Протокол № 836 от 04.06.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 836 гр. Варна, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Веска П. П.а

Сложи за разглеждане докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100102253 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:09 часа се явиха:

Ищецът В. Н. И., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява.

Представлява се от адв. И. Г. и адв. Кр. К., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Ответникът С. М. И., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв. К. М. и адв. Я. С., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Ответникът В. Х. И., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв. К. М. и адв. Я. С., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Г.: Водим допуснатите ни свидетели, които моля да допуснете до разпит.

АДВ. М.: Водим допуснатите ни свидетели, които моля да допуснете до разпит.

СЪДЪТ призовава в съдебната зала, за снемане на самоличността, водените от страните свидетели.

ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на водените от ищеца свидетели:

П. В. И., ЕГН **********, 63 г., женен, с основно образование, неосъджан, български гражданин, чичо на ищеца и ответниците. Желае да свидетелства.

Н. В. И., ЕГН **********, 59 г., със средно образование, разведен, български 1 гражданин, неосъждан, баща на ищеца, чичо на ответниците. Желае да свидетелства.

П. В. С., ЕГН **********, 46 г., основно, омъжена, българска гражданка, неосъждана, съпруга на П. В., леля на страните. Желае да свидетелства.

ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на водените от ответника свидетели:

С. Анг. Д., ЕГН **********, 42 г., със средно образование, неженен, български гражданин, неосъждан, без родство със страните.

Н. Р. Кр., ЕГН **********, 42 г., неомъжена, с висше образование, българска гражданска, неосъджана, без родство със страните по делото.

Р. Й. П., 71 г., разведен, със средно образование, неосъждан, без родство и други връзки със страните по делото.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА свидетелите П. В. И., Н. В. И. и П. В. С., че могат да откажат да свидетелстват по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА всички свидетели за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване по реда на чл. 290 от НК.

Свидетелите обещават да говорят истината.

Съдът отстрани от съдебната зала свидетелите, с изключение на П. В. И..

СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля П. В. И..

АДВ. Г. към свидетеля: Познавате ли В.? Знаете ли къде живее той? Знаете ли да притежава апартамент в гр. Варна?

СВИДЕТЕЛЯТ И. отговаря: Да, в „****“, ****.

АДВ. К. към свидетеля: От къде има В. този апартамент?

СВИДЕТЕЛЯТ И. отговаря: Ами, аз си дадох моя дял на брат ми и той решил да му го прехвърли.

АДВ. К. към свидетеля: Кога се случи това? От кога живее там В.?

СВИДЕТЕЛЯТ И. отговаря: Откакто се е родил.

АДВ. К. към свидетеля: В. от кога владее апартамента? Какво прави в него като подобрения?

СВИДЕТЕЛЯТ И. отговаря: Като почина баща ми, той го владее; той му плаща данъците; той му прави ремонти.

АДВ. К. към свидетеля: Това е с Вашето съгласие?

СВИДЕТЕЛЯТ И. отговаря: Да.

АДВ. К. към свидетеля: А Вие с брат Ви Хр. имали ли сте разговори? Брат Ви Хр. знаел ли е, че апартаментът е за В.?

АДВ. М.: Възразявам срещу поставянето на подвеждащи и подсказващи въпроси.

Въпросът беше некоректен.

СЪДЪТ УКАЗВА на процесуалните представители на ищеца да задават конкретни въпроси.

СВИДЕТЕЛЯТ И. отговаря на въпроси на адв. К.: Апартаментът беше 2 собственост на майка ми и на баща ми. Откакто са починали те (майка ми почина преди 21 години, а баща ми преди 11 години), В. го владее – той прави ремонта, той прави всичко.

Ние имахме уговорка още като беше жив брат ми. Ние имахме къща на центъра. Нея я оставахме на него, а пък апартамента го оставихме за нас. Аз не искам апартамента и затова го дадох на малкия ми брат. Брат ми Хр. почина. Това е било на разговор в семейството. Така беше уговорката – къщата за него, а апартамента - за нас. В. се грижеше за бабата и за дядото. Нито Хр., нито В. са посещавали имота. Последните години, докато беше жив, той живееше във ****. Той с мен контакти не е поддържал. Специално аз нямам контакт с Хр. от много години. От 2000 г. с него не поддържам никакви контакти. Не съм поддържал де. То вече и да искам не мога. Хр. не е претендирал за апартамента на В.. Той беше казал на малкия ми брат, че няма никакви проблеми, ама си отиде с казването само.

Апартаментът представлява хол, спалня, детска, кухня, баня и тоалет. Голям е.

Не знам дали след като почина Хр. неговите наследници имат претенции към апартамента. Аз и със сина му не контактувам. С В. повече.

СВИДЕТЕЛЯТ И. отговаря на въпроси на адв. М.:

В този апартамент са живяли майка ми и баща ми. До две хиляди и някоя година бяха там. После отидоха на село. След това майка ми почина, а баща ми се върна тук и тук си почина.

Къщата на центъра, на ул. „****“, беше на майка ми и на баща ми първо. Почнаха да вземат апартамент от Държавата и я прехвърлиха на баба ми и на дядо ми – на майката и на бащата на майка ми. Хр. я получи от тях двамата – от П. В. Ст. и Хр. А.. Бабата и дядото, които прехвърлиха – П. и дядо А., си живееха на село. Те ги нямаше тук. Селото се казва С.

К.. Те в апартамента никога не са живели. Те не са живели на „****“. През осемдесет и някоя година се върнаха в село С. К.. Тях никой не ги е гледал. Сами се гледаха. Точно не мога да кажа от коя година, но от осемдесет и някоя година живеят в селото и не са идвали тук. Аз съм израснал в къщата на ул. „****“. До 1976 г. бяхме там всички – Н., аз, Хр.. След осемдесет и някоя година, откакто заминаха на село, аз не съм ходил на „****“. Аз имах собствено жилище. Какво да правя на „****“. Знам, че са живели на село, нали са ми баба и дядо, как няма да знам. Аз на село как да не съм ги посещавал. Даже и живея в нея къща сега.

Уговорката между мен и Хр. за къщата и за апартамента се случи още като живеехме тук. Като дадоха апартамента, като решиха да даряват или какво да я правят къщата, такава беше уговорката. Къщата за Хр., а апартаментът за Н. и за мен. Не помня коя година беше това. На тази среща бяхме тримата братя, баща ми, майка ми, баба ми и дядо ми. Това стана тук, на ул. „****“. Не мога да кажа точно коя година. Беше със сигурност преди 40 години, най-малко.

СВИДЕТЕЛЯТ И. отговаря на въпроси на адв. С.:

Родителите ми бяха живи, когато ги обсъждахме тези неща. Баба ми и дядо ми също бяха живи.

СВИДЕТЕЛЯТ И. отговаря на въпроси на адв. М.:

Данъците за апартамента в кв. “****” ги плаща В..