Решение № 197 от 17.11.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Бяла, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20254510200215 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по жалба от Г. Д. Р. от гр.П. Т. против НП №25-0247-000288 от 10.07.2025г. на Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Бяла, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца.

Жалбоподателят навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, подробно изложени в жалбата, поддържани и допълнени в с.з от процесуалния представител на жалбоподателя. На посочените основания молят наказателното постановление да бъде отменено.

Претендират се направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган – Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Бяла не е изпратил представител и не е взел становище по жалбата.

Районна прокуратура – Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя Г. Д.

Р. започнало със съставянето на 01.07.2025г. на АУАН от св.П. Д.-полицай при РУ-Бяла, за това, че на 11.07.2024г. в 16,27 часа, в гр.Б., на ул.“К. Ф.“ №., посока гр.В.Т. управлява лек автомобил „П. К.“ с peг.№ ...., собственост на И.

1

П. Р., като извършва следното нарушение: Превишава максимално разрешената скорост за населено място от 50км/ ч въведена с пътен знак "В26", като се движи със скорост 116 км./ч. Нарушението било установено с техническо средство АТСС СПУКС ARH САМ S1 с инвентарен № 120ссb8 фиксиращо дата, час и скорост чрез заснет видеоклип № 0073437.

Наказуемата скорост след приспаднат толеранс от -3% на техническото средство е 112 км / ч. Скоростта е превишена с 62 км./ч. АУАН бил съставен във връзка с Постановление по преписка рег. № 6411 / 2024 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Велико Търново, № 3M-135 / 2024 г. по описа на ОД МВР-В.Търново, където собственика на процесното МПС И. П. Р. посочил, че съпругата му Р. е управлявала автомобила в момента на извършване на нарушението. Актът бил предявен на Р. на същата дата-01.07.2025г. и подписан от нея без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения срещу акта. Така, на 10.07.2025г., въз основа на АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на Р., на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, административни наказания „Глоба” в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца.

В хода на съдебното производство били изискани материалите по ДП №ЗМ-135/2024г. по описа на ОДМВР-гр.В.Търново,пр.преписка №6411/2024г. по описа на РП-В.Търново, въз основа на които било издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.01.2025г., водено за престъпление по чл.313, ал.1 от НК. Установено било в досъдебното производство, че собственикът на автомобила Иван Русанов съставяйки декларацията по чл.188 от ЗДвП на 29.07.2024г., чрез служителката му Т. И., се е намирал в заблуждение относно лицето, което реално било вписано за водач на автомобила/И. М./, извършил процесното нарушение на скорост, поради което не бил осъществен от субективна страна съставът на престъплението по чл.313, ал.1 от НК. Същевременно Р. твърдял, че съпругата му –жалб.Р. е управлявала автомобила на инкриминираната дата и място. Последната в показанията си пред разследващите органи също потвърдила това обстоятелство.

С оглед установяване авторството на деянието по регистрираното нарушение в АИС ЕЦОН, органите на РУ Бяла изискали информация от началника на отдел „Разследване“ при ОДМВР-В.Търново относно наличието на постановен акт по досъдебното производство. Впоследствие, с писмо, вх.

№247-000-605/10.06.2025г., на РУ-Бяла било изпратено копие от постановлението на РП-В.Търново.

Фактическата обстановка по делото е установена от съда след преценка на приложените и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства–показанията на св.Д.,АУАН, НП, разпечатка от АИС-АНД, снимка от автоматизирано техническо средство, снимка на разположението на АТСС, справка за нарушител, справка АИС-КАТРегистрация, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, протокол от проверка на АТТС, удостоверение за одобрен тип 2 средство за измерване, Постановление на РП-В.Търново и материали по ДП, както и останалите материали по преписката и допълнителни писмени доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Неоснователно е възражението, че АУАН е съставен извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. Тримесечният срок започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на този орган повече от три месеца от откриване на нарушителя е пречка за съставяне на акта - изключва отговорността на нарушителя. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН започва да тече за всички контролни органи, натоварени паралелно да водят борба против едни и същи нарушения, от деня, в който за първи път е открит нарушителят. В този смисъл е Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/81 г. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК понятието "откриване на нарушителя" по смисъла на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН , не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. В случая не може да се приеме, че извършителят е бил известен на съответните контролни органи до момента на получаване на Постановлението на РПВ.Търново, тъй като същият е установен в хода на досъдебното производство от разследващ полицай при ОДМВР-В.Търново, който не е контролен орган, компетентен да съставя АУАН. За органите на РУ Бяла нарушителят е станал известен не на 23.01.2025г., както твърди процесуалния представител на жалбоподателя, а на 10.06.2025г. и от тази дата до съставянето на акта на 01.07.2025г., тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е изтекъл. Не може да се приеме, че контролните органи са бездействали и не са проявили нужната инициатива по установяване на нарушителя, или пък че се касае за субективна преценка на длъжностното лице кога да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Установява се от материалите по АНП и от тези по досъдебното производство, че е водена кореспонденция между органите на РУ Бяла и разследващите органи, като с писмо от 02.05.2025г. е поискана информация за окончателен акт по воденото разследване, за да бъде взето административно отношение по констатираното нарушение.След получаване на прокурорския акт и при наличието на вече обективни данни за 3 нарушителя, е бил съставен АУАН в рамките на предвидения в чл.34 от ЗАНН тримесечен срок. Не е изтекъл и давностният срок - 1 година от извършване на нарушението, визиран в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, доколкото нарушението е от 11.07.2024г., а НП е издадено на 10.07.2025г.

Отделно от това, в хода на съдебното производство са представени и събрани всички относими доказателства, които доказват извършеното нарушение и законосъобразния начин на установяването му. В тази насока съдът кредитира показанията на св.Д., тъй като са логични, обективни и кореспондират със събраните писмени доказателства. Представен е и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. С цитираната наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като са предвидени редица задължения за контролните органи при използването на тези технически средства. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от наредбата, като част от правилата за използване на АТСС, предвижда, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Наличието на такъв протокол е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, както и че са спазени всички останали правила. Наличен по делото е и снимков материал, който съдържа информация както за процесното МПС, така и за датата, часа и мястото на заснемане, за номера на техническото средство, разположението на АТТС.

Съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. По този начин категорично се установява, че на дата 11.07.2024г. в 16,27 часа, в гр.Б., на ул.“К. Ф.“ №., посока гр.В.Т. е установено и заснето с АТСС управление на процесния автомобил с посочената скорост от 116 км/ч. Последното обстоятелство не се и оспорва от страна на жалбоподателя. С оглед данните в Постановлението на РП-В.Търново и материалите по пр.преписка следва да се приеме, че лицето управлявало процесното МПС на посочената в НП дата и място е именно жалбоподателя Р., която също не отрича авторството на деянието.

Основателно е възражението в жалбата, че е налице нарушение в правната квалификация на деянието. Става ясно от писмените доказателства, 4 че нарушението е допуснато в населено място-гр.Б., ул.“К. Ф.“ ., където важат правилата за ограничение на скоростта в населено място по чл.21, ал.1 от ЗДвП и съгласно нормата скоростта, която не трябва да се превишава е 50км/ч. Дори и да е имало поставен пътен знак В 26 с ограничение на скоростта от 50 км/ч, следва да се приеме, че в случая нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП не е нарушена, тъй като същата предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Доколкото се касае за населено място с нормативно въведена разрешена скорост от 50км/ч с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, посоченото ограничение с пътен знак В 26 би било приложимо ако със знака е въведено ограничение, различно от 50 км/ч. Следователно нарушението е по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което АНО е допуснал нарушение на материалния закон в НП като го е квалифицирал по неправилната материална норма на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Това нарушение е от категорията нарушения, които биха могли да бъдат отстранени от въззивния съд с оглед задължителните указания в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, съгласно които районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, на основание чл.

337, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН.Тази възможност за преквалификация на деянието може да бъде приложена, тъй като са спазени всички останали изисквания за редовност на ЕФ и по категоричен начин е установена самоличността на нарушителя. Приложената санкционна норма на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е съответна на нарушението и касае извършено нарушение на скорост в населено място. Съгласно текста на нормата Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва: т.6. за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В този смисъл АНО правилно е определил основанието и размера на приложената санкция, доколкото в случая превишението е с 62 км/ч.