Решение № 758 от 02.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Варна, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110109053 по описа за 2025 година

Ищцата Г. С. М. твърди, че на 26.01.2023г. е сключила Застраховка „Каско +", клауза „Пълно каско" на собственият си автомобил марка „Мерцедес А 180 ЦДИ", с peг. №*** с ответника „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, със срок на действие от 29.01.2023г. до 28.01.2024г. Автомобилът бил застрахован за 21 120лв., като застрахователната премия, която трябвало да заплати, съгласно застрахователна полица № 440123031005040 от 26.01.2023г., възлизала на 1 366.02лв. Премията била разсрочена на четири вноски, като към момента всички вноски са платени. На 04.05.2023г. около 15:30ч., в гр.Варна на ул.“Кукуш“, тя паркирала лекия автомобил, като връщайки се покъсно до автомобила установила, че са увредени задна броня и заден ляв панел. За настъпилото застрахователно събитие уведомила застрахователя чрез застрахователния брокер АЙ ЕНД ДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЕРС, като същият изготвил снимков материал и опис на увредено МПС, като били посочени следните увредени детайли: задна броня и панел заден ляв. До момента не е получила необходимото обезщетение, поради което предявява настоящия иск. Счита, че спорното правоотношение произтича от договор за застраховка „Каско", а съгласно чл.2, ал.2 от Кодекса за застраховането, "ползвател на застрахователни услуги", е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Моли съда, да осъди ответника „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, да и заплати: сумата от 30лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на 1 1

000лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на задна броня и панел заден ляв, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № 440123031005040 от 26.01.2023г. за „Каско +" на лек автомобил марка „Мерцедес А 180 ЦДИ", с peг.№***, както и на законната лихва от датата на Исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да и заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Ищцата в хода на делото по реда ан чл.214 от ГПК е увеличила претенцията си на 272.76евро претендирана като пълен размер на иска.

Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор в който сочи, че намирам иска за допустим, но неоснователен и го оспорва изцяло иска, както по основание, така и по размер. Не оспорва, че между страните има валидно облигационно отношение - сключен договор за доброволна застраховка

"Каско+", обективиран в застрахователна полица

№440123031005040, сключена на 26.01.2023г., с валидност от 00:00ч. на 29.01.2023г. до 23:59ч. на 28.01.2024г. и обект на застраховане: лек автомобил „Мерцедес А 180", с рег. № ***, при разсрочване на застрахователната премия на четири равни вноски. Не възразява посоченото обстоятелство да бъде отделено като безспорно в настоящия процес. Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил всички дължими вноски по застраховка „Каско+", обективирана в застрахователна полица № 440123031005040. За наведеното твърдение не са представени доказателства в исковата молба. Не оспорва механизма за настъпване на имуществените щети на лек автомобил „Мерцедес А 180", с peг.

№***, както и обстоятелствата около настъпването им. Не възразява посоченото обстоятелство да бъде отделено като безспорно в настоящия процес. Не оспорва, че ищцата е завела извънсъдебна претенция, съгласно дигитално уведомление за което е образувано щета №44012512302996 от дата 05.05.2023г. Сочи, че съгласно сключения договор за доброволна застраховка "Каско+", обективиран в застрахователна полица №440123031005040 страните са се споразумели, че при щета на процесния автомобил, същия подлежи на обезщетяване посредством „Доверен сервиз". Съгласно т.12.1 и т.12.1.3 от ОУ, неразделна част от горецитирания договор, при частични щети застрахователя определя размера на застрахователното обезщетение по един от следните начини, избран от застрахования, като за конкретния договор - отремонтиране на МПС в предложен от застрахователя сервиз - при сключена специална договореност „Доверен сервиз. Възлагането на ремонта се извършва след предварително писмено съгласие между страните. Стойността на ремонта се заплаща от застрахователя на сервиза. С подаването на Уведомление за щета №44012512302996, изрично е потвърдено желанието за определяне на застрахователно обезщетение да бъде по „експертна оценка". Съгласно т.3.3. от Раздел II „Каско" от общите условия неразделна част към застрахователна полица №440123031005040, е регламентирано понятието „Експертна оценка", а именно, че при настъпване на застрахователно събитие размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя на база експертна оценка на застрахователя. Застрахователя определи застрахователното обезщетение на базата на извършена от него експертна оценка, която стойност има еквивалент на отремонтиране (възстановяване на щетите) на процесното МПС преди деликта, като сумата би била равна на тази при издаване на 2 възлагателно писмо за ремонтни дейности извършени в доверен сервиз.

Съгласно приложимите разпоредби на Кодекса за застраховане, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. В противен случай, би се стигнало до неоснователно обогатяване на застрахованото лице, тъй като то ще получи сума, по-висока от размера на действително причинените му вреди.

Въз основа на посочения застрахователен договор, предявената от ищцата извънсъдебна претенция и избрания начин на обезщетяване - „по експертна оценка", „ДЗИ - ОЗ"ЕАД определило застрахователно обезщетение в размер на 277,76лв. Определената сума е приспадната от дължимата се трета поредна вноска по застрахователна полица № 440123031005040. Изплатеното от „ДЗИОЗ" ЕАД обезщетение е в необходимия размер за отстраняване на действителните вреди по автомобила, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Счита, че искът е недоказан по размер. Не са представени никакви доказателства, доказващи размера на претенцията. Оспорва размера на предявения иск. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не следва да води към неоснователно обогатяване на застрахованото лице от настъпилия деликт. Оспорва иска за лихва за забава като акцесорен на главния, доколкото неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорния. Моли, да се отхвърли иска и да се присъдят сторените по делото разноски. В условията на евентуалност, твърди, че претендираната с исковата молба сума е в завишен размер, и не съответства на действителните стойности на авточастите при цени от алтернативни доставчици и на труда по цени на доверените сервизи на дружеството, предвид договореността между страните, с оглед горината на производство на автомобила, както и, че застрахователя е възмездил застрахования за понесените вреди със сума в размер на 277,76лв.-застрахователно обезщетение, приспаднато от дължимата трета вноска по застрахователна полица № 440123031005040.

Съдът намира, че предявеният иск намира правното си основание в чл.405, ал.1 от КЗ.

Съдът, след като се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че ищцата е собственик на л.а. „Мерцедес А 180", с рег. № ***, за който тя е сключила с ответника застраховка "Каско+", обективиран в застрахователна полица №440123031005040, сключена на 26.01.2023г., с валидност от 00:00ч. на 29.01.2023г. до 23:59ч. на 28.01.2024г., както и че същият е бил увреден при ПТП причинено по време на престоя му като паркиран в срока на действие на застраховката. Посочените обстоятелства се доказват и от представените копие от талон за собственост на МПС на ищеца, уведомление за щета, както и от признанието на ответника, че е извършил прихващане на третата дължима се от ищцата вноска от застрахователното възнаграждение в размер на 277.76лв., като това е стойността на която е определена щетата от вещото лице извършило експертна оценка.

Ищцата не е оспорила твърдението на ответника, че същият е намалил 3 със 277.76лв. третата вноска от дължимата се от нея сума като застрахователно възнаграждение, като това прихващане е отразено и в документацията на ответника представена по делото-регистрационен картон по застрахователна полица.

Спорът между страните е само относно размера на дължимото се застрахователно обезщетение, като за целта е назначена и приета САвтЕ в рамките на която вещото лице е посочило, че реалната стойност на щетите по увредения лек автомобил възлиза на 414.78евро, а в доверен сервиз на застрахователя тя е 164.52евро. Съставът намира, че значителната разлика между средната стойност за ремонт определена от вещото лице и стойността на доверените сервизи се дължи на това, че първата е определена като средно аритметично между установените най-ниска и най-висока стойности на пазара, докато тази на доверен сервиз е определена по неясен начин при договаряне между застрахователя и сервиза, като при това положение няма как тя да е в нечии друг интерес освен в този на застрахователя.

При така установените по делото безспорно факти, спорният между страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите необходими за възстановяване на щетите.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 414.78евро, необходима за отстраняване на щетите.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 414.78, необходима за отстраняване на щетите. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ (отм.) е 4 приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013 г. по т.д.