Решение № 135 от 02.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Плевен, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500145 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „***“ АД с ЕИК********** срещу Решение № 1967/ 14. 12. 2025 г. о гр. д. № 4742/ 2025 г. по описа на Плевенския районен съд.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат отхвърлени предявените искове, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемият В. Г. В. с ЕГН********** е изразил становище чрез процесуалния си представител адв.

П. К., че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски във въззивната инстанция.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на 1 въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение предвид разпоредбата на чл. 269 , изр.1 ГПК е валидно и допустимо.

С първоинстанционното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е постановил следното:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 124 ГПК вр. чл.

70,ал.5 КТ, клаузата за шест месечен изпитателен срок на служителя, уговорена в полза на работодателя, съдържаща се в чл. 1 на трудов договор №17/15.04.2025 г., сключен между В. Г. В. като служител и „***“ АД, ЕИК**********, представлявано от Г.М. като работодател, поради заобикаляне на закона.

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, уволнението на В. Г. В., извършено на осн. чл. 71,ал.1 КТ със Заповед №7/23.06.2025 г. на „***“ АД, ЕИК **********, представлявано от Г.М..

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ В. Г. В., ЕГН **********, на заеманата от него преди уволнението длъжност „***“ в „***“ АД, ЕИК **********, в база Я.-спомагателни звена.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК **********, представлявано от Г.М., да заплати на В. Г. В., ЕГН **********, на основание чл.225,ал.1 от КТ, сумата от 1701,30 лв. представляваща обезщетещение за оставяне без работа поради незаконно уволнение в периода от 23.06.2025 г. до 21.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 31.07.2025лв. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК **********, представлявано от Г.М., да заплати на В. Г. В., ЕГН **********, на основание чл. 225,ал.2 от КТ, сумата от 2139,00 лв., представляваща обезщетение за разликата в получаваното трудово възнаграждение преди незаконното уволнение и получаваното след 2 това по-ниско трудово възнаграждение по трудов договор №**/21.07.2025 г. сключен с „Климсит“ ЕООД, за периода от 22.07.2025 г. до 14.11.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 31.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК **********, да заплати на В. Г. В., ЕГН **********, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК сумата от 800,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, представляваща сторените разноски пред първа инстанция.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ********** на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК да плати в полза на съдебната власт по сметка на РС Плевен, сумата от 603,61 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице и държавна такса за разгледаните осъдителни искове.

За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че основателността на предявения отрицателен установителен иск с правно осн чл.124 ГПК вр. чл. 74,ал.4 вр. Чл. 70, ал.5 КТ, е предпоставен от установяването на твърдения опорочаващ клаузата за изпитване на служителя по чл. 70, ал. 1 КТ факт, уговорена в трудов договор №17/15.04.2025 г. сключен между страните. Приема се от съда, че заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства.Макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат.

Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена недопустима е нейната по далечна цел. Тоест клаузата за срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени изисквания по чл. 70 КТ (трудовият договор е първи между страните за определена длъжност), може да е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя, с посоченото по-горе, ред на чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа. В подкрепа на изложените мотиви районният съд е цитирал трайна съдебна практика изразена в Решение на ВКС, четвърто г. о. по гр. д. 621/09 г.;

Решение № 118 от 4.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6968/2014 г., III г. о., ГК,. В конкретния случай районният съд е установил, че макар формално да не противоречи на чл. 70, ал. 5 КТ, понеже клаузата за изпитване на служителя В.

3 в полза на работодателя, съдържаща се в сключения трудов договор №17/15.04.2025 г., е първи между страните за изпълняваната работа, клаузата за срок за изпитване не преследва типичната й и позволена цел да провери годността на работника/служителя за изпълняваната работа. Качествата на служителя в случая са проверени и оценени от работодателя, който макар различно ЮЛ е само формално нов. Установено е по делото въз основа на трудов договор №17/15.04.2025 г., трудов договор №9/15.08.2023 г., показанията на свидетелите К. и М., справка от търговския регистър и длъжностни характеристики, че работодателят по двата трудови договори е един и същ(Г.М.), местоработата и заемната от ищеца длъжност е една и съща (спомагателна база с. Я., ***-***). Посочените доказателствени средства по своята съвкупност създават несъмнено убеждение в съда за съществуването на горепосочените обстоятелства. От справката от ТР е установено, че двете юридически лица – „Марини Транспорт“ ЕООД и „***“ АД имат едно и също седалище и адрес на управление в гр. П., един и същи клон към който е работил ищеца в с. Я., едни и същи собственици и представители. От друга страна и в двата трудови договора на ищеца е посочена една и съща месторабота, една и съща длъжност, и най-вече един и същи работодател – Г.М.. Посочено е, че дружествата са представлявани отделно от едно и също лице, легитимирало се като работодател на ищеца и по двата трудови договора. От длъжностната характеристика на ищеца и по двата договора за заеманата от ищеца длъжност „***-***“ си установява, че същата е еднаква не само по своето наименование, но и като трудови функции, като е запазено естеството на основната трудова функция – техническа поддръжка и превантивна дейност по поддръжка на машини, оборудване и съоръжения, поправка на повредени части и т.к. Тези изводи се подкрепят и от показанията на свидетеля К. затова, че полаганият труд е идентичен и фактически са поправяните машини и съоръжения на „***“ АД, докато двамата с ищеца са работили в „Марини Транспорт“ ООД. Не се установява съществена разлика в трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност в двете дружества.

Въззивният съд възприема мотивите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното решение, като счита, че при сключване последователно на двата процесни трудови договора с ищеца е налице 4 заобикаляне на закона. В случая целта на работодателя не е да се изпита и установи професионалния опит и качеството на работа на работника, а да се използва института на трудов договор с изпитателен срок, за да се прекрати трудовия договор при облекчени за работодателя условия, които биха възникнали при безсрочен трудов договор. Районният съд подробно въз основа на установените юридически факт е обосновал заобикалянето на закона, което обосновава недействителност на клаузата в трудовия договор за изпитване на ищеца, като въззивният съд изцяло подкрепя фактическите и правни изводи на районния съд. Единствено по отношение на изводите, че трудовите договори са сключени с един и същи работодател (Г.М.) следва да се отбележи, че формално работодателите са различни, тъй като това са дружествата „***“ АД и „Марини Транспорт“ ООД, но тези лица са свързани по смисъла на §1 от ДР на ТЗ , тъй като се представляват от едно и също физическо лице, което е Г.М.. Във връзка с изложеното въззивният съобразява разпоредбата на §1 от ДР на КТ, съгласно която „Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В случая Г.М. е подписал трудовите договори с ищеца не лично, а като представител на едно от търговските дружества, които представлява и които се явяват работодатели по смисъла на цитираната разпоредба от КТ. Този прецизиращ изводите на районния съд факт обаче не променя крайните правни изводи , направени в първоинстанционното решение, които се подкрепят от въззивния съд. Налице са два отделни работодателя ЮЛ, които се представляват от едно и също физическо лице, същите са свързани лица съгласно §1 от ДР на ТЗ, тези две дружества имат едно и също седалище и адрес на управление и трудовите функции за заеманата от ищеца длъжност са осъществявани на едно и също работно място, което е било работно място за работниците и служителите и от двете дружества едновременно. В тази връзка сключването на втория трудов договор с изпитателен срок не е обосновано от работодателя предвид на това, че същият работник, макар и в друго дружество, е осъществявал същите 5 трудови функции и на същото работно място. Тези обстоятелства не предполагат отново определянето на изпитателен срок на работника при втория трудов договор, тъй като същият вече е показал своите професионални качества и умения и след като вторият работодател е решил да сключи трудов договор с ищеца, то би следвало този трудов договор да бъде при други условия, но не и с клауза за изпитване.

По тези съображения въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и не споделя съображенията изложени във въззивната жалба. В случая предмет на спора не е бил незаконосъобраността на трудовия договор поради нарушение на забраната по чл. 78, ал.5 КТ и установяването в тази връзка на факта заемал ли е ищецът и в двете дружества една и съща длъжност. Спорният въпрос е налице ли е заобикаляне на закона при сключването на процесния трудов договор с клауза за изпитване и в този смисъл недействителна ли е тази клауза съгласно чл. 74, ал.1, пр. 3 КТ.

Заобикалянето на закона е установено от районния съд при анализ на двата трудови договора , сключени с ищеца от „Марини Транспорт“ ЕООД и от „***“АД, обсъден по- горе в настоящите мотиви, поради което изложените доводи във въззивната жалба са неоснователни.

Уважаването на иска с правно основание чл. 74, ал.4 КТ вр. чл. 124, ал.1 ГПК обосновава изхода на делото и по останалите предявени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като незаконосъобразна и за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, които са свързани с иска за недействителност на клаузата за изпитателен срок в процесния трудов договор. По отношение на исковете по чл.225, ал.1 КТ и по чл. 225, ал.2 КТ съдът счита, че тези искове са доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени. По тези съображения въззивният съд счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като павилно и законосъобразно.