Решение № 171 от 02.08.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Б., 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810100070 по описа за 2024 година

С исковата молба от В. С. П. срещу „*“ ООД е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. с чл. 26, ал.

1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клауза по Договор за паричен заем № *, предвиждаща заплащане на такса „Динамично плащане“ в размер на 749,98 лв.

На 14.03.2022 г. ищцата сключила Договор за кредит № * с ответното дружество за сумата от 1000 лв. В договора имало клауза, съгласно която се ползвала услугата „Динамично плащане“, поради което се дължала сума в размер на 749,98 лв., или общо 50 % от размера на главницата. Заплащането на тази допълнителна такса било включено в месечните погасителни вноски. Твърди се, че така формулираната клауза по чл. 9, ал. 2 от договора е неравноправна, откъдето следвала и нейната нищожност на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите. Касаело се за плащане на услуги, които не са извършени. Излагат се аргументи, че процесната договорна клауза нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а, ал. 1 ЗПК и на основание чл.

19, ал. 5 ЗПК е нищожна. Акцентира се, че клаузата нарушава закона и добрите нрави.

В заключение се иска прогласяване на нищожността на договорната клауза по чл. 9, ал.

2, предвиждаща заплащане на такса „Динамично плащане“ в размер на 749,98 лв.

Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор. Оспорва иска като неоснователен. Не било налице противоречие с добрите нрави, тъй като неслучайно финансовите институции упражнявали своята дейност под строг контрол и подчинявайки се на установен 1 регулаторен режим. Изтъква се като аргумент, че страните по договор за кредит разполагат с договорна автономия, произтичаща от чл. 9 ЗЗД. Не отговаряло на истината твърдението, че таксата „Динамично плащане“ представлявала скрита възнаградителна лихва. По същество се иска отхвърляне на иска. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

В откритото съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ищцата в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа доводите и исканията си, заявени в исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на сключения Договор за кредит № мах_* от 14.03.2022 г., подписан и от двете страни, кредиторът предоставя на кредитополучателя сума главница в размер на 1500 лв., като кредитът следва да се погаси на 11 месечни вноски, всяка в размер на 159,55 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 36,16 % и годишен лихвен процент (ГЛП) 32,55 %. В чл. 1, ал. 2 е разписано, че с подписване на договора, кредитополучателят декларира, че е запознат и приема Общите условия (ОУ), неразделна част от договора. В чл. 9, ал. 2 от договора е уговорено следното: „При кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да полза Динамично плащане по своя кредит при условията на т. 7.4. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичното плащане по кредита е в размер на 750,00 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.“

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: наличие на свои договорни правоотношения с ответника с потребителски характер; противоречие на атакуваната клауза с добрите нрави, целящо да заобиколи закона, нарушаване на изискването за добросъвестност от ответника, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика на услугата и потребителя.

Между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит, като правоотношението има потребителски характер – едната страна е физическо лице, а другата търговец.

Налице е накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, тъй като е нарушен принципът на добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, предотвратяващ несправедливо облагодетелстване на 2 едната страна за сметка на другата.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния случай, в договора за потребителски кредит формално е посочен процент на ГПР - 36,16 %. Този размер обаче не е коректно посочен, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно сумата за услугата „Динамично плащане“, която е включена на равни части във всяка една от анюитетните вноски по погасителния план и следва да се прибави в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Наред с изложеното, процесната клауза „Динамично плащане“ представлява скрита възнаградителна лихва. Това е изводимо от начина, по който е уговорена процесната допълнителна услуга, а именно заплащането й е предвидено изначално в договора и погасителния план на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска.

Не на последно място, атакуваната клауза противоречаи и на разпоредбата н а чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В заключение, клаузата предвиждаща заплащане на такса „Динамично плащане“ от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПК вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК, поради което предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

По разноските

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. На същия следва да се присъди сума в размер на 50 лв. (петдесет лева), представляваща разноски в производството за държавна такса.

Ответникът следва да бъде осъден и да заплати в полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата следва сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД от В. С. П. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Г. Б.“ № * срещу „*“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ № *, ет. *, клаузата на чл. 9, ал. 2 по Договор за кредит № МАХ_* от 14.03.2022 г., предвиждаща заплащане на такса „Динамично плащане“.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ № *, ет. *, да заплати на В. С. П. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Г. Б.“ № *, сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща разноски в производството за държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „*“ ООД с ЕИК:

*, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ № *, ет. *, да заплати на адв. Д.

М. М. от САК с адрес на адвокатската кантора: бул. „А. С.“ № *, ет. *, оф. *, сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните!

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4