Определение № 18460 от 29.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18460 гр. София, 29.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110126816 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 10846/12.01.2024 г., подадена от ответника А.

Х., чрез адв. Р., за изменение в частта с разноските на Решение № 21348/27.12.2023 г., постановено по гр. д. № 26816 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав.

В молбата се е направено искане за намаляване на присъдените в полза на ищеца разноски и за увеличаване на размера на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Посочва се, че с оглед уважената и отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в по-висок размер. Възразява се срещу присъдените разноски в полза на ищеца за депозит за съдебна експертиза, тъй като увеличената част от депозита на вещото лице е платена от ищеца след приключване на съдебното дирене, поради което не следва да се включва в размера на разноските, сторени от страните, а следва да остане за сметка на страната, сторила разхода. Възразява се срещу представената от вещото лице справка декларация и калкулираните време и сложност по изготвяне на заключението за претендиране на увеличението.

В срока за отговор ищецът е възразил срещу основателността на молбата по чл. 248 от ГПК и е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Не е постъпило становище от третото лице – помагач.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване на постановеното решение съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано за това лице, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

1

Несъстоятелни са възраженията касателно определения и разпределен между страните като разноски увеличен депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Определянето на размера на депозита за възнаграждение на вещото лице е в изключителната преценка на съда. Това важи и за въпроса за произнасяне по искането за увеличението му. В последно открито съдебно заседание експертът е заявил искане за увеличение на депозита, като поради пропуск още в това заседание да представи справка – декларация за искането си и с оглед обезпечаване разглеждане на делото в разумен срок съдът не е отложил делото. С оглед на това, че справката – декларация не представлява доказателство за спорното право не е било и необходимо да се отлага делото за предоставяне на възможност за депозирането . Предвид това, съдът е обявил делото за решаване, а в дадения срок от съда вещото лице е депозирало справка – декларация във връзка с искането си. В преценката на съда е дали да уважи искането или не. Съдът счита, че в настоящия случай доводите касателно разходването на времето за депозирането на заключението, направени от молителя, са несъстоятелни, доколкото и използването на технически средства за депозиране на заключението, а не само извършването на действия по физическо предвижване до сградата на съда касае отнемането на определено техническо време, като с оглед характера на дейността на експерта и обективиране на отнетото време (в случая 0,5 равносилно на 30 минути) е обичайно да се закръгли разходвания период от време. Предвид уважаването на искането съдът с разпореждане е указал на страната, направила искането за експертиза, да довнесе депозита, при указване на последиците от неизпълнение – постановяване на акт по чл. 77 от ГПК.

Несъстоятелно е твърдението, че разходът не бил сторен до приключване на съдебното дирене, поради което следвал да остане за сметка на ищеца.

Доколкото същият е свързан със своевременно заявено доказателствено искане, допуснато от съда, разходът следва да се възложи, респ. разпредели по реда на чл. 78 от ГПК. На същия принцип, при констатиране чак в решението на съда или в хипотеза при постановяване на определение по чл.

77 от ГПК, на дължимост на разноски, съдът може да се произнесе и след приключване на съдебното дирене, за да се съберат и разпределят разноските по своевременно предприетите процесуални действия или допуснати доказателствени искания.

Съдът не констатира пропуски в аритметичните си изчисления при разпределяне на разноските между страните на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК с оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции.

Предвид горепосоченото молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 10846/12.01.2024 г., подадена от ответника А. Х., чрез адв. Р., за изменение в частта с разноските на 2

Решение № 21348/27.12.2023 г., постановено по гр. д. № 26816 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от същото.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3