Решение № 18929 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18929 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110149551 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на ........... ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. ........, срещу Е. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ............... с която са предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца на следните суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № ...........: 1./ 2 509,33 евро, с левова равностойност 4 907,83 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. ............... абонатен № .............., за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.11.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ 267,13 евро, с левова равностойност 522,46 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за период от 15.08.2023 г. до 15.11.2024 г., 3./ 41,83 евро, с левова равностойност от 81,81 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.11.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ 7,44 евро, с левова равностойност 14,56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 15.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 70667/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответницата е собственик на процесния жилищен имот и като такъв има качеството на потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи 1 условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. За непогасените вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило в срок писмено възражение. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с изразено становище за неоснователност на исковете. Не оспорва доставката на топлинна енергия в сочения от ищеца размер, но счита, че съществува неяснота относно начина на формиране на претендираните суми, вкл. счетоводното им отразяване и изразява съмнение, че в предявените претенции са включени суми, дължими за стар период. Поради последното твърди, че не е заплатила начислените й суми. Моли за отхвърляне на предявените искове.

С определение № 14391/15.04.2026 г., съдът е конституирал, на основание чл. 219 ГПК, „.............“ АД като трето лице-помагач на ищеца „...............” ЕАД. Третото лицепомагач не изразява становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 70667/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от материалите по което се установява, че на 27.11.2024 г. ........... ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. Д. К., ЕГН **********, за присъждане на следните суми: 1./ 4 907,83 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. ............... абонатен № .............., за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.11.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ 522,46 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за период от 15.08.2023 г. до 15.11.2024 г., 3./ 81,81 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.11.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ 14,56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 15.11.2024 г. Претендират се и разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 09.12.2024 г. по ч. гр. д. № 70667/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата Е. Д. К. е депозирала възражение срещу постановената заповед за изпълнение, в което бланкетно е оспорила дължимостта на претендираните суми.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и 2 вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен идентитет.

С оглед на процесуалното поведение на страните, с проекта на доклад, обективиран в определение № 14391/15.04.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 30.09.2026 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 ГПК, СРС е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за посочените в исковата молба отчетни периоди между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на ТЕ до собствения на ответницата имот с адрес: гр. ................ Фактът, че ответницата е изключителен собственик на описания жилищен имот, вкл. е била такъв в исковия период, се установява по категоричен начин и от съвкупния анализ на приобщения по делото писмен доказателствен материал – Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 78 от 06.09.1994 г. по дело № 19647/1994 г. по описа на нотариус ........., I-ви нотариус при Софийската нотариална служба към Софийски районен съд, въз основа на който ответницата и съпругът й ........ са придобили процесния имот; справка от Национална база данни „Население“, видно от която ........ е починал, като е оставил едно дете – ..........., от което може да се направи извод, че със смъртта на ........ и по наследствено правоприемство от него синът му ........... е придобил вещни права върху апартамент № 1; и Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 12 от 17.08.2018 г. по описа на нотариус .............., въз основа на който ........... се е разпоредил с вещните си права върху имота в полза на ответницата Е. Д. К., в резултат на което тя е станала негов изключителен собственик.

По делото е представен и приет протокол от проведено на 13.09.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ............ според който етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „............. инженеринг“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 23.09.2002 г. е сключен договор между „............. инженеринг“ ООД и етажната собственост с адрес: в гр. ......... ......., по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "..............." ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № Д-0-68/03.06.2020 г., сключен между ........... ЕАД – възложител и „.............“ АД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са представени и приети Общо потребление (фактура) № 1025045963/30.06.2023 г. и Общо потребление (фактура) № 1032669189/30.06.2024 г., издадени за отчетни периоди 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. и 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ............... номер на инсталация ......... с посочен получател Е. Д. К..

С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото 3 дружество за абонат 4000248779.

От третото лице – помагач „.............“ АД, с молба от 03.06.2026 г., са представени и приети като доказателства по делото 2 броя изравнителни сметки за топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № ........... за процесните отчетни периоди, с посочен в тях клиент Е. Д. К., както и 2 броя талони за реален отчет на уреди за дялово разпределение за отчетни периоди 2022 г. – 2023 г. и 2023 г. – 2024 г. в апартамент № 1 от служител на ФДР, с посочен в тях клиент Е. Д. К. и саморъчно положен за последната подпис, неоспорен в процеса.

С оглед на процесуалното поведение на страните, с проекта на доклад, обективиран в определение № 14391/15.04.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 30.09.2026 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 ГПК, СРС е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за посочените в исковата молба отчетни периоди е доставена топлинна енергия в процесния имот на претендираната с исковата молба стойност.

В писмения отговор на исковата молба ответницата заявява, че не е извършвала плащания в погашение на задълженията, възникнали за доставка на топлинна енергия в апартамент № 1 в процесните отчетни периоди, което изявление съдът цени по реда на чл.

175 ГПК като признание на неизгодния за ответната страна факт, че същата не е погасила процесните вземания чрез плащане.

Към писмения отговор на исковата молба се прилага платежен документ от 26.03.2024 г., удостоверяващ извършено от ........... плащане в полза на ........... ЕАД в погашение на задължения по ч. гр. д. № 68323/2023 г. на СРС, възникнали за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., т. е. за период, предхождащ исковия такъв – обстоятелство, което ответната страна сама признава в отговора на исковата молба, което изявление съдът цени по реда на чл. 175 ГПК.