Решение № 137 от 20.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Велико Търново, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500168 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 10/ 11.01.2024 г. по гр. д. № 126/ 2023 г. по описа на ОС – Плевен Община Плевен е осъдена да заплати на П. А. К. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на горен десен крайник при падане на 13.12.2022 г. върху пътното платно – заледен общински път, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на исковата молба – 13.02.2023 г. до окончателното изплащане, като за разликата до предявения размер от 50 000 лв. или за сумата от 35 000 лв. исковата претенция на К. е отхвърлена като неоснователна. С решението съдът е осъдил Община Плевен да заплати на К. и сумата от 533.40 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направен разход за извършена операция и болнично лечение, както и рехабилитация, които са се наложили поради гореописаното увреждане, ведно със законната лихва върху главницата от 13.02.2023 г. до окончателното изплащане.

Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни.

П. А. К. обжалва решението в часттa, с която е отхвърлен искът й за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лв. до претендираните 50 000 лв. Счита, че съдът неправилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и 1 като последица определил занижено обезщетение, което не съответства на действителните вреди, претърпени от нея, както и на социално-икономическата обстановка в страната. Отхвърлянето на иска й било необосновано. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да уважи претенцията й в пълен размер.

Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК такъв е подаден от третото лице – помагач на Община Плевен – „Инжстрой“ ЕООД, което е заело становище за неоснователност на въззивната жалба на К..

Община Плевен обжалва решението в осъдителната му част изцяло. ОС – Плевен неправилно и едностранно интерпретирал доказателствата и приел, че е налице противоправно бездействие на служителите фирма „Инжстрой“ ЕООД, макар от ангажираните по делото доказателства да се установявало пълно и точно изпълнение на възложените от Общината на това дружество дейности по снегопочистване на територията на целия град. В самите мотиви на съда се съдържало противоречие между възприетата от него фактическа обстановка и правните му изводи. Ако се приемело, че Общината носи отговорност за претърпените от ищцата вреди, то изразява несъгласие с определения от съда размер на обезщетението. Счита, че той е необосновано завишен и несъобразен с доказаните по делото реални вреди, като анализира събраните доказателствата в тази насока – свидетелски показания и заключение на вещото лице по приетата съдебно-психологична експертиза. Съдът неправилно приел, че не е налице съпричиняване на вредите от пострадалата, независимо от установеното, че тя имала проблеми с кръвното, което може да е причинило падането й. Той не обсъдил обстоятелството, че още преди инцидента тя приемала медикамента „Ремирта“, спадащ към групата на антидепресантите и оплакванията й от тревожност, липса на сън, депресия можело да са следствие на страничните ефекти на този медикамент. Моли решението да бъде отменено изцяло в обжалваната му част и претенцията на ищцата да бъде отхвърлена, а алтернативно – да бъде намалено обезщетението за неимуществени вреди до размер не по-висок от 1 000 лв.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. А. К. със становище за нейната неоснователност. Съдът формирал своя извод, че е осъществен фактическият състав на чл.49 ЗЗД, обуславящ ангажиране отговорността на Общината, след съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства.

Гласните доказателства непротиворечиво установявали механизма на настъпване на инцидента и причините за него – това, че тротоарът и пътят на местопроизшествието са били заледени, което довело до подхлъзването и падането й. Всички твърдени в исковата молба вреди се намирали в пряка причинно-следствена връзка със случилото се и възраженията на ответника за друга причина за падането развивали хипотези и 2 били недоказани. Поддържа, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди не е завишено, а напротив – занижено с оглед причинените й физически и психически страдания. Моли решението в обжалваната от Общината част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

„Инжстрой“ ЕООД счита, че депозираната от Община Плевен жалба е основателна.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените с жалбите оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Релевантните за спора факти са следните: Ищцата К. е пострадала при подхлъзване и падане на улица в централната част на гр. Плевен. Механизмът на инцидента се установява от показанията на св. В. Т. – нейна втора братовчедка – очевидец на случилото се. Тя разказва, че на 13.12.2022 г. /запомнила датата заради случилото се/ някъде към 9 ч. сутринта тръгнала от дома на майка си, който се намирал до „Дом на книгата“ и срещнала ищцата на тротоара пред ресторант „Параклиса“.

Последната също живеела близо до „Дом на книгата“. Видно от картата на гр. Плевен – Google maps, пътят от „Дом на книгата“ до ресторант „Параклиса“ е по ул.

Освобождение, като тротоарът на тази улица се прекъсва от пресечна уличка към пл.

„Свети Николай“ и Драматичен куклен театър „Иван Радоев“, където се намира и ресторант „Параклиса“. По тази пресечна уличка е продължението на тротоара на ул.

Освобождение и след като свидетелката и ищцата разменили няколко думи, тръгнали да слизат на шосето, за да пресекат улицата в посока х-л.“Ростов на Дон“.

Свидетелката излага, че те едвам вървели, защото предната вечер валял дъжд и се спуснал студ, поради което било много заледено и на тротоара, и на уличното платно.

Тя имала работа към 10 ч. и именно заради леда тръгнала по-рано, за да успее да се придвижи. Гледала си в краката и не видяла как точно ищцата се подхлъзнала, но това се случило и тя се „строполила“ на дясната си страна. Показания в смисъл, че улиците в града са били заледени заради валялия през нощта дъжд, дава и св. Н. А., която пристигнала да види ищцата в „Авис Медика“, където била на преглед. Запомнила, че ищцата била с боти с дебела подметка, защото тя й казала, че като видяла какъв лед е 3 навън, си обула обувките с най-големия грайфер. Установено е от писмо на НИМХ – филиал Плевен, че на 12.12.2022 г. от 18.40 ч. до 23.10 ч. действително е валял дъжд, който е преминал в сняг и се е натрупала незначителна снежна покривка от 3 см., а след полунощ температурите са се понижили до отрицателни стойности. В 7:40 ч. на 13.12.2022 г. в близост до земната повърхност минималната температура е била - 4,5 º C, а към 9:00 ч. тя не се е променила съществено и е била - 3,6 º C. По делото е безспорно, че между Община Плевен като възложител и „Инжстрой“ ЕООД като изпълнител има договорно правоотношение по Договор ИРО – 2595/ 15.01.2021 г. с предмет зимно поддържане и снегопочистване на част от територията на общината за срок от 15.01.2021 г. до 15.04.2024 г., включващо осигуряване на проходимост по улици и тротоари по време на снеговалеж, опесъчаване с пясъкосолни смеси на платната за движение, цялостно почистване до настилка след снеговалеж, мероприятия срещу заледяване на входни и изходни артерии, пешеходната зона в централната градска и уличните платна. От документацията, съставена във връзка с изпълнението на договора, се установява, че от 00:00 ч. до 23:59 ч. на 13.12.2022 г. автомобили и служители на Дружеството са извършвали снегопочистване и разпръскване на пясък и сол на съответната територия на града, чието почистване е възложено с договора с изключение на участъци в ж.к. Сторгозия. От ежедневната справка за дейности по изпълнение от 13.12.2022 г. и пътния лист на пясъкоразпръсквач „Бушонг“ не се установява по ул. Освобождение в района на Дом на книгата – хотел „Ростов на Дон“ да е извършено опесачаване и обработка против лед.

ВТАС напълно споделя формираните въз основа на така изяснената фактическа обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените от него мотиви. Доказани са всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на Община Плевен за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди: наличие на противоправно поведение (бездействие) от страна на служители на дружеството, на което Общината е възложила дейност по снегопочистване, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за поддръжка на пътя в зоната на процесния инцидент в състояние, което позволява безопасно придвижване на пешеходците, като вината се предполага, и причиняване на вреди на ищцата в пряка причинна връзка с виновното противоправното поведение на лицата, които са имали задължение да извършат възложената им работа. Инцидентът с ищцата се е случил на общински път – ул. Освобождение. Общината е длъжна да управлява своята собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин – чл. 140 КРБ и чл.11, ал.1 ЗОС.

Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т.ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и ППС.

4

Съгласно чл.31 ЗП във вр. с чл.48, т.2, б. „а“ ППЗП, организирането на дейностите по поддържане на общинските пътищата е задължение на съответната Община, действаща чрез свои служители и/или други лица, на които е възложено осъществяването на поддръжка и контрол. По делото не се доказа причина за падането на ищцата да е различна от заледената пътна настилка. Съдът кредитира показанията на св. В. Т. за мястото и механизма на инцидента независимо от близката й родствена връзка с ищцата, тъй като тя възпроизвежда свои преки наблюдения и изложеното от нея е подробно, последователно и логично и кореспондира с останалите доказателства.

Кредитира и показанията на св. Н. А. относно обувките, с които е била обута пострадалата. Сочената от Община Плевен възможна причина за падане – проблем на ищцата с кръвното налягане – е само хипотетична – тя не е базирана на медицинска документация, а е извлечена от показанията на св. Т., които в тази им част не се отличават с яснота и конкретика. Не е установено К. принципно да има проблеми с кръвното, още по-повече те да са се проявили в момента на инцидента, а съдебният акт не може да почива на предположения. Съдът приема, че причината за падане на ищцата е единствено състоянието на пътната настилка, което бе установено от гласните доказателства, кореспондиращи със справката на НИМХ. Самият факт, че фирмата е извършвала този ден снегопочистване е признание, че такова се е налагало.

Наличието на заледен участък от пътното платно безспорно налага извод, че договорното задължение на третото лице – помагач за поддръжка на пътната мрежа не е било изпълнено. Макар неговите служители да са извършили снегопочистване и разпръскване на пясък и сол в централната част на града на 13.12.2022 г., конкретната улица, на която се е случил инцидентът с К., не е била почистена от леда. Общината като възложител на работата и задължена да управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на живот на гражданите, носи отговорност за вреди от техни противоправни действия или бездействия, като отговорността й е обективна, безвиновна, гаранционнообезпечителна по чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.