Определение № 814 от 21.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 814 гр. Бургас, 21.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500404 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частната жалба на Н. В. П. против определение №250 от 13.01.2025 г. по чл.344 ал.3 от ГПК. Според страната е налице съществен процесуален пропуск при разглеждане на искането. Процесуалният представител на страната прави оплакване , че съдът е пристъпил към решаване на въпроса за ползването на процесния имот без да даде възможност за подготовка в т.ч. и ангажиране на доказателства – вкл. невъзможността на останалите два имота да се обитават – същите се намират в комплекс „***“ и там няма ток и вода. Предоставяне ползването на имота неправилно е предоставено на другата страна – тя преимуществено живее в гр.Бургас , ползва под наем голяма къща и няма жилищна нужда , а жалбоподателят със семейството – вкл. и две непълнолетни деца при пребиваване в страната няма къде да отседне. Според жалбоподателя определението на РС е немотивирано – от една страна е посочил , че при преценка по чл.344 ал.2 от ГПК не се преценява жилищната нужда , а от друга се е мотивирал въз основа показанията на майката на другия съделител , която невярно е заявила , че Н. П. ползва другите два имота в гр.Поморие. Този свидетел е очевидно заинтересован и съда не е следвало да дава вяра на показанията му. Според страната грешно са посочени съседните имоти , което води до неточна идентификация на имота. Моли се за отмяна на определението , с което се предоставя на Т. Д. Е. на апартамент в ж.к. *** , гр.*** бл.*** вх.*-* ет.** ап.* с площ от 121.12 кв.м, прилежащи части 14.73 кв.м. от общите части с идентификатор *** по ККР на гр.Бургас.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от другия съделител – Т. Д. Е.. Жалбата се оспорва на първо място като недопустима. Страната сочи , че не може да стане ясно кой е обжалвания съдебен акт. Сочи , че жалбата е аналогична на вече 1 разгледаната от ОС по гр.д.№1452/2024 г. , по което е обжалвано определението по чл.344 от ГПК. В Същата се посочва процесуален пропуск при разглеждане на искането , липса на имот в България , който П. да обитава при престоите си в страната. Според страната жалбата в този си вид е недопустима. Алтернативно жалбата се оспорва и като неоснователна. За да постанови обжалваемия акт съдът е бил сезиран с молба за изменение на определението за предоставяне ползване на имоти. При тази процедура не са налице процесуалните нарушения , за които се твърди в жалбата , същите са изцяло неотносими към оспорвания акт. Не е верно и твърдението , че Н. П. обитава жилището със семейството си има в него техни вещи. На 07.02.2025 г. е извършен въвод от ЧСИ като към датата на въвода жилището е било освободено и ключовете са били предадени на ЧСИ. Към датата на подаване на отговора – 26.02.2025 г. имота се ползва от семейството на съделителката Е. съгласно определението на съда по чл.344 от ГПК. В жалбата не се съдържат правни доводи , оспорващи постановения съдебен акт. Правилно съдът е приел , че в молбата на П. за изменение на мярката постановена от съда липсват изложени нови факти , които да са настъпили след нейното постановяване. Повторението на първоначалните съображения – че е налице жилищна нужда за семейството на П. при пребиваването му в България и липсата на друг годен имот не са нови факти и законосъобразно според страната съдът е оставил подадената молба без уважение. Съделителката на която е предоставен имота поС.но живее в България и както съдът е преценил - ползването на имота от този съделител е по – целесъобразно. Прави се искане за оставяне на жалбата без разглеждане – поради наличието на влязъл в сила съдебен акт при условия на евентуалност - да се отхвърли жалбата като неоснователна поради липса на нови факти и обстоятелства , които да обосновават промяна на допуснатата мярка по реда на чл.344 от ГПК. Претендират се разноски.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

С решение №1375 от 07.07.2024 г. по гр.д.№1130 по описа на РС – Бургас за 2023 г. е допусната извършването на съдебна делба на имоти – три апартамента в гр.Бургас и в гр.Поморие между жалбоподателя Н. П. и Т. Л.. На основание чл.344 от ГПК е постъпило искане от ищеца за определяне на привременна мярка – предоставяне ползването на имота в гр.Бургас. Съдът е изходил от това , че ответникът живее преимуществено в Русия , процесуалният представител е заявил , че след упълномощаването не го е виждал повече в България. Поради това съдът е счел , че на ищцата Л. следва да бъде предоставен апартамента в гр.Бургас , а на ответника П. – двата апартамента в Поморие.

Определението на съда по привременната мярка по чл.344 от ГПК е била обжалвана пред ОС , по повод което се е развило производството по частно гр.д.№1452. Процесуалният представител на ответника Н. П. е изложил съображенията си по повод предоставеното на ищцата Л. ползване на апартамента в гр.Бургас. Изрично е посочено , че от всички имоти само апартамента в гр.Бургас е годен за обитаване , останалите имоти не могат да се ползват , тъй като от 2022 г. комплексът е затворен. П. няма къде да отсяда като идва в България със семейството си докато ищцата ползва имот в гр.Бургас под наем. Съдът се е произнесъл с определение №2660 от 17.10.2024 г. като е оставил частната жалба на Н. П. без 2 уважение. Според съдът молбата по чл.344 от ГПК на ищцата е надлежно връчена на ответника на 12.06.2024 г. чрез назначения му особен представител. Впоследствие упълномощения представител нито се е противопоставил на разглеждането на искането на ищцата , нито е поискал предоставяне на възможност да изрази допълнително становището си по него.

На 30.10.2024 г. от страна на процесуалния представител на П. по делото е постъпила молба за изменение на взетата привременна мярка. Посочено , че никой друг от самото закупуване не е ползвал имота , той е ползван изключително от него и семейството му като обзавеждането е купувано от него. Тъй като имота се ползва от него поради и това не е поискал определяне на привременни мерки. Впоследствие на 07.01.2025 г. е постъпила молба и за поставяне в дял на имота по чл.349 от ГПК. В нея е посочено , че Н.П. е придобил имота чрез покупка за лично ползване на семейството му , докато ищцата – от нейния праводател чрез способите на принудителното изпълнение. Подчертава се , че останалите имоти не могат да се ползват, сочи се че до момента – 07.01.2025 г. все още няма произнасяне по молбата му за изменение на привременните мерки по чл.344 от ГПК , с което е поискал апартамента да му бъде предоставен за ползване на него.

Районният съд се е произнесъл с определение №250 от 13.01.2025 г. като е посочил че правото на ползване на основание чл.344 от ГПК вече е било предоставено с решението по първата фаза на делбата докато се прекрати собствеността. Изменение в случая може да се постанови само ако са налице нови факти. Съдът е възприел отразеното в молбата на П. – че той винаги е ползвал имота , но е посочил , че това обстоятелство не може да бъде прието като новонастъпило. Посочил е , че трите имота се държат само от П. , което е факт и към момента на произнасяне от страна на съда. Посочено е , че няма основание за промяна на постановената привременна мярка по чл.344 от ГПК. Без значение е преценен факта , че другите два имота са негодни за живеене.

Жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна в производството пред съда от страна имаща правен интерес да обжалва като жалбата е депозирана в законоустановения срок.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Логиката на разпоредбата на чл.344 от ГПК е страните по делбата – съсобственици да се ползват от съсобствените имоти съобразно правата си.Когато имота е един и може да се ползва само от една страна , всеки от съделителите може да поиска да му бъде предоставен за ползване съответния имот като дължи на останалите съсобственици обезщетение срещу ползването.В процесния случай не е налице такава хипотеза. Процесния съсобствен имот е обитаван от една от страните. Не се спори , че този имот е закупен от А. П.а през 2013 г. / в брак с Н. П./ , обзаведен е от него и се ползва от него , макар и нецелогодишно. От другата страна – Т. Л. правата са придобити чрез дарение от праводателя А.П. , който от своя страна е придобил правата на публична продан през 2019 г. Не се спори , че Т. Л. не е ползвала някой от имотите. При това положение мярката по чл.344 от ГПК , която съдът би предприел е да осъди П. да заплаща на Л. парична сума за лишеното право от ползване на имота.

3

Неясно защо съдът е предоставил ползването на Т. Л. при положение , че този апартамент не е необитаем. Няма как да бъде поставено изискване страната да прави искане за предоставяне ползването след като същата ползва имота от 2013 г. Видно от протокола за въвод на ЧСИ – установява се , че се касае не за празен необитаем , а за обзаведен апартамент , което потвърждава извода , че този имот е ползван от Н. П. и семейството му.

Съдът правилно е приел ,че подобно искане може да се прави от която и да е от страните през цялото развитие на делбеното производство като съдът следва да се произнесе, ако са налице основания за това. В случая съдът не е направил анализ на това дали са налице основания за разглеждане на подобно искане като не е отчетено обстоятелството , че имота всъщност е обитаван от 2013 г. от семейството на Н. П. , откакто е закупен от съпругата му и него като семейство. Хипотезата на чл.344 ал.2 от ГПК е достатъчно ясна – визира наследствен имот и наследници , които не ползват имота съобразно правата си. По пътя на тълкуването се извежда извода за съсобствен имот и съсобственици , но не и когато имота се ползва от един от съсобствениците. По същество имота е бил ревандикиран в полза на съделителя Л. без да е налице основание за това по реда на чл.344 от ГПК. Настоящият съдебен състав с оглед на гореизложеното намира , че мярката е допусната от районния съд незаконосъобразно и следва да бъде отменена като издадения въз основа на нея изпълнителен лист – обезсилен. В случая съдът се произнася в този смисъл не поради новооткрито обстоятелство, а поради изначалната липса на основание за уважаване молбата – искане на Т. Л. на основание чл.344 ал.2 от ГПК с оглед установените факти и обстоятелства.

Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение №1375 от 07.07.2024 г. , постановено по гр.д.№1130 по описа на РС - Бургас за 2023 г. В ЧАСТТА , която е с характер на определение и с което е предоставено ползването на основание чл.344 ал.2 от ГПК на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас , одобрена със заповед №РД -189/30.01.2009 г. на ИД на АГКК с адрес на имота - гр.*** , ж.к. *** бл.*** вх.* ет.* ап.* с предназначение на СО – жилище , апартамент в жилищна сграда , брой нива на обекта -1 с посочена в документа площ 121.12 кв.м , прилежащи части 14.73 кв.м от общите части на сградата на Т. Д. Л. , ЕГН ********** , от гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.* до окончателното извършване на делбата като ОБЕЗСИЛВА издадения в полза на Т. Д. Л. изпълнителен лист.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5