Решение № 76 от 13.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Топузова

Членове:

Христина Михова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Мина Топузова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200687 по описа за 2024 година Производството е образувано по протест от прокурор в апелативна прокуратура гр. Варна и по касационни жалби от а. В. – защитник на подсъдимия Р. М.; от а. В. – защитник на подсъдимата Р. Н.; от а. А.ов – защитник на подсъдимия Л. М. срещу въззивно решение № 64 от 16.05.2024 г., постановено по внохд № 135/23г. на Варненски апелативен съд.

В протеста се сочат касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква неправилната, непълна и необективна оценка на оценка на доказателствата, довела и до нарушение на материалния закон. Посочва се, че при правилно установени факти законът е приложен неправилно. От действията на подсъдимите М. и Н. според прокурора се установява възникването на инцидентен общ умисъл за осъществяването на грабеж, поради което с признаването на подсъдимия М. за виновен по чл.194, ал.1 от НК законът е приложен неправилно. Предлага се въззивното решение да се отмени в частта, с която е преквалифицирано осъщественото М. престъпление в такова 1 по чл. 194 от НК, същият е оправдан по чл.199 от НК и относно приложението на чл.23 от НК, а по отношение на подсъдимата Р. Н. да се отмени оправдаването относно съучастието с подсъдимия М.. В посочените части се предлага делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд.

Пред касационния съд същите аргументи. прокурорът от ВКП поддържа протеста със

В жалбата на адв. В. се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от първостепенния съд се изтъква осъждането на М. по непредявено обвинение – по чл.215 от НК, без да е налице изменение на обвинението от страна на прокурора и по което обвинение подсъдимият не се е защитавал. Според касатора въззивният съд е допуснал на свой ред съществено процесуално нарушение, като в мотивите си не е отговорил на възраженията и доводите на защитата направени с въззивната жалба и в съдебното заседание пред въззивната инстанция. С осъждането на този подсъдим за престъпление по чл.215 от НК се твърди, че е нарушен законът предвид липсата на елементи от престъпния състав, а именно коя от формите на изпълнително деяние е осъществена и дали подсъдимият е знаел или предполагал, че вещите са придобити чрез престъпление. За явно несправедливо се счита и наложеното на М. наказание предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и не отчитане на смекчаващи такива.

Алтернативно се настоява за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия М. или за намаляване на наложеното му наказание.

Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите аргументи.

В жалбата на адв. В. също се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Според касатора въззивният съд е постановил съдебния си акт при съществени нарушения на процесуалните правила при обсъждане и оценка на доказателствата и при формиране на фактическите си и правни изводи по обвинението. Твърди се за противоречие в мотивите на въззивния съдебен акт относно вида на причинената телесна повреда и връзката с настъпилата смърт. Като съществено процесуално нарушение се посочва и липсата на отговор в мотивите по възраженията на защитата. Излагат се доводи, че пострадалият сам е причинил тежката телесна повреда, довела до смъртен изход, като по свое желание е приел различни наркотични вещества.

2

В тази връзка защитникът счита, че правилната правна квалификация на осъщественото от подсъдимата престъпление е по чл. 198, ал.4 във вр. с ал. 1 от НК. Наложеното на подсъдимата наказание се твърди, че е явно несправедливо. Макар и определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, наказанието не е съобразено с наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, каквото е оказаното от Н. съдействие за разкриване на обективната истина на досъдебното производство чрез предоставянето на достъп до информацията, съхранена на мобилния й телефон и дадените от нея обяснения. Неправилно като характеризиращи личността на подсъдимата обстоятелства са били ценени осъжданията й, настъпили след инкриминираното деяние. При условията на алтернативност се настоява за оправдаване на Р. Н. и отхвърляне на предявените срещу нея граждански искове; изменение на решението с прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление или връщане на делото за ново разглеждане. В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило допълнение към жалбата от подсъдимата Н., в което същата отрича да е дрогирала пострадалия, а обясненията й от досъдебното производство твърди, че са дадени под натиск.

Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. В. със същите доводи и искания. В личната си защита подсъдимата Н. поддържа изложеното в допълнението към жалбата.

В жалбата на а.ов се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на процесуални правила – постановено от съдебен състав, който може да се счита за предубеден; липса на мотиви предвид не даването на отговор на възражения на защитата; повърхностен, едностранчив и почиващ на предположения анализ на доказателствата; липса на произнасяне по част от обвиненията. В нарушение на закона според касатора подсъдимият М. е осъден за престъпление с невъзможен предмет – при независимо извършителство с Р. Н. по едно и също време е отнел едни и същи вещи от същия пострадал. Осъждането на този подсъдим за разпространение на неустановено количество хероин и метамфетамин на неустановена стойност също се претендира, че е в нарушение на закона. Като явно несправедливо се определя и наложеното на подсъдимия наказание, при определянето на което не били взети предвид смекчаващи отговорността обстоятелства.

Алтернативно се настоява за отмяна на решението и връщане на делото за 3 ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание с прилагане на института на условното осъждане. В допълнение към касационната жалба по реда чл.351, ал.4 от НПК, се излагат аргументи към наведените касационни основания.

Пред настоящата инстанция жалбата се поддържа от а. А.ов както е подадена.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци а. А.ов счита протеста за основателен и моли да бъде уважен, а делото се върне за ново разглеждане. Дава становище за неоснователност на жалбите.

В последната си дума подсъдимият М. моли да бъде оправдан или наказанието му да бъде намалено.

В последната си дума подсъдимата Н. поднася съболезнования за починалия, но заявява, че не е причинила смъртта му.

В последната си дума подсъдимият М. моли жалбата му да бъде уважена.

Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 72 от 14.12.2022г. по нохд №102/22г. на Варненски окръжен съд подсъдимата Р. Б. Н. е призната за виновна за това, че на 08.08.2020 г. в гр. Варна, в съучастие с Л. Й. М., като съизвършители, отнела чужди движими вещи - мобилен телефон марка „SONY", модел „Xperia", таблет марка „HUAWEI", ведно с кожен калъф с надпис „HUAWEI", часовник марка „SEIKO“, всичко на обща стойност 510 лв., от владението на М. Х. М., гражданин на Република Австрия, с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещите лицето е било приведено в безсъзнание, деянието е придружено с тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, от която е последвала смърт, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр. с чл.198, ал.4, вр. с ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, при първоначален строг режим, като на основание чл.304 от НПК е оправдана деянието да е извършено от три лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимата Н..

4

Със същата присъда подсъдимият Р. И. М. е признат за виновен в това, че на 08.08.2020г. в гр.Варна, спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знаел, че са придобити от Р. Б. Н. и Л. Й. М. чрез престъпление, а именно: мобилен телефон марка „SONY", модел „Xperia", таблет марка „HUAWEI", ведно с кожен калъф с надпис „HUAWEI", часовник марка „SEIKO", всичко на обща стойност 510 лв., собственост на М. Х. М., гражданин на Република Австрия, поради което и на основание чл.215 ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален общ режим на изпълнение, като на основание чл.304 НПК е оправдан по първоначално възведеното обвинение по чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр.чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Р. И. М. е признат за невинен в периода 03.08.2020 г.- 08.08.2020г. в гр. Варна, в съучастие с Л. Й. М., като съизвършител, без надлежно разрешително да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с общо нетно тегло 7,88 гр., от което 4,86 гр. с процентно съдържание 26,15%; 2,88 гр. с процентно съдържание 26,05% и 0,14 гр. с процентно съдържание 24,4%, на обща стойност 512,20 лева; кокаин с нетно тегло 0,54 гр., с процентно съдържание 52,20%, на стойност 86,40 лева; метамфетамин с общо нетно тегло 0,44 гр., от което 0,36 гр. с процентно съдържание 47,45% и 0,08 гр. с процентно съдържание 47,30%, на обща стойност 11,00 лева и рискови наркотични вещества - 60 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг., на обща стойност 29.80 лева, всичко на обща стойност 639,40 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия М..

Със същата присъда подсъдимият Л. Й. М. е признат за виновен в това, че:

1. На 08.08.2020 г. в гр. Варна, в съучастие с Р. Б. Н., като съизвършител, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „SONY", модел „Xperia", таблет марка „HUAWEI", ведно с кожен калъф с надпис „HUAWEI", часовник марка „SEIKO", всичко на обща стойност 510 лв., от владението на М. Х. М., гражданин на Република Австрия, с намерение противозаконно да 5 ги присвои, като за отнемането на вещите лицето е било приведено в безсъзнание, деянието е придружено с тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, от която е последвала смърт, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр. с чл.198, ал.4, вр.с ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, при първоначален строг режим, като на основание чл.304 НПК е оправдан деянието да е извършено от три лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи.;

2. В периода 03.08.2020г. - 08.08.2020г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с общо нетно тегло 7,88 гр., от което 4,86 гр. с процентно съдържание 26,15%; 2,88 гр. с процентно съдържание 26,05% и 0,14 гр. с процентно съдържание 24,4%, на обща стойност 512,20 лева; кокаин с нетно тегло 0,54 гр., с процентно съдържание 52,20%, на стойност 86,40 лева; метамфетамин с общо нетно тегло 0,44 гр., от което 0,36 гр. с процентно съдържание 47,45% и 0,08 гр. с процентно съдържание 47,30%, на обща стойност 11,00 лева и рискови наркотични вещества - 60 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг., на обща стойност 29.80 лева, всичко на обща стойност 639,40 лева и на 08.08.2020 год., в гр.Варна, разпространил на Р. Б. Н. неустановено количество, на неустановена стойност високорискови наркотични вещества - хероин и метамфетамин и рискови вещества - 4 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг., поради което и на основание чл.354а, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, при първоначален строг режим и глоба в размер на пет хиляди лева.