Решение № 22 от 15.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ботевград, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К.В.Н. при участието на секретаря Т.В.Б. като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20241810100392 по описа за 2024 година

С исковата молба от „****“ ООД срещу Л. Г. Г. са предявени обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на Л. Г. Г., че същият дължи на „****“ ООД сумата от 446,91 лв. – главница, представляваща остатъчно задължение по Договор за потребителски кредит № **** от **** г.; сумата от 97,78 лв. – договорна лихва по Договор за потребителски кредит № **** от **** г. за периода от 05.05.2018 г. до 05.01.2019 г.; сумата от 234,43 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 06.01.2019 г. до 19.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № **** г. по ч. гр. д. № ****. по описа на РС - Ботевград.

На **** г. в системата на ищцовото дружество постъпила заявка за кредит от ответника. Подаването на заявление се извършвало онлайн по подробно описания в исковата молба ред. На ответника по имейл били изпратени договор за потребителски кредит, погасителен план, СЕФ, общи условия. Ответникът потвърдил сключването на договора чрез натискане на линк и въвеждане на цифров код. Сумата по кредита в размер на 500 лв. била преведена на ответника на каса, а същият следвало да я погаси на девет равни месечни вноски с падеж 5-то число на месеца. Ответникът погасил само една вноска. По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество процесните суми.

Претендират се и разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.

1

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Не отговаряло на истината твърдението, че ответникът бил заплатил вноска по кредита – такава вноска изобщо не била извършвана. Прави се възражение за погасяване по давност на процесните задължения. По същество моли съда да отхвърли предявените искове.

В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован, не се представлява, но в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа доводите и исканията си. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът е допуснал изменение на иска за договорна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.01.2019 г., като същият се счита предявен вместо за сумата от 97,78 лв. за сумата от 121,66 лв., така като е по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгл. Договор за потребителски кредит № ****/**** от **** г., неносещ нито саморъчно положени подписи, нито електронни такива, неразделна част от който са Общите условия, Приложение № 1 и погасителен план към същия, ищецът поема задължение да предостави на ответника кредит в размер на 500 лв., който следва да бъде погасен на девет вноски от по 64,76 лв., в рамките на 270 дни, при лихвен процент – 40 % и ГПР – 49,02 %. Падежът на последната вноска по погасителния план настъпва на 05.01.2019 г.

От Разписка за извършено плащане от **** г. се установява, че ищецът е превел на ответника сумата от 500 лв., а като основание за плащането е посочен номерът на процесния договор.

Във връзка с твърдението на ищеца, че ответникът е заплатил една погасителна вноска на **** г. е задължено трето неучастващо по делото лице „Изипей“ АД да представи документ за извършеното плащане. Съгл. Писмо вх. № **** г. „Изипей“ АД е отговорило, че не съхранява информация за платежни услуги преди 01.07.2019 г.

Съдът не обсъжда останалите документи, представени от ищеца (разпечатки от имейли и разпечатки от системи, с които работи ищецът), тъй като същите представляват частни свидетелстващи и неподписани документи, удостоверяващи факти, изгодни само и единствено за съставилата ги и представила ги страна, поради което същите нямат доказателствена стойност.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и 2 главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение между ответника и „****“ ООД; 2.) изпълнение от страна на кредитора по договора, т. е., че е предоставил сумата по кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) период и размер на всяко от вземанията.

Договорът за потребителски кредит, уреден в специалния Закон за потребителския кредит (ЗПК), за разлика от договора за заем, уреден в Закона за задълженията и договорите, е формален, следва да е сключен в писмена форма съгл. чл. 10 ЗПК, която е форма за действителност. В настоящия случай от представените доказателства не се доказва пълно и главно твърденият договор да е подписан от страните, вкл. да е подписан електронно. Още повече, че ответникът в заповедното производство е вписал във възражението си, че не помни да е поемал задълженията, за които срещу него са отправени процесните претенции.

Действително по делото се доказва несъмнено, че ищецът е платил сума от 500,00 лв. на ответника, но само по себе си плащането не създава насрещно задължение за ответника да върне сумата. Подобно задължение за него би възникнало само по силата на валидно сключен (подписан) писмен договор за потребителски кредит. В настоящото производство съдът следва да се произнесе не изобщо по задължение за връщане, а по задължение за връщане на конкретно твърдяно основание – договор, каквото в случая не се доказва. Доказано е само разместване на блага между имуществените сфери на страните, но не и конкретното твърдяно основание за това разместване. Респективно, не е доказано ответникът да е поел задължение за връщане на сумата чрез подписване на договор, съдържащ клауза в този смисъл.

Недоказано остава и твърдението на ищеца, че ответникът е извършил едно единствено погашение на **** г., с което извънсъдебно да е признал дълга.

По изложените съображения исковете за главница и договорна лихва остават недоказани и следва да се отхвърлят, поради което на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за мораторна лихва.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски в исковото и в заповедното производство, но такива не се претендират, поради което и не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за признаване за установено, че Л. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ж.к. „****“, бл. ****, ****, ****, дължи на „****“ ООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „****“ ****, ****, ****, ****: сумата от 446,91 лв. (четиристотин четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки) – главница, представляваща остатъчно задължение по Договор за потребителски кредит № **** от **** г.; сумата от 121,66 лв. (сто двадесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) – договорна лихва по Договор за потребителски кредит № **** от **** г. за периода от 05.05.2018 г. до 05.01.2019 г.; сумата от 234,43 лв. (двеста тридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки) – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 06.01.2019 г. до 19.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2023 г.

(датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № **** г. по ч. гр. д. № ****. по описа на РС - Ботевград.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните!

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4