Определение № 35639 от 30.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35639 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110125438 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от Д. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А.., с настоящ адрес: гр. София, общ. Столична, ж.к. „С.., със съдебен адрес: гр. София 1000, ул.

„.., чрез процесуален представител адвокат Е.. от Софийска адвокатска колегия, срещу „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район „Младост“, бул. „Ц.., представлявано от изпълнителните директори Н..

Съдът констатира, че е изпълнена процедурата по размяна на книжа, визирана в чл.

131 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор.

По наведеното в писмения отговор възражение за нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 5 от ГПК съдът намира същото за неоснователно. Настоящият спор е трудов и не попада в предметния обхват на делата със задължително провеждане на процедура по медиация, предвидени в чл. 140а, ал. 1 от ГПК, поради което посочването на пречки по чл.

140а, ал. 3 от ГПК не съставлява абсолютна процесуална предпоставка за редовност на исковата молба.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с изготвяне на проект за доклад по чл. 140, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 312 от ГПК.

Съдът констатира, обаче, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.128, ал.1, т.3 ГПК, а именно исковата молба е депозирана от пълномощник но по делото липсват доказателства за валидноучредена представителна власт. Ето защо на ищецът следва да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовността като бъде предупреден за последствията от неизпълнение на указанията.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2026г. от 13:45 ч., за които дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на страните че настоящият съдебен състав провежда заседанията си в сградата на Софийски районен съд, гр. София, бул. „Цар Борис III“ №54, в зала №33.

УКАЗВА на ищеца, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.128, ал.1, т.3 ГПК – не е представено пълномощно за адв. Е...

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от връчването на настоящото определение да представи доказателство за валидно учредена представителна власт в полза 1 на адв. Т.. (пълномощно за процесуално представителство).

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не изпълни указанията в срок и в цялост исковата молба ще бъде върната.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на Д. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А.., с настоящ адрес: гр. София, общ. Столична, ж.к. „С.., със съдебен адрес: гр. София 1000, ул. „.., чрез адвокат Е.., срещу „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Ц.., представлявано от изпълнителните директори Н.. с която са предявени обективно съединени искове, с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Д. И. Д., извършено със Заповед № 8347/09.07.2026 г., издадена от пълномощници на изпълнителните директори на „Първа инвестиционна банка“ АД на основание чл. 71, ал. 1 от КТ и с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на Д. И. Д. на заеманата преди уволнението длъжност „Банков служител обслужване на клиенти“, код по НКПД 4211-5007, в Офис „The Mall“, Клон София Изток, Дирекция „Клонова мрежа“ към „Първа инвестиционна банка“ АД. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди, че на 15.10.2025 г. между него и „Първа инвестиционна банка“ АД е сключен безсрочен трудов договор № 10379/15.10.2025 г., по силата на който е заемал длъжността „Банков служител обслужване на клиенти“, код по НКПД 4211-5007, при пълно работно време от 8 часа и уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя.

Постъпил е на работа на 16.10.2025 г. Твърди, че в периода от 16.10.2025 г. до 16.12.2025 г. е бил обучаван от служители супервайзори, без да му е предоставен персонален достъп до специализирания софтуер и системи на банката. Профил за работа в банковите системи му бил активиран едва в края на работния ден на 16.12.2025 г. (около 15:00 ч.), поради което първият му реален работен ден по изпълнение на длъжността е бил на 17.12.2025 г. Твърди, че за периода от 18.12.2025 г. до 31.12.2025 г. включително е ползвал отпуск поради временна неработоспособност въз основа на издаден болничен лист. Поддържа, че след активиране на профила му е работил реално общо 5 работни смени – на 17.12.2025 г., 04.01.2026 г., 05.01.2026 г., 07.01.2026 г. и 08.01.2026 г. На 10.01.2026 г. в 11:42 ч., на път за работа, при падане на ескалатор в търговски център „The Mall“, водещ към офиса на банката, претърпял инцидент, довел до счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка. Инцидентът е признат за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО с влязло в сила Разпореждане № 37600/20.01.2026 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – София-град. За периода от 10.01.2026 г. до 08.07.2026 г. ищецът е ползвал непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност, разрешен с болнични листове. Преди изтичане на 6-месечния срок за временна неработоспособност подал документи за освидетелстване от ТЕЛК с искане за продължаване на болничния отпуск. На 07.07.2026 г. и 08.07.2026 г. провел разговори със служители от отдел „Управление на човешкия капитал“ и с регионалния мениджър Р.. за ползване на платен годишен отпуск до постановяване на решението на ТЕЛК. На 09.07.2026 г. се явил в офиса на банката за подаване на молба за отпуск, при което му е предявена Заповед № 8347/09.07.2026 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Заповедта му е връчена на 15.07.2026 г. Впоследствие с Експертно решение № 00673 от 07.08.2026 г. на ТЕЛК временната му неработоспособност е продължена, считано от 09.07.2026 г., за срок от 60 дни.

Ищецът поддържа, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като представлява злоупотреба с право от страна на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ. Сочи, че работодателят не е имал обективна и реална възможност да провери годността му за изпълнение на длъжността, тъй като ищецът е изпълнявал възложената работа само 5 дни поради ползването на законоустановен отпуск за временна неработоспособност, като времето на отсъствие спира изтичането на срока за изпитване. Евентуално – прекратяването на трудовия договор представлява злоупотреба с право под формата на дискриминация на основание „лично положение“ и „увреждане“ (преследване по смисъла на Закона за защита от дискриминация), тъй като действителният мотив за прекратяването е било обстоятелството, че служителят е претърпял трудова злополука, ползвал е продължителен отпуск по болест и е поискал неговото продължаване.

По тези съображения моли съда да отмени оспорената заповед като незаконна и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, като му присъди направените по делото разноски.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни. Ответникът поддържа, че трудовият договор е сключен със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя и е прекратен без предизвестие при надлежно упражняване на потестативното право по чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на срока. Оспорва твърденията на ищеца, че не е изпълнявал трудови задължения в периода 16.10.2025 г. – 12.12.2025 г. Твърди, че ищецът е заел работното си място на фронт офис още на 16.10.2025 г., като под ръководството на ментор е контактувал с клиенти, обработвал е документи и е навлизал в работния процес. Посочва, че въвеждащото обучение е било с продължителност само 5 работни дни, а през останалото време работодателят е имал възможност да наблюдава работата му и е получил отрицателна обратна връзка (бавно изпълнение на задачите, множество грешки при попълване на клиентски данни, междуличностни конфликти с колеги и неспазване на банковите стандарти за обслужване). Поддържа, че правото по чл. 71, ал. 1 от КТ е безусловно, работодателят не дължи мотивиране на акта за прекратяване, а отрицателната преценка за годността на служителя е окончателна и не подлежи на съдебен контрол. Оспорва възражението за дискриминация, като изтъква, че с Протокол от 12.05.2026 г. на Комисията към вътрешния Фонд „Солидарност“ при банката на ищеца е била отпусната и изплатена еднократна финансова помощ в размер на 2 500 евро за подпомагане лечението му след претърпяната злополука. Моли съда да отхвърли предявените искове и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 344, ал.1, т.1, т.2 КТ.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест както следва:

По отношение на иска с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1 и т.2 КТ;

УКАЗВА на ищеца, установи съществувалото между страните трудово правоотношение за неопределен срок, издаване на заповедта за уволнение, за чиято отмяна е предявен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, дата на връчване на заповедта, както и фактите и обстоятелствата, от които черпи доводите си за допусната от работодателя злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 от КТ, респективно твърдяното неравноправно третиране/дискриминация (в т.ч. реално отработените от него дни, периодите на разрешен отпуск поради временна неработоспособност, съдържанието на разговорите от юли 2026 г. и връзката им с прекратяването на трудовия договор).

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи, законността на уволнението на основанието, на което е извършено – чл. 71 КТ – че е била налице валидна клауза за изпитване, че прекратяването не е извършено след изтичането на срока за изпитване и че прекратяването на договора не извършено на друго основание.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че:

1. Страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 10379/15.10.2025 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ за длъжността „Банков служител обслужване на клиенти“, с клауза за срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя, с начална дата на изпълнение 16.10.2025 г.

2. Със Заповед № 8347/09.07.2026 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, като заповедта е връчена на ищеца на 15.07.2026 г.

3. Инцидентът от 10.01.2026 г. е признат за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО с влязло в сила Разпореждане № 37600/20.01.2026 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – София-град.

4. За периода от 10.01.2026 г. до 08.07.2026 г. ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, разрешен с надлежни болнични листове.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника до датата на насроченото открито съдебно заседание да представи трудовото досие на Д. И. Д..

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на трудовото досие същото 3 може да бъде ценено по реда на чл. 161 ГПК.

ДОПУСКА на основание чл. 156 вр. чл. 159 от ГПК до разпит като свидетел по искане на ищеца лицето Р.., при режим на призоваване на адреса на ответника („Първа инвестиционна банка“ АД: гр. София 1784, бул. „Ц..), за установяване на обстоятелствата относно проведените телефонни и лични разговори с ищеца през месец юли 2026 г. във връзка с искането му за ползване на платен отпуск и причините за прекратяване на трудовия договор.

ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ за разпита на свидетеля в размер на 30 евро вносим от бюджета на съда.