Протокол № 55 от 29.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 55 гр. Пазарджик, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500962 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят Й. Д. С., редовно призован, не се явява. За него адв.Т.

Ж., редовно упълномощена.

Ответникът „И.“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. За него се явява адв. Т. Д.М., редовно упълномощена.

Адв.Ж.: - Да се даде ход на делото.

Адв.М.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение рег.№392/28.08.2025г. постановено по гр.д.№***/202г. по описа на РС- П. е осъден „И.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: с.Б.. общ. Б., представлявано от управителя И.Г.П., да заплати на Й. Д. С., с ЕГН **********, от с.Б., ул.„Т. №1, на основание чл.215, ал.1 от КТ, командировъчни пари в размер на 1155 евро /с левова равностойност от 2258,95лв./, за месец май на 2023г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 1 18.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен предявения иск за командировъчни пари за разликата над 1155 евро до претендирания от ищеца размер от 1736 евро и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава в размер на 260 евро за периода от 10.06.2023г. до датата на подаване на исковата молба в съда.

Осъден е „И.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ.Б., представлявано от управителя И.Г.П., да заплати на Й. Д. С., с ЕГН **********, от с.Б., ул.„Т. №1, на основание чл.128, т.2 от КТ, брутно трудово възнаграждение в размер на 146,07лв., дължимо за периода 01.06.2023г.- 07.06.2023г., ведно със законната лихва за забава в размер на 15,13лв., дължима за периода от 10.06.2023г. до 17.03.2023г. вкл., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 18.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен акцесорния иск за заплащане на лихва за забава за разликата над 15,13лв. до претендирания от ищеца размер от 300,00лв.

Осъден е „И." ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: с.Б.. общ.Б., представлявано от управителя И.Г.П., да заплати на Й. Д. С., с ЕГН **********, от с.Б., ул.„Т. №1, на основание чл.224 от КТ, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва: сума в размер на 401,70лв. за 10 дни неизполван платен годишен отпуск за 2021г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума в размер на 34,25лв., дължима за периода от 01.08.2023г. до 17.03.2023г. вкл. и сума в размер на 321,26лв. за 8 дни неизполван платен годишен отпуск за 2023г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума в размер на 27,39лв., дължима за периода от 01.08.2023г. до 17.03.2023г. вкл., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда18.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за сумата над 401,70лв. до пълния предявен размер от 482,04лв. за 12 дни неизполван платен годишен отпуск за 2021г. и за сумата от 803,40лв. за 20 дни неизполван платен годишен отпуск за 2022г., както и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава за сумата над 34,25лв. до пълния претендиран размер от 200,00лв. и за периода от 01.12.2022г. до 31.07.2023г., за сумата от 200лв.- лихва за забава за периода от 01.12.2023г. до датата на подаване на исковата молба в съда и за сумата над 27,39лв. до пълния претендиран размер от 100,00лв. и за периода от 07.06.2023г. до 31.07.2023г.

Осъден е, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от исковете, „И.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: с.Б.., общ.Б., представлявано от управителя И.Г.П., да заплати на Й. Д. С., с ЕГН **********, от с. Б., ул.„Т. №1, сторените от него разноски по делото в размер на 988,01лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Осъден е, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете, Й. Д. С., с ЕГН **********, от с.Б., ул.„Т. №1, да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: с.Б., общ.Б., 2 представлявано от управителя И.Г.П., сторените от него разноски по делото в размер на 758,99лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Осъден е „И." ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ.Б., представлявано от управителя И.Г.П., да заплати по сметка на РС- П. разноски в размер на 373,00лв. за държавна такса, експертиза и превод на документи съобразно уважената част от исковете.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Й. Д. С., чрез пълномощника му адв.Т. Ж., в частта, с която съда е отхвърлил иска за изплащане на командировъчни пари за разликата над 1155 евро до пълния предявен размер от 1736 евро за м. май 2023г., както и в частта с която е отхвърлена претенцията за заплащане на мораторна лихва, в размер на 260 евро по предявения иск по чл.215 от КТ за м. май 2023г.

Обжалва се решението и в частта с която съдебният състав е отхвърлил иска за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 803.40 лв. за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. ведно с мораторната лихва от 200 лв. за периода от 01.12.2022г. до 31.07.2023 г. както и в частта за съдебните разноски.

Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано.

Сочи се, че за да постанови обжалваният акт, съдебният състав е приел, че от събраните и приети по делото писмени доказателства. /Трудов договор №029/27.09.2017 г., ведно е длъжностна характеристика/ се доказва, че за периода от 17.02.2016г. до 07.06.2023 г., ищецът С. е полагал труд при ответника на различни сходни длъжности. Като последно е заемал длъжност „Монтажник, производствен контрол“ в ответното дружеството и договорът му е прекратен със Заповед от 07.06.2023 г. за прекратяване на трудов договор №029/27.09.2017 г. От изслушаните гласни показания, съдебният състав извежда извода, че ищецът С. към м. май 2023 г. е бил във валидно трудово правоотношение с ответника, престирал е труд в полза па ответника на територията на Република Ф. и му се дължат командировъчни, които не са заплатени. За да определи размера на дължимите пари за неизплатени командировъчни на ищеца С., съдебният състав в обжалвания акт, приема, доколкото няма изложени твърдения да са ползвани хотели, квартири или други места за насТ.ване, че сумата която се дължи е 55 евро на ден за 21 работни Ф. /след извършена справка в уикипедия за официалните почивни дни/.

Твърди се, че изводът на съдебния състав е неправилен, доколкото прилага неправилно материалния закон, без да съобрази, че установените в НСКСЧ дневни командировъчни пари могат да бъдат намалявани само при изрично определени случаи, посочени в наредбата. Такава е хипотезата на поемане на част от разходите от приемащата държава или организация при установен относителен дял на разходите по чл.18, ал.3, вр. ал.20, ал.2 НСКСЧ. или при 3 осигурен от приемащата държава пълен пансион в натура, когато се изплаща 30 на сто от полагащите се дневни пари- чл.20, ал. 1 НСКСЧ.

Визира се, че нормата на чл.18, ал.1 НСКСЧ е обща и изяснява, че с дневните пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи на командированото лице в чужбина. В съдебната практика, както и в чл.5 от НСКСЧ се приема, че писмената заповед за командироване следва да съдържа начална дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни. Видно от представената заповед за командироване от ответната страна, същата не съдържа такава информация. А от събраните гласни показания, както и от приетите разпечатки от приложението „Вайбър“ безспорно се установява, че въззивника С. е полагал труд през целия месец май и е изпълнил трудовите си задължения към възз. страна, с оглед което командировъчни пари му се дължат за целия период на месец май 2023г. или за 31 дни, без значение от обстоятелството, че не е установената датата на излизане от държавата Ф..

В тази връзка се твърди, че неправилно съдебният състав е намалил размера на дължимата сума за командировъчни пари на ищеца С., като е приспаднал почивни и празнични дни, доколкото не са и събирани доказателства в тази насока.

На следващо място се сочи, че решението в тази част е постановено и при съществени процесуални нарушения. След запознаване с ИМ, приложените писмени доказателства към нея, както и постъпилия отговор от ответната страна, първоинстанционният съдебен състав, изготвя проекто- доклад, обективиран в Определение, с което насрочва първо по делото о.с.з. и разпределя доказателствената тежест, на основание чл. 140 ГПК.

Визира се, че от приетия, като писмено доказателство трудов договор се установява, че ищецът С. е бил назначен на длъжност „монтажник, производствен контрол“, при 8 часов работен ден, без да е посочено продължителността па работната седмица и с право на платен годишен отпуск от 20 работни дни. Не е посочено в договора и как следва да се изчислява работното време, дали не е на сумарно такова и кои дни от седмицата за ищеца се явяват почивни и кои работни.

Сочи се, че в нарушение на чл.145, ал.1 ГПК, съдебният състав не е указал на страните, в частност на ищеца С., доколкото се касае и за командироване в чужбина, фактите, който имат значение по делото и не е предоставил възможност да допълване на фактическите му твърдения в тази насока, за да се установи каква е била продължителността на работната седмица във Ф. и по колко часа на ден е полагал труд, досежно и ползвал ли е почивни дни.

Поддържа се становище, че изводите на съдебния състав, че се дължат командировъчни пари за 21 дни на ищеца за м. май 2023г. са неправилни, доколкото не са изложени и конкретни мотиви, как съдебният състав стига до този извод.

4

Твърди се, че препращането към справка в „Уикипедия” за броя на работните и почивните дни във Ф. през месец май 2023г., без да се събират доказателства по делото за тези обстоятелства е необосновано.

Визира се, че от събраните и приети пред първоинстанционния съд доказателства не може да се обуслови правилен извод за броя на работните дни, положени от въззивника С. през м.май 2023г. във Ф., а именно: да изясни дали страните са уговорили сумирано или подневно изчисляване на работно време, както и начина на разпределение на работното време- дали е било с променливи граници, дали работният ден е бил разделен и по какъв начин, дали работният ден е бил нормиран или ненормиран.

Счита се, че тези обстоятелства следва да бъдат установени във въззивното производство въз основа на събрани писмени и гласни доказателства.

Сочи се, че по претенцията на ищеца С. за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022г., съдебният състав приема, че от допусната и изслушана по делото СИЕ се установява по разчетно платежна ведомост, съхраняваща се при ответника за 2022г., че сумите за платен отпуск са отразени за съответния период и няма данни да не са изплатени, заедно със заплатата му.

Твърди се, че изводите на съдебния състав са неправилни и необосновани, същите не кореспондират със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Неправилно е ценено от съдебния състав, само изслушаната СИЕ, без да са обсъдени представените и приети по делото писмо от ДИТПазарджик, както и гласните показания на свидетелите, установяващи различни факти досежно ползването на платен годишен отпуск и неговото заплащане от страна на ответника.