Определение № 88 от 26.01.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Варна, 26.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20243000500011 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Г. Н. Б., Н. М. Б. и Х. М. Б., всички действащи чрез процесуалния си представител адв.П., против протоколно определение от 03.11.2023г. на ОС - Варна, постановено по гр.д.

№ 752/2023г. и с което първоинстанционният съд е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на спора по гр.д. № 993/2015г. по описа на ОС - Варна, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

По подробно изложени в жалбата доводи за липса на предпоставки за спиране на производството, се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна ищцата И. К. И..

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество настоящият състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Съдебната практика е константна, че преюдициалност по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице тогава, когато силата на пресъдено нещо на съдебния акт по преюдициалното дело обвързва страните по спора по обусловеното дело и ако разрешеният със СПН спор между тях обуславя допустимостта или основателността на предявения иск по обусловеното дело. Връзката на обусловеност между двете дела, вън от формалния критерий за предметните и субективните предели на СПН по преюдициалното дело, се определя и от 1 значението на разрешените със СПН въпроси спрямо предмета на правния спор по второто дело, очертан от правните основания на предявения иск и защитните възражения на ответника.

В настоящия случай първоинстанционното производство е образувано по предявен от И. И. против И.Ж.В., Г. Б. и М. Б., починал в хода на процеса и заменен от наследниците си по закон /жалбоподателите/, иск с правно основание чл.464 ГПК. Предмет на оспорването е вземането на последните двама ответници спрямо първия по издаден по в.гр.д. № 389/2021г. на АпС Варна изпълнителен лист за сумата от 116 543.59 лева в полза на Г. Б. и сумата от 117 472.36 лева, съставляващи извършени от тях плащания по изп.д. № 522/2018г. на ЧСИ Л. Станев в полза на Д.М. и А.М. за присъдени на последните по гр.д. № 993/2015г. на ОС - Варна обезщетения по чл.49 ЗЗД.

Това вземане е оспорено с твърдения, че с влязла в сила присъда по НОХД № 1203/2019г. на ОС – Варна длъжникът И.Ж.В. е бил оправдан по повдигнатите му обвинения – допуснати нарушения при извършване на дейност, представляваща източник на повишена опасност, в резултат на което е причинил смъртта на М.А.М., поради което и същият не отговаря за вредите, претърпени от Д.М. и А.М. от така настъпилата смърт на сина им и за обезщетяването на които Г. Б. и М. Б. са били осъдени с решението по гр.д.

№ 993/2015г., поради което и длъжникът не им дължи заплатените от тях суми по тези обезщетения и за които суми упражнили регресния си иск по чл.54 ЗЗД, предмет на вземането по издадения изпълнителен лист по в.гр.д. № 389/2021г.

Не е спорно, а това е установено от материалите по делото, че към настоящия момент оспореното вземане е признато с влязло в сила съдебно решение, както и че след постановяване на оправдателната присъда по молба на длъжника И. В. по чл.303 ГПК е постановена отмяна на въззивното решение по в.гр.д. № 38/2018г. на АпС - Варна, потвърждаващо решението на ОС по гр.д. № 993/2015г. в частта относно присъдените в полза на М. обезщетения. С оглед на това висящността на спора по гр.д. № 993/2015г. по описа на ОС - Варна е възстановена. Няма спор и относно това, че предмет на този спор е отговорността на Г. Б. и М. Б. като възложители на работата, изпълнена от И.Ж.В. и по отношение на която работа е постановената оправдателната присъда.

Наличието на извършен деликт от страна на изпълнителя на работата е елемент от фактическия състав не само на разпоредбата на чл.49 ЗЗД, но и на иска по чл.54 ЗЗД. Правото на регрес на лицето, което отговаря за чужди действия и което е платило обезщетение на пострадалия за вредите от тези действия ще е налице само когато тези чужди действия съставляват деликт по см. на чл.45 ЗЗД. Именно по отношение на тази предпоставка е налице висящия спор по гр.д. № 993/2015г., а решението по него ще обвърже взискателите Б.и и длъжника И.Ж.В., участващ в този процес като трето лицепомагач, със задължителната сила на мотивите, на основание чл.223, ал.2 2

ГПК. Това решение оспорващият взискател ще може да им противопостави в производството по предявения иск по чл.464 ГПК и доколкото този взискател не е обвързан от СПН на признатото с влязло в сила решение относно изпълняваното право /уважените регресни искове по чл.54 ЗЗД/ следва да се приеме, че спорът по гр.д. № 993/2015г. е преюдициален спрямо този, предмет на разглеждане по процесното гр.д. № 752/2023г.

Ето защо, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.11.2023г. на ОС - Варна, постановено по гр.д. № 752/2023г. и с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила акт на спора по гр.д. № 993/2015г. по описа на ОС - Варна, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3