Решение № 4839 от 05.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4839 гр. Пловдив, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330113543 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД.

Ищцата А. А. Х. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на такса в размер на 869, 70 лева за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем по чл.1, ал.3 от сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем *************** № *********/**************г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения.

Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответникът “Вива Кредит” АД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Претендира разноски. Прави възражение за липса на предпоставки за присъждане в полза на пълномощника на ищцата на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАДв., а – ако съдът приеме, че такова се дължи - за прекомерност на същото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени 1 доказателства се установява, че действително между страните в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем *************** № ************/*************г., по силата на който ответното дружество е предало в заем на ищцата сумата от 1 400 лева. В чл.1, ал.3 от Договора страните са уговорили, че за извършена от ответника допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, ищцата дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем в размер на 869, 70 лева.

Доколкото с посочената такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричния заем (869, 70 лева) ГПР по Договора надхвърля с повече от 50% размера на полученият от ищцата заем (в размер на 1 400 лева), съдът намира, че тази клауза действително противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че действително посочената клауза от Договора се явява нищожна, а оттук – че искът се явява доказан по основание и следва да се уважи.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата – адв. С. Н., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева – като предвид обстоятелството, че със сключения между ищцата и пълномощника й Договор за правна защита и съдействие те са уговорили адв. Н. да я представлява безплатно и адвокатското му възнаграждение да бъде определено от съда и с оглед фактическата и правна сложност на спора, съдът намира, че направените от ответника възражения за недължимост на адв. Н. на възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на същото са неоснователни и като такова следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за заплащане на такса в размер на 869, 70 лева за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем по чл.1, ал.3 от сключения между А. А. Х., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*************“ № ****, със съдебен адрес: гр. П., ул. “*****************” № *******, адв. С. Н., И “Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

”Джавахарлал Неру” № 28, ет.2, офис 73Г, представлявано от

******************************** С. П. П., със съдебен адрес: гр. С., бул.

”***************************” № ***– бл.***„******************“, ет.**, офис ***, адв. А. Н., в гр. П. Договор за паричен заем ******************* № 2

***********/****************г., КАТО противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА А. А. Х., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат С. К. Н., със служебен адрес: гр. П., ул. “**************” № ******, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 400 лева на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за недължимост на пълномощника на ищцата на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. И за прекомерност на определения размер на същото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3