Решение № 304 от 04.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Русе, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520200759 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Ц.Б.С.-2009” ООД, представлявано от В. М. Б. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 16/22.04.2025г. на Директора на РЗИ гр.Русе.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, с което на дружеството е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лв., като необосновано и незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща представител, който поддържа обжалваното наказателно постановление и счита жалбата за неоснователна.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

Наказаното дружество стопанисвало игрална зала, находяща се на ул.“Борисова“ № 56 в гр.Русе. През месец януари 2025г. бил подаден сигнал с вх. № 96-00-12/22.01.2025г. по електронната поща в РЗИ -гр.Русе, че в тази зала се извършва тютюнопушене. С оглед проверка на сигнала на 29.01.2025г. около 17,05 ч. инспектори от РЗИ -гр.Русе извършили 1 проверка на залата. В хода на проверката било установено, че в игралната зала се извършва активно тютюнопушене, като бил установен клиент, който играел на игрален автомат и успоредно с това пушел цигара, която изтръсквал в пластмасова чашка с течност служеща за пепелник; тази чашка била поставена върху игралния автомат и при влизането на проверяващите клиентът я изгасил в нея. Отделно от това в залата се усещала миризма от тютюнопушене. За констатираното нарушение св.Г. П., инспектор в отдел ПББЗ при РЗИ съставила АУАН срещу дружеството в присъствие на негов представител. Впоследствие било подадено възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН директорът на РЗИ- гр.Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството било наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.218 ал.2 вр. чл.56 ал.1 от Закона за Здравето.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Разгледана по същество е неоснователна.

В административнонаказателното производство е приложен правилно материалният закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

В АУАН, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство.

От събраните по делото доказателства се установява, че към деня на проверката в игралната зала се е извършвало активно тютюнопушене от клиент на същата, което пряко и непосредствено е възприето от св.П.. Очевидно изненадан от проверката клиентът си е угасил цигарата в чашка с вода, което също е възприето от нея. В хода на проверката също така тя е констатирала и миризма на тютюнев дим в цялата игрална зала. Съдът изцяло кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като същата е безпристрастна и незаинтересована от изхода на производство и освен това нейните показанията се подкрепят от всички други събрани по делото доказателства. В своите показания св.П. заявява: „Лично аз го (клиента) видях като пуши….В игралната зала, вътре в помещението, в което се пушеше бяха охраната и други служители“, показанията и на л.52 от делото“. В тази връзка следва да се посочи, че процесуалният представител на наказаното дружество по никакъв 2 начин не оспорва констатациите на св.П.; обстоятелството, че по време на проверката е имало активно тютюнопушене не се оспорва и в показанията на разпитаните двама свидетели по делото, допуснати по искане на защитата – св.П. и с.А.. И двамата свидетели са в трудови правоотношения с наказаното дружество както към момента на проверката, така и към настоящия момент. В своите показания св. П., която към 29.01.2025г. е работела, като крупие – отчетник отрича да е била в залата към момента на проверката; това се отрича и от св.Айвазов, който към 29.01.2025г. е работел, като касиер в залата. В този смисъл съдът приема, че показанията на тези двама свидетели по никакъв начин не опровергават или разколебават показанията на св.П.. В този смисъл съдът приема, че в залата по време на активното тютюнопушене от клиента на залата са присъствали други работещи, различни от св.П. и св.А., а също така и охрана на заведението, което води на извода, че на практика в игралната зала се е разрешавало тютюнопушене. При това положение очевидно представените и допуснати по делото, като писмени доказателства – Заповеди № 787/17.07.2023г., № 227/05.02.2025г., № 787/17.07.2023г. и № 228/05.02.2025г. по никакъв начин не могат да опровергаят тезата на АНО и същите по – скоро имат съвсем формален характер, доколкото дружеството по никакъв начин не е упражнило ефективен контрол по спазването им, вкл. дори и предвид приложените към тях протоколи с подписи на служители, че са запознати със съдържанието им. В тази връзка само следва да се посочи, че последните две са издадени няколко дни след извършената проверка и очевидно са свързани с административноказателното произоводство.

Въз основа на изложеното съдът намира, че наказаното дружество е осъществило състава на допустителството по чл.218 ал.2 от ЗЗ, като изпълнителното деяние се изразява в бездействие при правно задължение за действие, тъй като е допуснало тютюнопушене в игралната зала. Това произтича от обстоятелството, че в стопанисваната от него игрална зала не е създало такава организация на работата , при която да не се допуска тютюнопушене и именно по този начин е нарушена нормативната забрана на чл.56 ал.1 от ЗЗ, съобразно която забранява се тютюнопушенето в закрити обществени места. Налице са и другите елементи от обективната страна на спора, а именно обекта да се стопанисва от дружеството жалбоподател, което се установява от доказателствата по делото, а и този въпрос не се оспорва от страните. Няма спор и по въпроса, че процесната игрална зала представлява "закрито обществено място" по смисъла на закона. Съгласно § 1а, б. "а" вр. § 1 т. 9 б.“д“ пр. посл. от ДР към ЗЗ "обществени места" по смисъла на чл. 56 от ЗЗ са игралните зали.

Възраженията,които прави защитата са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение:

Съставомерността на нарушението не отпада по никакъв начин от обстоятелството, че от общо осем човека (клиенти) в игралната зала само един е пушел, защото както бе посочено по-горе в залата е имало както служители, така и охрана. Това означава, че на възможността клиентът да пуши не е имало никакво противопоставяне от страна на служителите и охраната, от което следва и изводът, че на практика в залата е било 3 позволено тютюнопушенето и то въпреки посочените заповеди. Това се потвърждава и от показанията на актосъставителката, която изрично заявява, че в залата е миришело на цигари.

Наказанието е правилно индивидуализирано и съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като е наложена санкция към минималния размер от 3 000 лв. това е така доколкото АНО не представя никакви други доказателства за предходни нарушения по ЗЗ на наказаното дружеството и в този смисъл извършеното следва да бъде прието за първо такова.

С оглед на изложеното съдът намира, че административното нарушение е правилно установено,и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в такъв смисъл обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал. 9 от ЗАНН ,съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16/22.04.2025г., издадено от Директора на РЗИ – Русе, с което на „Ц.Б.С.2009” ООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди )лв. за нарушение по чл.218 ал.2 вр. чл.56 ал.1 от Закона за Здравето.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и Директора на ЗЗИ гр.Русе.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4