Решение № 23216 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23216 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110174068 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ..............., с която срещу ответника В. С. К. са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл.

150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на: сумата от 1539,61 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 48, находящ се в гр. ...................., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда (12.12.2024 г.) до плащането; сумата от 322,40 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.11.2024 г.; сумата от 33,51 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда (12.12.2024 г.) до плащането, както и сумата от 8,95 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.12.2021 г. до 01.11.2024 г.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е собственик на процесния имот през процесния период, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – В. С. К., е депозирал писмен 1 отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Счита, че сметките са начислявани „на база“, поради което не отразяват реалното потребление.

Оспорва претенциите за лихви. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца – .............. не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга..

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелствата: че ответникът е собственик на процесния имот през процесния период.

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:

ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването. В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, като обективно и компетентно дадено, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период. Видно от заключението и от разясненията на вещото лице в о.с.з. за имота на ответника през процесния период е начислявана единствено ТЕ за БГВ при условията на неосигурен достъп при спазване на нормативната уредба, действала в процесния период.

За процесния период ТЕ за БГВ е начислена за 1 брой потребител при норма на разход 0,140 куб.м за 1 потребител за 1 денонощие в съответствие с т. 2 на чл. 69 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването при условията на неотчетен водомер в имота поради неосигурен достъп.

Изложеното се установява и от представените от ТЛП протоколи за неосигурен достъп, приети като писмени доказателства по делото, неоспорени от страните.

При кредитиране заключението по СТЕ и съобразяване на приетите по делото писмени доказателства, представени от трето лице помагач, съдът приема за установено по делото, че за процесния имот през процесния период е начислявана единствено топлинна енергия за БГВ при условията на неосигурен достъп и в съответствие с наредбата за топлоснабдяването.

Заключението на СТЕ изцяло кореспондира и с представените от ТЛП писмени доказателства.

Задължение на купувача, съгласно чл. 12, т. 2 от Общите условия за 3 продажба на топлинна енергия за битови нужди от ................... на клиенти в гр.

........... приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ................... и одобрени с Решение № ОУ1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, е да осигури достъп за отчитане на средствата за дялово разпределение в имота си. В нормата на чл. 70, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването, действала в процесния период, е предвидено аналогично задължение, като е посочено, че всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от Наредбата предвижда, че клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. В този срок клиентът може да възрази срещу изготвената изравнителната сметка и да поиска служителите на фирмата за дялово разпределение да направят нов отчет, като осигури достъп за осъществяването му. В случая не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил задължението си да осигури достъп за отчет, както и не се твърди и не се установява да се е възползвал от посочената по-горе възможност за допълнителен отчет в нормативноустановения за това срок.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 12.12.2024 г. (арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД) и не 4 тече, докато трае съдебният процес относно вземането (арг. чл. 115, б. „ж“ ЗЗД).

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на 12.12.2024 г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., вкл. са погасени по давност. Задължението за м.

09.2021 г. е станало изискуемо на 15.11.2021 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.