Решение № 245 от 05.02.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Варна , 05.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана И. М.а

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана И. М.а Въззивно гражданско дело № 20203100503592 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 261267/19.08.2020 г. на Х. М. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. „Македония“, 68, ет. 2, ап. 2 срещу Решение № 3432/24.07.2020 г., изменено с Определение № 263091/11.11.2020 г., постановени по гр.д. № 8650/2019 г., на ВРС, IX с., с което е прието за установено, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ***, сумата 520.44 лв., цена на ползвани и неплатени ВиК услуги, начислена по реда на чл. 24 от ОУ и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, за период на потребление 25.01.2016 г. – 23.01.2019 г. и период на фактуриране 22.02.2016 г. – 31.01.2019 г., за обект, находящ се в гр.

Варна, ***, ап. 2, с аб. № 1726996, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 75.30 лв., общ размер на обезщетение за забава върху главницата, за периода 22.03.2016 г. – 28.02.2019 г.; сумата 1

165.52 лв., цена на ползвани и неплатени ВиК услуги, начислена по реда на чл. 24 от ОУ и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, за период на потребление 25.01.2016 г. – 23.01.2019 г. и период на фактуриране 22.02.2016 г. – 31.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ***, ап.

2, с аб. № 1726997, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 32.99 лв., общ размер на обезщетение за забава върху главницата, за периода 22.03.2016 г. – 28.02.2019 г.; сумата 100.63 лв., цена на ползвани и неплатени ВиК услуги, начислена по реда на чл. 24 от ОУ и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, за период на потребление 23.02.2011 г. – 23.01.2019 г. и период на фактуриране 27.11.2017 г. – 31.01.2019 г., за обект, находящ се в гр.

Варна, ***, ап. 2, с аб. № 1726998, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 9.12 лв., общ размер на обезщетение за забава върху главницата, за периода 27.12.2017 г. – 28.02.2019 г., на осн. чл.

422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл.

410 ГПК, по ч.гр.д. № 3684/2019 г., на ВРС, XVI с.

В жалбата се излага, че решението е недопустимо, необосновано и неправилно. Излага коментар на ССЕ и направените от ВРС изводи. Излага, че въпреки направеното искане оригинал на издадени от ищеца фактури за вземанията предмет на производството не били представени, което обстоятелство не било съобразено от първоинстанционния съд. Излага коментар на представените от ищеца писмени доказателства и счита, че от тях не може да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е титуляр на партидата. Представя за сведение нотариален акт № 71 от 06.03.2008 г. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който заявява, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Сочи, че решението е постановено след извършен анализ на събраните в хода на производството доказателства, от които се установявало както потребителското качество на ответника, така и неосигурявания от него достъп с оглед реалното отчитане на водомера, при което са били 2 начислявани количества вода служебно. По същество отправя искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители поддържат жалбата и отговора по изложените в тях доводи.

ВОС по предмета на спора съобрази следното:

Прeд Варненски Районен Съд е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, с който ищецът „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД моли да бъде прието за установено, че ответникът Х. М. К. дължи:

- сумата 520.44 л в . , цена на ползвани и неплатени ВиК услуги, начислена по реда на чл. 24 от ОУ и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, за период на потребление 25.01.2016 г. – 23.01.2019 г. и период на фактуриране 22.02.2016 г. – 31.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул.

„Македония“, № 68, ап. 2, с аб. № 1726996, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 75.30 лв., общ размер на обезщетение за забава върху главницата, за периода 22.03.2016 г. – 28.02.2019 г.;

- сумата 165.52 лв., цена на ползвани и неплатени ВиК услуги, начислена по реда на чл. 24 от ОУ и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, за период на потребление 25.01.2016 г. – 23.01.2019 г. и период на фактуриране 22.02.2016 г. – 31.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул.

„Македония“, № 68, ап. 2, с аб. № 1726997, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 32.99 лв., общ размер на обезщетение за забава върху главницата, за периода 22.03.2016 г. – 28.02.2019 г.;

- сумата 100.63 лв., цена на ползвани и неплатени ВиК услуги, начислена по реда на чл. 24 от ОУ и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, за период на потребление 23.02.2011 г. – 23.01.2019 г. и период на фактуриране 27.11.2017 г. – 31.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул.

„Македония“, № 68, ап. 2, с аб. № 1726998, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 9.12 лв., общ размер на обезщетение за забава върху 3 главницата, за периода 27.12.2017 г. – 28.02.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 3684/2019 г., на ВРС, XVI с.

Ищецът твърди, че в качеството си на ВиК оператор, съгл. чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот, на адрес гр. Варна, ***, ап. 2. Сочи, че ответникът е титуляр на партида с кл.

№ 1726996, включваща аб. № 1726996, 1726997 и 1726998, по която се води отчета на консумираната вода. Като потребител ответникът има задължение да заплаща предоставените ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането, което задължение последният не изпълнил. Уточнява, че процесните количества услуги са служебно начислени, в хипотезата на чл. 24 от ОУ и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ. Излага, че на 09.04.2019 г. ответникът е заплатил доброволно сумата 124.92 лв., по аб. № 1726998, за погасяване на главници и законна лихва и сумата 26.73 лв., по аб.

№ 1726997, за погасяване на главници и законна лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, депозира писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че не са налице доказателства за наличие на договорно правоотношение между страните по делото, поради което и не е абонат на ищцовото дружество. Излага, че се е отказал от наследството на покойните си родители, който бил вписан по ч.гр.д. № 6432/2014 г., на ВРС. Сочи, че всички представени от ищеца документи са антидатирани и са съставени с цел набавяне на облага по престъпен начин.

Още счита за недопустимо служебното начисляване на потребена вода, тъй като се натрупвали лихви върху произволни числа, избрани от самия ищец.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори между страните, че в полза на въззиваемия – ищец, по ч.гр.д. № 3684/2019 г. по описа на ВРС, XIХ с., е издадена Заповед по реда на чл. 410 ГПК, поправена с Определение № 6289/16.05.2019 г., с която е осъден въззивникът да заплати: - сумата 640.15 лв., цена на ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода 25.01.2016 г. – 23.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ***, ап. 2, с аб. № 1726996, ведно със законната 4 лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 79.19 лв., общ размер на обезщетение за забава върху главницата, за периода 22.03.2016 г. – 28.02.2019 г.;

- сумата 191.47 лв., цена на ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода 25.01.2016 г. – 23.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул.

„Македония“, № 68, ап. 2, с аб. № 1726997, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 33.48 лв., общ размер на обезщетение за забава върху главницата, за периода 22.03.2016 г. – 28.02.2019 г.;

- сумата 267.69 лв., цена на ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода 26.01.2010 г. – 23.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул.

„Македония“, № 68, ап. 2, с аб. № 1726998, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 149.23 лв., общ размер на обезщетение за забава върху главницата, за периода 23.03.2010 г. – 28.02.2019 г.

Представени по делото са ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД, одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г., доказателства за влизането им в сила, както и решения на КЕВР от 11.08.2014 г.; 28.01.2013 г.;

30.06.2016 г.; 28.04.2017 г., 15.12.2017 г. и 28.12.2018 г., за определяне регулираната цена на ВиК услугите, предоставяни от "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД.

Пред ВРС са представени Справки за недобора на частен абонат с №№ 1726996, 1726997 и 1726998, с титуляр Х.К., за обект, находящ се в гр. Варна, ***, ап. 2, в които са посочени начислените суми по всяка от издадените фактури и начисленото обезщетение за забава.

Представени са карнети за всеки от абонатните номера на името на ответника, обхващащи процесните периоди, в които са посочени начислени количества консумирана вода в куб.м.

Пред ВРС е представен и Констативен протокол № 14/26.09.2018 г., от който се установява, че за периода 22.11.2017 г. – 26.09.2018 г., потребителя с 5 аб. №№ 1726996, 1726997 и 1726998, на адрес *******, е отказал да осигури достъп до водомерите при ежемесечния отчет.

Представен е и Констативен протокол № 33/22.04.2019 г., от който се установява, че за периода 01.11.2018 г. – 22.04.2019 г., потребителя с аб. №№ 1726996, 1726997 и 1726998, на адрес *******, е отказал да осигури достъп до водомерите при ежемесечния отчет.

От представената Справка от АВ (л. 101-103) от персонална партида № 433200, разкрита на името на въззивника, от която се установява, че Х.К. е собственик на имота, находящ се на административния адрес, на който са отчитани ВиК услугите, по силата на договор за покупко-продажба от 01.03.2013 г.

Пред първостепенния съд е назначена ССЕ, чието заключение, неоспорено от страните е кредитирано от ВРС. Заключението се кредитира и от настоящата инстанция като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че неплатеното задължение по партидата на Х.К., с ЕГН **********, за аб. № 1726996, за периода 22.02.2016 г. – 31.01.2019 г., възлизат на 520.44 лв., обективирани в 31 бр фактури, а обезщетението за забава възлиза на 75.30 лв. Задължението за аб. № 1726997, за периода 22.02.2016 г. – 31.01.2019 г., възлиза на 165.52 лв., обективирани в 22 бр. фактури, а обезщетението за забава възлиза на 32.99 лв. Досежно аб. № 1726998, експертът посочва, че задължението възлиза на 100.63 лв., обективирано в 13 бр. фактури, а обезщетението за забава възлиза на 9.12 лв.

В с.з. вещото лице е уточнило, че адресът на потребление е гр. Варна, ул.

„Македония“, № 68, ап. 2.

Пред ВРС е представено и удостоверение, издадено по ч.гр.д. № 6432/2014 г., от което се установява, че с Определение № 7400/20.05.2014 г., под № 91/2014 г. в Особената книга за отричане от наследство е вписан отказа на Х. М. К., ЕГН ********** от наследството, останало след смъртта на М.И.К., б.ж. на гр. Варна, поч. На 19.11.2013 г.