Решение № 106 от 05.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Пловдив, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500125 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от О С против решение № 420/29.10.2024 г., постановено по гр.д. № 814/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

Жалбоподателят твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е неправилно поради неговата незаконосъобразност и необоснованост, доколкото първоинстанционният съд не е обсъдил всички Нравени от него възражения, в т.ч. относно характера на вземането и изтеклата погасителна давност, което е довело до необоснованост на Нравените правни изводи, по подробно изложените във въззивната жалба съображения, като моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове /главен и акцесорен/ против О С, или алтернативно да бъде уважено Нравеното от него възражение за изтекла давност за претендираната лихва до 23.05.2020 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Н - С моли да бъде отхвърлена въззивната жалба и да 1 бъде потвърдено първоинстанционното решение като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира разноски за въззивното производство под форма на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият М на ********** оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, както и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски под форма на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Н - С против О С, Хасковска област обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, като окръжният съд с определение № 1242/04.12.2023 г. като съищец е конституирал М на ******* на Република България. Ищецът твърди, че на 30.11.2007 г. между М като договорящ по програма ФАР и възложител по договора и О С като бенецифиент бил сключен грантов договор № В02005/017- 454.03.03.02-15 за финансиране на проект „Трансграничен еко туристически център в О С“ със срок за изпълнение 12 месеца с възможност за удължаването му в предвидените случаи с 3 месеца, общата стойност на проекта била 303 366,20 евро, от които М се задължило да финансира максимум 273 029,58 евро /90 % от предварително изчислените допустими разходи/, плащанията трябвало да стават съгласно вариант 2 от чл.15.1 на Приложение II - Общи условия, приложими към Европейската общност финансиране с безвъзмездна помощ договори за външни действия. На 15.04.2008 г. между страните било подписано споразумение към грантовия договор, съгласно което срокът на договора останал 12 месеца, но било уговорено, че М ще изплати предварително 80 % от общата субсидия /218 423,66 евро/, а прогнозното окончателно плащане на останалите 20% от общата субсидия /54 605,92 лв./ ще бъде съобразно вариант 1 от чл. 15.1 на 2

Приложение II. В изпълнение на посочените договорености на 02.06.2008 г. О С издала фактура за сумата, подлежаща на авансово плащане, в размер на 218 423,66 евро, или 427 199,55 лв., на 06.06.2008 г. бил издаден запис на заповед от кмета на О С за същата сума, а М на 02.07.2008 г. наредил задължаване на банковите си сметки общо за 218 423,66 евро. Във връзка с изпълнение на договора на 16.10.2009 г. била извършена проверка от възложителя и били констатирани нарушения по изпълнението му, за което ответникът бил уведомен на 30.10.2009 г., а в периода 06.01.2010 г. 02.02.2010 г. била извършена финансова инспекция от А за ******, завършила с доклад от 02.02.2010 г., в който било установено, че вместо реконструкция на хижа „Т” било извършено ново строителство, не били постигнати целите на финансирания проект и че в съставения на 27.11.2008 г. акт за приемане на строително-ремонтни работи била включена и заплатена доставка на 4 вани на стойност 1 282,40 лв., които вече били заплатени по договор за доставка на оборудване на хижата, като били дадени указания, че общината следва да възстанови от бюджета си преведеното авансово плащане от М в размер на 218 423.66 евро и да предприеме действия за възстановяване на сумата от 1 282,40 лв. за платените вани, а с писмо от 30.10.2009 г. М уведомило О С, че следва да възстанови сумата 218 423,66 евро, което задължение било установено и с Акт № ********* г. за установяване на частно държавно вземане на Н, в който било посочено, че към 11.04.2013 г. О С дължи 251 660,46 евро /492 205,077 лв./, от които 218 423,66 евро главница и 33 236,80 евро наказателна лихва за периода 17.12.2009 г. - 11.04.2013 г., този акт бил съобщен на О С и не бил обжалван. Предвид липсата на плащане, но и поради големия размер на задължението, върху който следвало да се внесе държавна такса, Н инициирало заповедно производство само за част от сумата, като със заповед по ч.гр.д. № 2810/2013 г. на Районен съд – Хасково ответникът бил осъден да заплати 33 236,80 евро наказателна лихва за периода 17.12.2009 г. – 11.04.2013 г., 1 300,11 лв. държавна такса и 1 100,06 лв. юрисконсултско възнаграждение, а с писмо от 12.02.2014 г. О С признала общия размер на дължимите суми по договора, предложила погасителен план с вноски за погасяване на дълга до края на 2019 г. и заплатила част от сумите.

Впоследствие по инициатива на Н поради нерегулярното плащане на задължението били издадени заповеди за изпълнение по ч.гр.д. № 2648/2015 г. и по ч.гр.д. № 1115/2023 г., двете на Районен съд – Хасково, за други части от 3 дълга, като по първия и втория изпълнителен лист задължението било изпълнено изцяло, а третият изпълнителен лист бил издаден на 06.06.2023 г. за 213 234,53 евро главница, установена с Акт № ********* г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 23.05.2023 г. до окончателното й изплащане, 36 265,98 евро лихва за забава за периода 04.04.2017 г. - 12.04.2023 г., 9 759,61 лв. държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение, въз основа на него било образувано изп.д. № 1020/2023 г. по описа на ЧСИ С П, по което до датата на подаване на исковата молба не били постъпили суми от длъжника. Междувременно с писмо изх. № С-1454/19.06.2020 г. О С посочила, че не оспорва задължението си, но има финансови затруднения да го изпълни. Доколкото в заповедното производство било подадено своевременно възражение от ответника, ищецът твърди, че има правен интерес от предявяването на исковете, като моли съда да постановите решение, с което да признае за установено, че към 01.06.2023 г., когато е издадена заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1115/2023 г. по описа на Районен съд - Хасково, Държавата има изискуемо вземане против О С в размер на 249 500,51 евро /с левова равностойност 487 980,58 лв./ от които 213 234,53 евро част от главницата на задължението по Грантов договор № ************, сключен между Министерство на регионалното развитие и О С, установена с Акт № ********* г. за установяване на частно държавно вземане, и 36 265,98 евро лихва за забава за периода 04.04.2017 г. -12.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2023 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 447/01.06.2023 г. и изпълнителен лист № 517/ 06.06.2023г., двете по ч.гр.д.

№ 1115/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Оспорва Нравеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на задължението. Претендира Нравените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Съищецът М на ********* счита, че предявените искове са основателни и доказани и моли съда да ги уважи. Счита за неоснователно Нравеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът О С оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че претендираните вземания са недължими като погасени по давност, тъй като те са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, 4 ал. 2, т. 8 от ДОПК предвид характера на сключения между страните договор, вземанията били установени с писмо изх. № 99-00-2-1106/30.10.2009 на М, имащо характер на индивидуален административен акт и подлежали на събиране по ред, установен в ДОПК за публичните вземания, като на 01.01.2020 г. изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, а ако съдът не възприеме този довод, прави възражение за изтекла давност на вземането за претендираната лихва до 23.05.2020 г., три години преди образуването на ч.гр.д. № 1115/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково. Претендира Нравените по делото разноски.

С обжалваното решение е признато за установено, че към 01.06.2023 г., когато е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1115/2023 г. по описа на Районен съд - Хасково, Държавата има изискуемо вземане против О С в размер на 249 500,51 евро /с левова равностойност 487 980,58 лв./, от които 213 234,53 евро част от главницата на задължението по Грантов договор № ************, сключен между М********* и О С, установена с Акт № ********* г. за установяване на частно държавно вземане, 36 265,98 евро лихва за забава за периода 04.04.2017 г. - 12.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2023 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед № 447/01.06.2023 г. и изпълнителен лист № 517/06.06.2023 г., двете по ч.гр.д. № 1115/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, и О С е осъдена да заплати на Национална агенция за приходите - София 9 939,61 лв. Нравени в заповедното производство разноски, от които 9 759,61 лв. държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и 10 924,61 лв. Нравени разноски в исковото производство, от които 9 759,61 лв. държавна такса, 15 лв. държавна такса по подадената частна жалба, 350 лв. юрисконсултско възнаграждение и 800 лв. възнаграждение за вещо лице, както и О С да заплати на М на ******* 360 лв. Нравени по делото разноски.

Решението е обжалвано от ответника изцяло и в неговата цялост е предмет на въззивното производство.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 5

1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Не се спори между страните, а това се установява и от приетите по делото доказателства, че на 23.05.2023 г. Н – София е подал заявление до Районен съд - Хасково за издаване на заповед за изпълнение, по него е образувано ч.гр.д. № 1115/2023 г. и е издадена в полза на заявителя против О С заповед за изпълнение № 447/01.06.2023 г. за сумите 213 234,53 евро главница, установена с Акт № ********* г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.05.2023 г. до окончателното й изплащане, 36 265,98 евро лихва за забава за периода 04.04.2017 г. 12.04.2023 г., 9 759,61 лв. държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение, а със заповедта е допуснато незабавно изпълнение и е разпоредено издаване на изпълнителен лист, какъвто е издаден на 06.06.2023 г.