова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20238002901455 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на адвокат Н. Ч.-Козалиева, процесуален представител на Й. Г. С., ищец по делото и ответник по касационната жалба на Гаранционен фонд, за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело Определение № 1153 от 08.05.2024г. в частта за разноските, с което на основание чл.38, ал.2 ЗА й е определено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за касационното производство. Изложени са съображения за немотивираност и неправилност на определението в частта за разноските по отношение на определения размер на адвокатското възнаграждение, който намира за занижен и несъответен на материалния интерес, на фактическата и правна сложност на делото, като се претендира присъждане на достойно възнаграждение.

Ответникът по молбата – Гаранционен фонд, депозира становище, с което я оспорва.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по настоящото дело Определение № 1153 от 08.05.2024г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 152 от 26.04.

1

2023г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение на Окръжен съд - Стара Загора, в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на Й. Г. С. сумата от 70 000 лв., представляваща разликата над сумата от 10 000 лв. до сумата от 80 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 16.08.2014г. С оглед изхода на спора е преценено, че разноски следва да се присъдят на процесуалния представител на ответника по касация – адв. Козалиева по реда на чл.38, ал.2 ГПК, а именно – адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

При определяне размера на същото не са изложени мотиви в акта по чл.288 ГПК, но следва да се посочи следното:

На първо място, съставът на ВКС се съобразил с Решение на СЕС от 25.

01. 2024 г. по дело С–438/22, съгласно което съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. След постановяване на решението на СЕС, задължително за съдилищата в страните – членки, е постановено Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о. (както и много други), в което се отчита несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и в резултат на това се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. В определението е изразено становище, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на подобни възнаграждения, като техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги (която трябва да е справедлива и обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Изхождайки от изведените в практиката на ВКС критерии, настоящият състав на ВКС е съобразил именно фактическата и правна сложност на конкретното дело. Производството е образувано по предявен от пострадал иск по чл. 288, ал.11, вр. чл.288, ал.1,т.2, б.“в“ КЗ/отм./ срещу Гаранционен фонд, като предмет на касационното обжалване е потвърдената с въззивното решение осъдителна част на първоинстанционното решение за разликата над 10 000 лв. до 80 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди. Спорен в касационното производство е бил само въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди, за критериите при определянето на който съществува задължителна и изобилна практиката на ВКС. Следователно, делото не се преценява сложно от фактическа и правна страна.

На следващо място, настоящият състав е съобразил вида и количеството на извършената работа, изразяваща се единствено в подаване на отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване общо по всички поставени от касатора в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпроси, с позоваване на задължителна практика на ВКС по тях.

2

Не на последно място, и в съвкупност с останалите критерии съдът е съобразил и материалния интерес по спора, както и обстоятелството, че две инстанции по същество са приели един и същ размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, срещу който ищецът не е възразявал.

Представените от молителя актове на ВКС в подкрепа на искането за присъждане на по-високо възнаграждение не следва да бъдат съобразявани, тъй като в повечето от тях също не са изложени мотиви при определяне размера на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА, преценката на който е конкретна с оглед данните и обстоятелствата по съответното дело.

Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат Н. Ч.-Козалиева, процесуален представител на Й. Г. С., ищец по делото, за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело Определение № 1153 от 08.05.2024г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3