Решение № 828 от 20.06.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№……………. гр. Варна, 20.06.2022 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд –

Варна, ХХIХ състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: Кремена Данаилова при секретаря Ангелина

Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело №2316/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален коД. /ДОПК/.

Образувано е по жалба от „М.Т.11“ ЕООД, ЕИК *********, с управител Р.С.С. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320006480-091-001/10.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение №199/21.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в следния размер: м.07.2017 г. 46552,84 лева – главница и 18053,60 лева

– лихви; м.08.2017 г. 15040,35 лева – главница и 5703,26 лева – лихви; м.10.2017 г. 7200 лева – главница и 2608,21 лева – лихви; м.11.2017 г. 416517,43 лева – главница и 147412,68 лева – лихви; м.12.2017 г. 2890702,36 лева – главница и 998175,13 лева – лихви; м.08.2018 г. 11400,13 лева – главница и 3166,96 лева – лихви;

Всичко: 3 387 413,11 лева – главница и

1 175 119,84 – лихви.

Общ размер на задълженията 4562532,95 лева.

В жалбата и в уточняваща писмена молба се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения РА поради издаването му в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че се касае за транзитни продажби, поради което относно покупко – продажбата на минерални торове не са налице доказателства за складове, товарене и разтоварване. Налице са договори между две страни, крайния получател е трето лице, поради което сделките отговарят на чл. 329 от ТЗ. От събраните доказателства намира, че се установява че има реална стока, торове разтоварени на пристанище в насипно състояние, транспортирани за пресипване в бит боксове, след това са транспортирани до крайни клиенти, стоката е заплащана по банков път, като е представен протокол за насрещно прихващане.

Излага, че при торовете има специфика при търговията.

Земеделските производители поръчват торове на търговци на торове, те от своя страна поръчват торове на търговци на едро, понякога капарират количества, с оглед цената. По подобен начин работят и борсите, като се договаря цена на все още непроизведена стока, която до производството си се препродава на много крайни купувачи.

Сделките на „Б.Б.“ АД и „Агрофет 69“ ЕООД са приети за действителни, а тези на жалбоподателя за фиктивни, при условие че всички дружества са декларирали продажбите, издали са фактури и са извършили плащания.

Намира за неправилен извода за наличие на свързани лица. Налице са доказателства за транзитни продажби по чл. 329 от ТЗ. Органите по приходите е било необходимо да изследват твърденията на лицата в обясненията отговарят на действителното. Уговорките между страните не е задължително да са включени в договор. Наличието на такива следва да се установи от доказателствата за транспорта, фактурирането и разплащането. В случая писмените обяснения не са преценени и не е проследена веригата от доставчици до крайния клиент, в нарушение на чл. 14, §1 от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28.11.2006 г.

Отправено е искане за отмяна на оспорения РА. В съдебно заседание, чрез процесуален представител жалбата се поддържа.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „ОДОП“ –

Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт К.Д., оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Подробни мотиви за законосъобразност на РА са изложени в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, които поддържа. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 23217, 60 лева. В писмено становище са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното дружество е декларирало покупки през данъчни периоди: м.08/2018 г., м.07/2017 г., м.08/2017 г., м.10/.2017 г., м. 11/2017 г. и м.12/2017 г., по които е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 3387413,11 лв. по 58 броя фактури, издадени от „А. 69“ ЕООД /л.

1863/, „Б.Б.“ АД /л.1854-1855/, „Е.А.Б.“ ЕООД /л. 1846/, „Ай Ди Трединг 2011“ ЕООД /л.1843/, „Булхимтрейд“ ООД /л.1841/, „Бризтрейд“ ЕООД /л.1833/, „Аксереал България“ ЕООД /л.1830/. „Бондър“ ЕООД /л. 828-1827/, „А.Б.“ ЕООД -/л.1824/, „Д.

ВГ“ ЕООД /л.1818/, „Неоферт“ ЕООД /л.1816/ и „Тойферт“ ЕООД /л.1810/, с предмет азотни торове.

1.Относно Фактура № **********/29.12.2017 г., издадена от „А. 69“ ЕООД е установено че липсват документи, чрез които да се установява участието на „М.Т.11“ ЕООД в заявяването, превоза, контрол на натоварването или други действия, обичайни при осъществяване на търговска дейност по посочената фактура. Липсват доказателства, че „А. 69“ ЕООД е имал информация за крайния получател на стоката, както и за транспорта.

В подадените дневници за покупки към справките-декларации за ДДС, „М.Т.11“ ЕООД няма декларирани покупки от фирмите, собственици на автомобилите, за които се твърди, че са извършили превоза по посочената фактура. Липсват доказателства за извършени заявки, организиран транспорт, контрол на доставките, кой е крайния получател на доставките и на кого е фактурирало /продало/ закупения от „А. 69“ ЕООД тор. Не са представени доказателства кога е извършен транспорта и че същия е осъществен към момента на сделката 29.12.2017 г.

2.Относно фактури 15 броя фактури описани на стр.

15-16 от РД издадени от „Б.Б.“ АД с предмет „авансово плащане“, във връзка с последваща доставка на той – урея /карбамид – гранулирана/ и „тор“ с обща данъчна основа 2231194,20 и ДДС 446238,83 лв. е установено, че не са представят транспортни документи към фактурите, както и такива, от които да се установява кой е крайния получател по фактурите, които са издадени от „Б.Б.“ АД. На кога е продадена стоката от „М.Т.11“ ЕООД.

3.Относно фактура № **********/28Л2.2017 г., издадена от „Еврохйм агро България“ ЕООД, с предмет „авансово плащане за доставка на тор - уреа гранулат“, с данъчна основа в размер на 240000 лв. и ДДС в размер на 48000 лв., е установено при ревизията, че не се представят доказателства, че „М.Т.11“ ЕООД е правило заявки за транспорт, участвало е в организацията, контролирало е товаренето и разтоварването на стоката, фактурирало е последващи продажби.

4.Относно фактура № 629/13.12.2017 г., издадена от „Ай ди трейдинг 2011“ ЕООД, с предмет „торове“, с данъчна основа в размер на 28875 лв. и ДДС в размер на 5775 лв. и ДКИ № 630/15.12.2017 г. към нея, е прието, че не е установен кой е крайния получател и от какви доказателства се установява това. Липсват доказателства как са правени заявки, доказателства за организиран транспорт, как са контролирани доставките, на кого е продало /фактурирало/ стоката.

5.Относно 7 бр. фактури, издадени от „Булхимтрейд“ ООД, с предмет „амониев нитрат ЕС тор - Неоферт“, посочени в табличен вид на стр. 29 от РД, с обща с данъчна основа в размер на 524808 лв. и ДДС в размер на 104961,60 лв., органите по приходите са приели, че липсват доказателства, че жалбоподателят е организирал транспорт и знае крайния получател на доставките.

Също така не са представени доказателства от жалбоподателя на кого е фактурирало /продало/ закупения от „Булхимтрейд“ ООД тор. Прието е, че на основание чл. 85 от ЗДДС е дължим данък в размер на 7000 лв. по фактура № **********/22.08.2017 г., издадена от „М.Т.11“ ЕООД с получател „Булхимтрейд“ ООД.

6.Относно фактура № **********/16.08.2018 г., издадена от „Бризтрейд“ ЕООД, с предмет „амониев нитрат“, посочена в табличен вид на стр. 37 от РД, с обща с данъчна основа в размер на 39996,00 лв. и ДДС в размер на 7999,20 лв. е прието, че липсват доказателства за извършен транспорт, плащания, заявки и др., доказващи действителното движение на стоките, място на съхранение на стоката, последваща реализация и складови документи.

7.Относно фактура № 49/01,11.2017 г., с предмет „амониев нитрат“, данъчна основа в размер на 207000 лв. и ДДС в размер на 41400 лв. и ДКИ № 53/20.12.2017 г. с данъчна основа в размер на 172416,67 лв. и ДДС в размер на 34483,33 лв., издадени от „Аксереал България“ ЕООД, органите по приходите са извели че не са налице доказателства, че до 31.12.2017 г. е доставена стоката на жалбоподателя.

По фактурата са платени само 41500 лева, като не са представени доказателства за останалия размер по фактурата / 34483,33 лева/ на какво основание е поискано приспадане на данъчен кредит.

8.Относно 4 бр. фактури, издадени от „Бондър“

ЕООД, с предмет „авансово плащане за тор“ и „ЕО тор-изкуствен“, с обща данъчна основа в размер на 1679920,00 лв., и ДДС в размер на 335984 лв. е прието:

- във връзка с приспаднат данъчен кредит по фактура

№ **********/21.12.2017 г., предвид подписан отказ от претенции за получаване на стоката не са представени доказателства, че е налице извършена доставка.

- по фактура №**********/22.12.2017 г. и представен към нея тристранен протокол за прихващане с дата 07.03.2018 г., подписан от „Бондър“ ЕООД, „Неоферт“ ЕООД и „М.Т.11“ ЕООД, и по фактура № **********/30.12.2017 г. с представен към нея тристранен протокол за прихващане с дата 02.02.2018 г. не са представени доказателства, че жалбоподателя е получил цялото количество стока, тъй като е подписан отказ от претенция към нея.

- за фактура № **********/30.12.2017 г., не са представени доказателства, че към датата на фактурата има извършено плащане и прехвърлено право на собственост върху стока.

9.Относно 12 бр. фактури и ДКИ, издадени от „А.Б.“ ЕООД, с предмет „авансов превод Карбамид“ и „неусвоен аванс“, с обща данъчна основа в размер на 2059955,90 лв. и ДДС в размер на 411991,18 лв. не са представени доказателства, чрез които да се установи наличие на транспортни документи за доставките, от които да се проследи движението и крайния получател на стоката; документи, удостоверяващи, че „А.Б.“ ЕООД е съобщило на ревизираното лице за предаване на платената от него стока на трето лице, „М.Т.11“ ЕООД е организирало транспорт, има бази за съхранение и му е известно крайното предназначение на стоката.

10.Относно фактура № 44/29.12.2017 г„ издадена от

„Д. ВГ“ ЕООД, с предмет „амониев нитрат Неоферт ЕС тор“, с обща данъчна основа в размер па 1248000 лв. и ДДС в размер на 249600 лв. не са представени доказателства за движение на стоката, транспорт, складови помещения, разтоварване, заявки, търговска кореспонденция.

11.Относно фактури № **********/07.12.2017 г. и №

**********/31.07.2018 г. издадени от „Неоферт“ ЕООД, с предмет „азотен минерален тор-карбамид“, с обща данъчна основа в размер на 224298,75 лв. и ДДС в размер на 44849,75 лв. не са представени доказателства за осчетоводяване, извършено разплащане, предмет на доставките, съхраняване, предаване на стоката, транспортиране. Налице ли е осчетоводяване на авансови плащания, а не на стоката. Не са представени доказателства за стоковия поток, крайния получател на стоката, начина и времето на транспортиране на стоката и реално осъществени доставки по процесиите фактури.

12.Относно 10 бр. фактури, издадени от „Т.“

ЕООД с предмет „амониев нитрат“, с обща данъчна основа в размер на 7973869,40 лв. и ДДС в размер на 1594773,88 лв. не са представени доказателства за движение на стоката – транспортни документи, място на съхранение, последващи реализации, складови документи, складови помещения и други, чрез които да се установи реалност на доставките.

Относно твърдението в жалбата, че всички доставки са транзитни, в ревизионното производство е прието, че не са представени доказателства, съгласно чл.329 от Търговския закон, че при сключване на договорите за покупко – продажба е известно, че изпълнението ще стане, чрез предаване на стоката на трето лице. Не са представени договорите и други документи, чрез които се установяват тези факти.