Определение № 161 от 28.03.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Варна, 28.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20223000500113 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, чрез процесуален представител адв.Д. против определение № 260007/01.02.2022г. на ОС – Силистра, постановено по т.д. № 25/2019г., в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за допълване на определение № 260226/15.10.2021г. по разноските, дължими от ищците М.А. С. и Р.И. С. за горницата над уважения размер от по 327.75 лева до претендираните от по 1 735.19 лева.

Изложените в жалбата оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, основани на твърдения, че съдът не е отчел представените с молби от 28.07.2021г. и 29.04.2020г. списъци по чл.80 ГПК и доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение и за направени разноски за извършен превод на книжа. Отправеното до съда искане е за отмяна на определението в обжалваната му част и уважаване на молбата по чл.248 ГПК за пълния размер на претендираните разноски.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ищците М. АК. С., Р.И. С., Т. М. АК. и ИЛМ. М. АК., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално 1 допустима. По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д. № 25/2019г. по описа на ОС – Силистра е образувано по предявени от М. АК. С., Р.И. С., Т. М. АК. и ИЛМ. М. АК. против жалбоподателя искове за заплащане на обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на Орхан М.А., починал в резултат на ПТП на 30.05.2014г. С определение № 260226/15.10.2021г. производството по отношение на исковите претенции на първите двама от ищците е било прекратено поради недопустимост /обезщетяване на същите вреди със съдебен акт в друго производство/.

В срока по чл.248 ГПК ответникът НББАЗ е поискал от съда да допълни определението си за прекратяване в частта за разноските като му се присъдят съответната спрямо размера на прекратените исковете част от направени разноски съгласно списъци по чл.80 ГПК и приложения към тях, представени с молби от 29.04.2020г. и от 28.07.2021г., а именно сумата от по 1 735.19 лева, дължима от всеки един от ищците М. АК. С. и Р.И. С..

С обжалваното пред настоящата инстанция определение първоинстанционният съд се е произнесъл по молбата за допълване като е уважил искането до размер на сумата от по 327.75 лева, представляващи 47.5% от доказаните като реално направени разноски към датата на постановяване на прекратителното определение, включващи следващо се юрисконсултско възнаграждение вр. подаването на отговор на исковата молба /450 лева/, 60 лева, заплатени по сметка на съда вр. реализиране на процедура по чл.614 ГПК и 180 лева заплатени за превод на книжа по фактура № 5366/18.11.2020г. с преводно нареждане от 30.11.2020г. За претендираното адвокатско възнаграждение по осъществяване на процесуално представителство след подаване на отговор на исковата молба в размер общо на 2 748 лева и за сумата от 215.04 лева, претендирана като заплатена за превод на книжа по фактура № 5022/11.12.2019г. съдът е приел, че доказателства за извършването на тези разноски не се представени.

Настоящият състав изцяло споделя направените от окръжния съд фактически и правни изводи относно доказания и дължим размер на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК и задължителните разяснения на ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС на възмездяване подлежат само онези разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение, заплащането на които е доказано от имащата право страна. Съдът не е обвързан от претендираната сума по списъка по чл.80 ГПК. В настоящия случай правилно е прието от съда, че по делото липсват доказателства за заплащането на сумата от 2 748 лева /адвокатско възнаграждение/ и на сумата от 215.04 лева /разходи за превод на книжа/ доколкото в кориците на делото не се съдържат визираните в молбата от 29.04.2020г. /вх. № 1060/30.04.2020г./ и в молбата от 28.07.2021г. /вх. № 261613/29.07.2021г./ фактури, извлечение от банкова 2 сметка и декларация за плащането на тези суми. Такива доказателства не са представени и с молбата по чл.248 ГПК. Същите са представени едва с настоящата частна жалба, което е след изтичане на срока по чл.248 ГПК – меродавен в процесния случай за ангажирането им.

Ето защо постановеното от ОС – Силистра определение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260007/01.02.2022г. на ОС – Силистра, постановено по т.д. № 25/2019г., в частта, в която е оставено без уважение искането на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за допълване на определение № 260226/15.10.2021г. по разноските, дължими от ищците М.А. С. и Р.И. С. за горницата над уважения размер от по 327.75 лева до претендираните от по 1 735.19 лева.

В останалата част определението на ОС – Силистра не е обжалвано.

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3