Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2928 от 28.10.2026, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Административно дело 804/2026
Вид
Определение № 2928
Подписан
28.10.2026
Състав
Йълдъз Агуш

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2928

Русе, 28.10.2026 г.

Административният съд - Русе - VII състав, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ като разгледа докладваното от съдията Йълдъз Агуш административно дело № 804/2026 г. на Административен съд - Русе, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК и чл.172, ал.6 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на П. П. Т. от [населено място], обл.Русе, подадена чрез процесуален представител – адвокат Л. П., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3393-000283 от 12.10.2026г., издадена от П. П. на длъжност началник РУ към ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, за наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.з/ДД от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца.

Иска се отмяната й като незаконосъобразна.

С жалбата е направено и искане да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт по изложени в нея фактически обстоятелства, с които се обосновава искането, като са представени и писмени доказателства.

По повод на особеното искане, съдът приема за установени следните релевантни факти и въз основа на тях прави следните правни изводи:

С оспорената по делото горецитирана заповед на П. П. Т., жалбоподател по делото, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з/ДД от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца.

В оспорената заповед е посочено, че на 11.10.2026г., в [населено място], оспорващият Т., като водач на МПС, използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Искането се мотивира като се твърди, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта ще причини на оспорващия изключително тежки, реални и трудно поправими вреди от здравословен, семеен и образователен характер.

Подадена е допустима жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3393-000283 от 12.10.2026г., издадена от П. П. на длъжност началник РУ към ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, по която е образувано настоящото съдебно производство, поради което е допустимо и акцесорното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.

Обективираното в оспорения административен акт волеизявление, суспендирането на чието незабавно действие се претендира, представлява по своя правен характер прилагане на ПАМ в обществен интерес и в защита правата на участниците в движението по пътищата с цел отстраняване на констатирани нарушения при осъществяване на дейността и привеждането й в съответствие със задължителните нормативни изисквания.

В изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата, със специалното правило на чл. 172, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП е допуснато пряко по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалните административни актове от категорията на процесния. В случая специалният закон дерогира условието заповедта да е влязла в сила като предпоставка за нейната изпълняемост. Въведената предварителна изпълняемост на приложената мярка цели ефективно въздействие и възпираща функция по отношение на адресата й. Цитираната законодателна уредба е мотивирана с необходимостта от преустановяване безпрепятственото осъществяване състава на нарушението в продължителния период по обжалване на заповедта до влизането й в сила.

ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Видно от съдържанието и последиците на разпоредената мярка, същата е със смесен характер – преустановителен (т.к. цели прекратяване на установеното неизпълнение на задължението по чл. 5 от ЗДвП) и възстановителен (т.к. е насочена към осигуряване на правомерно осъществяване на дейността).

Съдът може да спре допуснатото със закона предварително изпълнение при условията на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал.2 от АПК т.е. когато то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт.

Безспорно това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

От представените доказателства се установяват следните релевантни факти:

1.Липсват писмени доказателства, които да установяват родствена връзка между оспорващия и лицата С. К. М. и И. М. М., както и за планирани техни медицински прегледи и планирано лечение с конкретни дати, както и доказателства за някакъв ангажимент на оспорващия, свързан с тяхното лечение.

2.Липсват писмени доказателства, че оспорващият има малолетен брат, както и ангажименти свързани с малолетен брат. За пълнота на изложението следва да се посочи, че родителските права и задължения по отношение на малолетните деца се упражняват от техните родители по силата на СК.

3. Ежедневното пътуване по маршрута [населено място] – [населено място] – [населено място] може да се осъществява и с обществен транспорт, като разстоянието между двете населени места е малко и е налице добре организиран и редовен обществен транспорт между двете населени места, която обслужва включително и спирката на РУ „Ангел Кънчев“.

Условията по чл. 166, ал. 2 АПК не са налице в процесния случай.

Съдът приема, че жалбоподателят не доказва настъпването на вреди от предварителното изпълнение на акта, които да са противопоставими на защитения обществен интерес, като целта на процесната ПАМ е осигуряването на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Релевираните фактически обстоятелства и представените писмени доказателства не обосновават извод за основателност на искането за спиране.

Съдът приема, че на оспорващия би се причинила вреда от невъзможността му да управлява МПС до решаването на въпроса за отговорността му, но тази вреда не може да бъде квалифицирана като значителна или трудно поправима по смисъла, вложен от законодателя.

Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен, поради невъзможността му да управлява МПС, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта.

В допълнение, и с оглед на гореизложеното, в рамките на института на предварително изпълнение водещо значение има балансът между обществения и личния интерес. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост, поради което искането е неоснователно.

Временното отнемане на СУМПС на водача е вследствие на предполагаемо неговото поведение, застрашило обществени отношения, които притежават висока степен на значимост, тъй като касаят животът и здравето на членовете на обществото и нормалното установяване на обществения ред. Именно изброените се явяват с по-висока степен на значимост от личния интерес на жалбоподателя, останал недоказан в производството.

По изложените съображения и на основание чл. чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК и чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на П. П. Т. от [населено място], обл.Русе, подадено чрез процесуален представител – адвокат Л. П., за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3393-000283 от 12.10.2026г., издадена от П. П. на длъжност началник РУ към ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, за наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.з/ДД от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�