Присъда № 27 от 15.03.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 27/15.03.2022 г. по НОХД № 4083/2021 г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Д. СТ. В. с ЕГН: ********** , с който той е обвинен в това, че на 07.12.2020 год. в гр. Бургас, в ж.к „Зорница“, на паркинга пред УМБАЛ-Бургас, по хулигански подбуди, действайки на обществено място, без да е предизвикан от пострадалия, при демонстриране на безнаказаност и пренебрежение към установените правила и норми, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на пострадалото лице, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на устата, причинил лека телесна повреда на Б. Г. Б., род. на 05.11.1982 г., изразяваща се в избиване на два долни предни зъба, които поради липса на опоненти по горния зъбен ред, се квалифицира като временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

В първото съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане предявения от пострадалия Б. граждански иск срещу подсъдимия, с който се иска В. да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението.

Съдът конституира Б. Г. Б. като граждански ищец и частен обвинител в производството.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият В. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Пледира за признаване на В. за виновен и за прилагане на чл. 55 НК, като му се определи наказание „Пробация“, включваща три пробационни мерки. Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен, но до размера от 2000 лева. Моли разноските да се възложат в тежест на В., а веществените доказателства да останат приложени по делото.

Частният обвинител и граждански ищец не се явява в съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото, въпреки че беше редовно призован за него, поради което и не взима отношение по същество.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Р.П. – БАК напълно се присъединява към становището на РП-Бургас, както относно авторството на деянието, така и относно справедливото наказание и размерът, в който следва да бъде уважен гражданският иск.

Подсъдимият В. заявява, че се присъединява към казаното от неговия защитник, а в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. СТ. В. с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. Бургас. Той е 1 българин, български гражданин, неженен, с основно образование.

До датата на деянието В. е бил осъждан три пъти – по веднъж на наказания „Глоба“ и „Пробация“ и веднъж – по НОХД № 1445/2019 г. на РС-Бургас, в сила от 09.04.2019 г. на „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години.

На 06.12.2020 г. съпругата на частния обвинител Б. била диагностицирана с положителен тест за „КОВИД – 19“. В тази връзка тя била превозена от с. Габър, общ.

Созопол до УМБАЛ-Бургас с линейка. Около 16,00 ч. Б. пристигнал до болничното заведение със своя автомобил, където изчакал приема на жена си до полунощ. След като последната била настанена в КОВИД-отделението (вече след 00,00 ч. на 07.12.2020 г.) Б. си взел кафе от вендинг автомат и се насочил към своя автомобил, който бил паркиран на паркинга на болницата. Вървейки угрижен, срещу него се задали подс. В., св. * и св. *, които преди това били в дома на последния и употребили солидно количество алкохол.

Подминавайки Б., подс. В., непредизвикан по никакъв начин от последния, (човекът който кротко си вървял към автомобила), се върнал и без причина му нанесъл няколко удара в областта на устата. Пострадалият се присвил и паднал на земята, хванал се за устата и издал стон от болка, а подсъдимият го оставил, настигнал приятелите си, с които бързо се отдалечили. Устата на пострадалия била окървавена, а два предни долни зъба му били избити от ударите, които той изплюл на земята. След като се изправил Б. подал сигнал на тел.112 и съобщил за случилото се. По този повод било започнато настоящото досъдебно производство в рамките на което била назначена СМЕ, която констатирала, че в резултат на нанесените удари на Б. била причинена лека телесна повреда, изразяваща се избиване на два долни предни зъба, които поради липса на опоненти по горния зъбен ред, се квалифицира като „временно разстройство на здравето неопасно за живота“.

Подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, като в последвалия разпит заявил, че не желае да ползва адвокатска защита, но признава и съжалява за случилото се.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия В. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство доказателства, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: Б.Б. (л. 15, л. 16 и л. 59 от ДП); * * (л. 18 и л. 61 – 62 от ДП); * * (л. 19 от ДП); частично от показанията на:

В* (л. 20 от ДП) и И* (л. 21 от ДП).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 17-18 от съдебното производство); справка за трудови договори (л. 52-53 от съдебното производство); протокол за доброволно предаване (л. 32 от ДП) и амбулаторен лист (л. 38 от ДП).

От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л. 22-26 от ДП); протокол за освидетелстване, ведно с фотоалбум (л. 2731 от ДП) и протокол за взимане на сравнителни образци (л. 33 от ДП).

От експертизите: съдебно медицинска експертиза (л. 34-37 от ДП); съдебно – техническа експертиза (л. 43 – 46 от ДП) и съдебно-биологична експертиза (л. 52 – 53 от ДП).

2

Съдът прецени събраните в хода на производството доказателства на основание чл.

373, ал. 3 НПК, като не констатира съществени противоречия, несъответствия и непоследователност, които да разколебават направеното от В. признание. Предвид същата разпоредба първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

С оглед пълнота следва да се посочи и че съдът не кредитира показанията на св.

Чолаков и св. * – полицейски служител от 05 РУ-Бургас и то само досежно получената от подсъдимия информация в хода на проведените с него беседи. Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).

Съдът кредитира всички приложени по делото писмени доказателства и доказателствени средства, доколкото счита, че те приобщени по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените експертизи, като ги намира за задълбочени и научно обосновани.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

В конкретния случай, от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия с активни действия, изразяващи се в нанасяне на удари в главата на пострадалия, които удари са довели до избиване на два долни предни зъба, които поради липса на опоненти по горния зъбен ред, се квалифицира като временно разстройство на здравето неопасно за живота. Видно от приетата СМЕ – причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота – т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, поради което и правилно РП-Бургас е квалифицирала деянието като „лека телесна повреда“.

Престъплението е извършено и по хулигански подбуди. Безспорно между подсъдимия и пострадалия не е имало каквито и да е предишни взаимоотношения, които да индикират възможен „личен мотив” за нанасяне на ударите. На следващо място – признакът „хулигански подбуди” е особеност от субективна страна и е налице, когато посредством увреждането телесната неприкосновеност на пострадалия деецът цели да покаже явно 3 неуважение към обществото, пренебрежение към морала и незачитане на личността, което в общия случай изключва наличието на личен мотив (по аналогия със съдебната практика за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 11 (предишна т. 10) НК, напр. Решение № 600/1979 г., ІІ н.о. ВС). В конкретния случай, подсъдимият е действал с ясното съзнание, че инициирането на конфликт и нанасянето на удари по тялото и главата на пострадалия в близост до МБАЛБургас, без каквато и да е причина, безспорно представлява нарушаване на обществения ред, т. е. – на установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Безпричинната агресия от страна на млад мъж спрямо значително по-възрастния пострадал е явна демонстрация на превъзходство и незачитане на установения ред. Действията на подсъдимия са съвсем явен израз на унижение към пострадалия, като подс. В. ясно е съзнавал, че същите ще станат достояние на намиращите се в близост негови приятели, но въпреки това ги е извършил.

Установеният правов ред в Република България не може да търпи такова унизително и пренебрежително отношение към личността на отделния гражданин и към обществения ред, като цяло, още повече имайки предвид, че се касае за посегателство осъществено след употреба на алкохол, безцеремонно и непредизвикано. В случая се засяга далеч не само личността на пострадалия, но се засяга и то грубо, самият обществен ред, включително усещането у обществото за държавност. С инкриминираното си поведение подс. В. показва изобщо на обществото, че той не е обвързан с неговите правила на поведение, че няма да се съобразява с него, демонстрирайки пренебрежително отношение към съществуващите обществените порядки. Нарушението на обществения ред в случая е именно грубо.

Демонстрацията срещу установения ред е брутална, без подсъдимият да покаже изобщо свян в тази насока, без да се церемони. Чрез тази демонстрация се нарушава важен държавен и обществен интерес във връзка с необходимостта у гражданите да съществува усещане за държавност, усещане за ред и сигурност, за върховенство на закона и за равнопоставеност на субектите пред него. Изразеното от подсъдимия неуважение към обществото е явно. То не буди никакво съмнение предвид безцеремонността на неговите действия и определено е израз на висока степен на открито неуважение към личността (по смисъла на указанията по т. I. 2 от от ППВС № 2/1974 г.).