Решение № 22196 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22196 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110152996 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК от С. Н. И., чрез адв. П., против „*******“ ООД за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата не дължи на дружеството сумата от 688.57 лв., представляваща уговорена в чл. 11 от сключения между страните договор за потребителски кредит № ********* г. неустойка, тъй клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД – поради заобикаляне забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради противоречието й с добрите нрави, евентуално на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП – поради неравноправния й характер.

Ищцата твърди, че сключила с ответника договор за потребителски кредит № № ********* г., съгласно който получила сумата от 1 000.00 лева, която следвало да върне в срок от 6 месеца считано от датата на сключването. Съгласно чл. 11 от договора ищцата дължала на „*******“ ООД неустойка в размер на 688.57 лева. Сочи, че неустойката е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл.2 ЗЗД поради заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като размерът на неустойката не е включен в размера на ГПР. Същевременно, невключването на размера на претендираната неустойка в размера на ГПР представлявало и нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗПотребителите. Изтъква, че така предвидената неустойката не носи типичната си обезщетителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от неблагоприятните последици за кредитора. В условията на евентуално, твърди, че неустойката противоречи на добрите нрави, понеже стойността на претендираната неустойка е в размер на над 65% от стойността на получения кредит, което само по себе си нарушавало и принципа на добросъвестност и справедливост. Поддържа се, че последната е неравноправна, тъй като с нея рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция да извърши предварителна оценка на платежоспособността на длъжника се прехвърля върху длъжника.

Изложени са подробни доводи, касаещи обстоятелството, че така уговорена неустойката има характера на „скрита лихва“ в полза на кредитора.

В срока по чл 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

1

Ищецът в открито съдебно заседание прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, след като съобрази искането на ищеца и при отчитане на представените по делото писмени доказателства, намира че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения:

На ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За проведеното съдебно заседание ответникът е редовно призован.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, като не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание по делото.

Наред с изложеното, съдът приема, че предявеният иск, с оглед липсата на възражения от ответника и при отчитане на представените писмени доказателства, се явява вероятно основателен, поради което на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски, за чието извършване са представени своевременно доказателства, а именно за държавна такса в размер на 50.00 лева. Последният е бил представляван от адвокат по чл.38, ал.2 ЗАдв., поради което в полза на адв. П. И. П., л.№ ******* от ХАК, следва да се присъдят разноски в общ размер на 400.00лв.

Така мотивиран и на основание чл. 238 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че С. Н. И. с ЕГН: **********, с адрес: гр.

********** не дължи на „*******“ ООД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление: гр. ******************* сумата от 688.57 лв., представляваща уговорена неустойка в чл. 11 от сключения между страните договор за потребителски кредит № ********* г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „*******“ ООД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление: гр. *********, да заплати на адв. П. И.

П., л.№ ******* о т ХАК, съдебен адрес: ****** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „*******“ ООД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление: гр. ********* да заплати на С. Н. И. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ********** разноски за държавна такса в размер на 50.00лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2