Решение № 510 от 16.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Цветомила Данова при участието на секретаря Димитрина Ив. Сюлейман в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601256 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда № 440 от 11.10.2023г. по н.о.х.д. №5336/2022г.на СРС, НО, 110 състав подсъдимият Я. Ж. Б. е признат за невиновен в това, че на 26.09.2019г. около 17:00 часа в гр. София, ж.к. „Красно село“, на ул. „******* чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата, причинил на С. В. М., средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на пода на лявата орбита и на левия инфраорбитален ръб с разместване, счупване на челния израстък на горната челюст в ляво, което увреждане реализирало медико- биологичния признак: счупване на челюст, с последици: трайно затруднение на дъвченето и говора за срок по дълъг от 30 дни от датата на травмата, поради което на основание чл. 304 НПК във вр с чл. 12, ал. 1 НК същият е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр с ал. 1 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК е постановено направените по делото разноски в съдебната и досъдебната фаза да останат за сметка на държавата.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпил протест, в който се излагат твърдения, че постановената присъда е неправилна и се моли за постановяване на нова присъда. По делото е постъпило и допълнение по подадения протест. В същия са изложени твърдения, че направените изводи на 1 първоинстанционния съд почиват на неправилна интерпретация на събраните доказателства и от същите не би могло да се направи извод, че извършеното от подсъдимия Д.ие е осъществено в условията на неизбежна отбрана.

Представителят на държавното обвинение излага твърдения, че в конкретния случай, макар и поведението на подсъдимия да е било провокирано от държанието на пострадалия, то действията му не могат да бъдат квалифицирани като „неизбежна отбрана“. На следващо място счита, че подсъдимия е действал при пряк умисъл, изключвай възможността Б. да е бил в съС.ие на силно раздразнение. Посочва, че няма данни и Д.ието да е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана, поради уплаха или смущение.

С тези аргументи, моли за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Я. Ж. Б. да бъде признат за виновен за престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр с ал. 1 от НК.

Във въззивният протест и допълнението към него не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В закрито заседание, проведено на 14.03.2024 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция и такова не бе проведено.

В проведено на 24.06.2024 год. публично съдебно заседание по делото, представителя на държавното обвинение не поддържа протеста, но не го и оттегля. Поддържа, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и като така, следва да бъде потвърдена.

Повереника на частния обвинител – адв. З. моли постановеното първоинстанционно съдебно решение да бъде отменено, а подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Частния обвинител С. М. поддържа казаното от неговия повереник.

Адвокат П. в качеството си на защитника на подсъдимия посочва, че постановената първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна.

Твърди,че първоинстанционият съд правилно е приложил института на неизбежната отбрана, както и че по делото се установяват направените от подзащитния й опити да избяга, за да осуети започналото от частния обвинител нападение. Моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

В последната си дума, подсъдимият Я. Б. моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII въззивен състав след като обсъди доводите в депозирания протест и допълнението към него, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на 2 атакуваната присъда, намери за установено следното:

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е анализирал логично и подробно събрания по делото доказателствен материал, като фактите по делото са установени правилно и в тази част няма основание присъдата да бъде отменена или изменена. След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, сходна с тази, приета от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият Я. Ж. Б., ЕГН **********, е роден на ******* г. в гр.София, с поС.ен и настоящ адрес в гр.София, ж.к.“*******.

На 26.09.2019 г., около 17:00 часа, свидетелят С. В. М. се намирал в гр.София, кв.“Борово“, придвижвайки се пеша по тротоара на ул.“Пчела“, в посока към магазин „Лидъл“, за да пазарува, бутайки пред себе си детска количка, в която седял едногодишния му син Я.. Свидетелят М. трябвало да пресече Т–образното кръстовище, образувано между ул.“Пчела“ и ул.“Карпати“, и да премине от другата страна на улицата. Тъй като върху тротоара имало множество паркирани автомобили, които затруднявали движението му с детската количка по него, а на кръстовището се движели автомобили, свидетелят М. започнал да слиза бавно от тротоара на ул.“Пчела“ на пътното платно, преминавайки покрай паркираните автомобили и избутвайки пред себе си детската количка. В този момент, подсъдимият Б. се прибирал от работа към дома си, находящ се на адрес в гр.София, ж.к.“*******, управлявайки лекия си автомобил „Алфа Ромео“, с рег.№ *******. Същият бил облечен с работни дрехи – куртка и гащеризон, в предните джобове на който, разположен в областта на гърдите, носел инструментите си – отверки, клещи, изолирбанд и др. Преминавайки през кръстовището на ул.“Карпати“, подсъдимият Б. забелязал излизащ автомобил от тясната улицата, отвеждаща пред неговия - бл.212. Преценявайки, че няма да може да премине, изтеглил автомобила си на заден ход и влязъл в насрещната улица – на ул.“Карпати“ пред №8. Там изчакал преминаващите хора и автомобила, след което започнал да навляза в уличката, отвеждаща до паркинга пред неговия блок. В този момент забелязал детската количка, избутвана от свидетеля М. на платното за движение, непосредствено до предната си шофьорска врата. Свидетелят М. реагирал чрез издърпване на количката назад към себе си, като същевременно попитал подсъдимият Б. какво прави, защо не внимава, не го ли е видял с количката, държейки му сметка за направената маневра за завиване на ляво, която наблюдавал и възприел като застрашителна. Предполагайки, че в детската количка може да има дете, изненадан и ядосан от поведението на свидетеля М., създаващо потенциална опасност от реализиране на ПТП, подсъдимият Б. спрял на място автомобила си и през отворения прозорец го попитал на това ли място трябва 3 да бута количката, същевременно отправил към последния забележка, че на пътното платно не се бута количка. Свидетелят М., афектиран от зададения въпрос и отправената забележка от страна на подсъдимия Б., веднага му отговорил: „Ти ли ще ми кажеш, бе? Кой си ти, бе, селяндур?“. Подсъдимият Б. не отговорил и тръгнал с автомобила по посоката си на движение, за да не предизвиква задръстване, предвид множеството насъбрали се автомобили и хора в уличката, а и за да може свидетелят М. също да пресече пътното платно с детската количка. През това време свидетелят М. непрекъснато викал по него: „Идиот! Тъпанар! Селяндур! Келеш“.

След като пресякъл улицата, достигайки почти до входа на блока, в който живеел, подсъдимият Б. спрял автомобила си и без да излиза от него, попитал свидетеля М.: „Какво си се развикал, какво има толкова? Там ли трябва да буташ количката?“, а последният му отговорил: „Ти ли ще ми кажеш къде да ходя, тъпанар, келеш, идиот?“. Подсъдимият Б. му отвърнал: „Майната ти“, на което свидетелят М. реагирал с думите: „На мене ли майната ти? Ей сега ще видиш какво става!“. Пострадалият избутал детската количка настрани до мястото, където без малко щяло да настъпи ПТП, оставяйки я на пътното платно, на около 7-10 метра разС.ие от тях, засилил се към подсъдимия Б., който все още се намирал вътре в автомобила си, последният с работещ двигател. Виждайки горните действия на пострадалия, подсъдимият Б. излязъл от автомобила си, изправил се и попитал свидетеля М.: „Там ли ще оставиш тая количка? Ами, ако я бутне някой?“. В отговор, последният първоначално се обърнал и погледнал към детската количка, но веднага след това се завъртял срещу подсъдимия Б., хванал го за дрехата и му нанесъл удар с коляно в областта на корема. От удара, подсъдимият Б. паднал назад по гръб на шофьорската и на част от пасажерската седалка. Същевременно, свидетелят М. се нахвърлил върху подсъдимия Б. вътре в купето на автомобила, продължавайки да му нанася удари. В така създадената ситуация, подсъдимият Б. хванал пострадалия М. за главата и го придърпал към себе си така, че да го задържи в положение да не може да го удря. Свидетелят М. започнал да се дърпа назад, изкарвайки и подсъдимия Б. извън автомобила, след което го пуснал. Веднага след това, започнал да му нанася поредица от удари с ритници и юмруци, главно в областта на гърдите, корема и слабините, осъществявайки три-четири такива поредици от удари. Подсъдимият Б. не получил сериозни наранявания вследствие на ударите, тъй като намиращите се в джоба на гащеризона му инструменти успели да предпазят тази част на тялото му. В момента, в който свидетелят М. го хванал за дрехата, за да не мърда, продължавайки да го му нанася поредната порция от удари, подсъдимият Б. в стремежа си да преустанови нападението над себе си, му отвърнал, чрез нанасяне на няколко удара с юмрук в областта на лицето, един от които с по-голяма сила в областта на лявото му око и носа. Свидетелят М. приклекнал на земята от изпитаната силна болка в лявото си око, съпроводено с моментна загуба на зрение, поради което извикал към насъбралите се хора да извикат линейка. През това време, подсъдимият Б. преместил автомобила си 4 от мястото на инцидента, паркирал го пред входа на блока си, качил се в апартамента си, споделил със съпругата си за случая, преоблякъл се и се върнал на местопроизшествието.

Междувременно, по подаден сигнал на тел.112 от телефонен номер:

***, на 26.09.2019 г., в 17:03 часа, от непредставило се тогава лице /но установено в хода на разследването чрез справка от „Теленор България“ ЕАД в лицето на свидетеля Г.К..С./, който съобщил за физическа саморазправа в гр.София, на кръстовището на ул.“Пчела“ и ул.“Карпати“, в близост до №8, на местопроизшествието пристигнал екип от полицейски служители при 06 РУСДВР – М.С.Р., Т.А.Я. и Р.П.Д.. Пристигайки на място установили само свидетелят М. - в съзнание, адекватен, но афектиран, с видима подутина и оток на лявото око, който заявил, че е получил нараняването след скандал с водач на лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег.№*******.

След връщането си на местопроизшествието, подсъдимият Б. забелязал единствено свидетеля Р., както и че детската количка вече е преместената от мястото, на което била оставена от свидетеля М. по време на инцидента, а последният попивал с тампонче кръв от окото си. Подсъдимият Б. го попитал защо е започнал да му нанася побой, а свидетелят М. отговорил, че е заради отправената псувня.

Самоличността на подсъдимия Б. била установена от полицейските служители, изпратени по подадения сигнал. На място пристигнал и екип на КАТ, който тествал подсъдимият Б. за употреба на алкохол и наркотични вещества, с отрицателен резултат и на двете проби. Подсъдимият Б. и свидетеля М. били предупредени с протоколи за предупреждение на основание чл.65, ал.2 от ЗМВР, да не влизат в словесна и физическа саморазправа, да спазват законите на РБългария и всички възникнали въпроси да решават по законоустановения ред .