Решение № 534 от 11.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Пловдив, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20215330206496 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К.А.К., ЕГН **********, с адрес: ...... против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 2573769, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба, жалбоподателят К., чрез процесуалния си представител адв. С.Н., моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 17.02.2019г. в 17:18ч. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 51, посока ул. „Ландос“, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „Форд Фиеста“ с рег. № ***, установено с автоматизирано техническо средство /ATCC/ АRН САМ S1 № 11743са, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 80 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик К.А.К., ЕГН **********.

За така констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП на К.А.К. е наложена глоба в размер на 100 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви – снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване

№

17.09.5126/07.09.2017г., справка за регистрация и собственици на превозното средство л. а. „Форд Фиеста“ с рег. № ***, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-4869/18.02.2019г., писмо изх. № 57-00-251-1/10.12.2021г. на БИМ, Протокол от проверка № 247-ИСИ/11.12.2017г. на БИМ, Протокол от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018г. на БИМ, Протокол от проверка № 57-СИСИ/30.09.2019г. на БИМ, Протокол от проверка № 65-С-ИСИ/28.09.2020г. на БИМ, Протокол от проверка № 40-СГ-ИСИС/29.09.2021г. на БИМ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице състава на административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като на посочените дата и място, жалбоподателят К., управлявайки л. а. „Форд Фиеста“ с рег. № ***, е превишил разрешената скорост с 30 км/ч, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 80 км/ч.

Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото описание на нарушението.

За така установеното нарушение е издаден обжалваният ЕФ, за която форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в ЕФ се установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената разпоредба 2 образец - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

За по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на ЕФ, съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

В случая е налице административно нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са. Ноторно и служебно известно на настоящия състав е, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар. „триножник” преносима поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на разположението на автоматизираното техническо средство. Посоченото изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. явява се „мобилно“ по своя характер. С оглед преодоляване констатираната с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС празнота в материалния закон с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36/19.05.2015г./, вече са налични ясни правила за използването на мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата.

Преносимата система за контрол на скоростта на МПС ARH CAM S1 е с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации. Същата оперира с лазерен лъч и е снабдена с вградена система за разпознаване в реално време на номера на МПС, движещи се с превишена скорост, които се разпознават от системата без човешка намеса. След заснемане на нарушението, данните за същото и за МПС, с което е допуснато превишението на скоростта, се съхраняват в паметта на техническото средство и въз основа на тях се издава ЕФ, поради което и направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя е неоснователно.

Техническото средство е одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване

№

17.09.5126/07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г.

По делото е приложен и Протокол от проверка № 59-СИСИ/11.10.2018г. на БИМ за извършена проверка на техническото средство.

3

В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение 83 км/ч. В горепосоченият протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до 100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост 83 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 80 км/ч, която скорост е указаната в ЕФ.

Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-4869/18.02.2019г., който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело и към него е приложена снимка на разположението на АТСС. Протоколът е надлежно попълнен и същият представлява официален свидетелстващ документ за законосъобразното използване на АТСС. Няма място за съмнение според настоящия съдебен състав на обстоятелството, че представената по преписката снимка на статично изображение е изведена от използваното в случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на посочената в снимката дата на нарушението и датата на използване на техническото средство, като часът на нарушението, отразен в снимката, се включва във времевия диапазон на начало и край на работа на процесното АТСС. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Действително в протокола е посочен номер на служебен автомобил, което е изискване само в случаите, в които нарушението е установено с мобилно АТСС в МПС, а настоящият не е такъв, доколкото техническото средство макар и да има характер на временно разположено на участък от пътя и да се явява „мобилно“, не е такова, монтирано в МПС. Доколкото обаче е налице съответствие между посоченото в протокола техническо средство и това, с което е било заснето нарушението за скорост, следва да се приеме, че същият удостоверява законосъобразното използване на процесното АТСС, като посочването на номер на служебен автомобил е техническа грешка, допусната при изготвяне на протокола, която не го лишава от характера му на официален свидетелстващ документ.

При горните съображения съдът определя като неоснователни наведените от страна на жалбоподателя възражения и приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалвания ЕФ.

Правилно и законосъобразно за

4 така установеното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 км/ч.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден като законосъобразен.

Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ в минималния размер от 80 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2573769, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на К.А.К., ЕГН **********, с адрес: ......, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Пловдив разноските по делото в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5